Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 09.04.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 323/2024
Вид
Решение № 139
Подписан
09.04.2025
В сила
03.05.2025
Състав
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Велико Търново, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110200323 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново, представляван по пълномощие от адв. *** от САК, против Наказателно постановление № 22-1275-001985 от 12.01.2023 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 178, ал.

1 т. 3 от ЗДвП и на основание същия законов текст му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, подържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 731523 от 02.12.2022 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на 1 посочената в акта дата – 02.12.2022 г., в 14:00 часа, в гр. Велико Търново, на ул. Захари Стоянов, до № 18, като управител на фирма „***“ ООД гр. Велико Търново бил наредил да се постави на платното за движение специален автомобил „Либхер УТМ 630“ с регистрационен номер ***, черен/оранжев на цвят, без да е вземал мерки за осигуряване безопасността на движението, с което затруднявал движението и свободното преминаване по платното за движение.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения. Последвали са писмени такива срещу АУАН, които са разгледани, но не са взети предвид при решаване на преписката.

Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че действително е управител на фирма „***“ ЕООД, която се занимава със строителни дейности и на посочената дата дружеството е извършвало реконструкция на сградата на ПМГ Велико Търново. Същият ден на обекта е дошъл кран, който да премести метални профили и той бил разпоредил да бъде ситуиран на пътното платно на ул. Захари Стоянов.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

Приложена е и справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Велико Търново, която обаче няма отношение към процесното нарушение.

От показанията на полицейските служители става ясно, че те са потели строителния обект след получен сигнал от тел. 112. На място установили въпросния кран, който бил разположен така, че заемал по-голямата част от платното за движение и по този начин затруднявал преминаването на МПС.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че както АУАН, така и атакуваното НП страдат от съществени пороци, касаещи задължителното им съдържание, до степен, налагаща отмяната на НП изцяло.

Същите са съставени при нарушаване на императивните изисквания за съдържание, предвидени съответно в чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН и в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Както 2 в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и да са посочени доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и в НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В тази връзка при идентично описание на нарушението както в АУАН, така и в обжалваното НП, извършеното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението, се наказва с глоба от 2 000 до 7 000 лв. Видно е, че цитираната разпоредба има не само санкционен характер, а определя и състава на административното нарушение, за което се налага предвидената в нормата санкция, т.е. определя всички съставомерни признаци на административното нарушение, което е определено като наказуемо по закон. Но от фактическа страна, за да е налице административно нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е необходимо по безспорен начин да бъде установено наличието на едно от двете алтернативно предвидени в нормата изпълнителни деяния: 1. нареждане за извършване на ремонт на пътя или 2. нареждане за поставяне на съоръжение или препятствие по него. Независимо коя от двете форми на изпълнителното деяние е осъществено като втори, и то задължителен елемент от фактическия състав, е предвидено деецът да не е взел всички мерки за осигуряване на безопасността на движението. Административнонаказателна отговорност по реда на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се носи всъщност за неосигуряване на мерки за безопасност на движението при извършване на ремонт или поставяне на съоръжение. Съответните мерки за осигуряване на безопасността на движението намират правна регламентация в Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74/21.09.2010 г., изм. и доп., бр.

34/12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г. При ангажиране на административнонаказателна отговорност по горната разпоредба следва изрично да бъдат посочени и нормите от действащата подзаконова нормативна уредба, които са били нарушени и конкретните фактически действия, които не са били предприети от наказаното лице. Неизпълнението на горното води до неизясненост от фактическа страна на НП и съответно процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящият случай последното не е изпълнено от наказващия орган, като не са посочени дължимите фактически действия от страна на жалбоподателя за обезопасяване на процесния участък. В обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани всъщност фактически обстоятелства, които сочат на "нареждане за поставяне на препятствие", уточнено като специален автомобил върху платното за движение, като изобщо не е посочено какви мерки за обезопасяване е следвало да бъдат предприети като дължими.

В същото време под така отразеното текстово описание на административното нарушение, изведените в НП правни изводи: "наредил да се ремонтира път или да се постави 3 на него съоръжение /препятствие/, без да е взел мерки за осигуряване безопасността на движението", внася допълнителна неяснота и объркване за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. В тази връзка напълно споделими са доводите на жалбоподателя, че наказателните процес и право са строго формални и липсата на ясна конкретизация на реализираната административнонаказателна отговорност несъмнено води до съществено нарушение на процесуалните правила, а и оттам и до нарушаване правото на защита на обвиненото лице и съответно до незаконосъобразност на съответния акт, в случай НП. В тази насока, съдът намира, че при ангажиране на отговорността на жалбоподателя е следвало АНО да не смесва двете хипотези, а до посочи точно и конкретно коя от тях приема, че е налице.

Изложеното дотук е достатъчно да мотивира съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 500.00 лв., което се явява договорено и платено в размер не надвишаващ този, посочен в чл.

8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1275-001985 от 12.01.2023 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Велико Търново на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5