Решение № 2107 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506379 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1766 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 69444/2021 г. Софийският районен съд е осъдил Г. Г. М. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 149 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 4785,66 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб.

№ 48081, находящ се в гр. София, ж.к. ****; сумата 22,18 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумите; и сумата 763,30 лв., представляваща мораторна лива върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., като е отхвърлил исковете за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения азмер от 4785,66 лв. до пълния предявен размер от 4920,49 лв., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 763,30 лв. до пълния предявен размер от 784,81 лв., и за мораторна лива върху сумата за дялово разпределение изцяло за сумата 4,68 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в производството съразмерно на уважената част от исковете, в общ размер от 1114,59 лв.

1

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Е. К.. В жалбата се излага възражение, че по делото не са представени доказателства, които категорично да потвърждават исковата претенция. Сочи се, че представените от ищеца частни документи са изготвени за целите на производството и не следва да се кредитират.

Приетите по делото експертизи били основани на документи, които не са приложени по делото, което нарушавало правото на защита на ответника чрез лишаването от възможността му да оспори документите, въз основа на които вещите лица са изготвили заключенията си.

Въззиваемата страна „Топлофикация – София” ЕАД оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Г. Г. М. искове за осъждането му да заплати сумата 4920,49 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.”****, аб. № 48081; сумата 784,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., сумата 22,18 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., и сумата 4,68 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и сумата за дялово разпределение от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на Ц.Ц.М. и в това си качество тя е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в процесния период, но не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия и дължимата такса за дялово разпределение. С уточнителна молба се твърди, че наследник по силата на универсално завещание от Ц.М., починала на 10.08.2020 г., е Г. Г. М., който следва да отговаря за потребената в имота топлинна енергия за процесния период.

С писмения си отговор ответникът Г. Г. М. оспорва исковете. Възразява, че не са представени доказателства, които категорично да потвърждават исковата претенция, а именно: не са представени дневниците за продажби от НАП за периода, касаещ фактурите, по които му се вменява задължение; не са представени оригиналите на договорите с топлинния счетоводител, при което не е ясно кога е сключен последният договор с етажната собственост; не са посочени доказателства дали индивидуалните отчетни уреди на собствениците в етажната собственост са минали метрологична проверка, както и за уредите в абонатната станция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал.

1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Не се спори между страните, а се установява и от заключението на СТЕ, че имот с абонатен номер 48081 - апартамент № 91 в ж.к. ****, е топлоснабден, като в процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имота е доставяна топлинна енергия.

Видно е от представените писмени доказателства /договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.02.1983 г. и удостоверение за наследници/, че Ц.Ц.М. в процесния период е била собственик на гореописания топлоснабден имот. В качеството си на носител на правото на собственост върху имота в процесния период Ц.М. била е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е била длъжна да заплаща цената на доставяната топлинна енергия.

С

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това клиентът на топлинна енергия да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между ищеца и праводателката на ответника Ц.М. в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и действащите в процесиня период общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-002 от 07.01.2008 г. на 3

КЕВР.

Установено е, че на 30.03.2016 г. Ц.Ц.М. е съставила саморъчно завещание, с което е завещала на ответника Г. Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Същата е починала на 10.08.2020 г. Така след смъртта на Ц.М. по силата на съставеното в негова полза универсално завещание ответникът Г. М. придобил цялото имущество на наследодателката като съвкупност от права и задължения. Следователно ответникът, в качеството си на универсален правоприемник на Ц.М., е материално правно легитимиран да отговаря спрямо ищеца за неизпълнените задължения за заплащане на стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия.

С оглед на горното е доказано основанието за възникване на задълженията на ответника за заплащане на доставената в имота им топлинна енергия процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Директ” ЕООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответниците, което се установява от представените изравнителни сметки и индивидуални справки, и от заключението на съдебно-техническа експертиза. Установено е от приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ водомер, монтиран в абонатната станция, който водомер е преминал метрологична проверка. В процесния период в имота са били демонтирани 3 – те радиатори и няма начислена топлинна енергия за отопление. Не е начислявана и топлинна енергия за отопление на общи части. За процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно поради неосигурен достъп на база 4 броя потребители. Топлинната енергия, отдадена от сградната 4 инсталация, опредЕ. коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 15334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. В табличен вид в заключението са посочени дължимите за всеки месец от процесния период суми за топлинна енергия по отделни компоненти, като общата дължима сума възлиза на сумата 4785,68 лв. Сумите са начислявани в съответствие с действащата към периода нормативна уредба.

Заключението на СТЕ следва да се кредитира като обосновано, компетентно и отговарящо изцяло на поставените задачи. В отговор на направеното с въззивната жалба възражение срещу така приетото експертно заключение следва да се посочи, че няма законово изискване материалите, по които експертът работи и въз основа на които изготвя заключението си, да бъдат изрично приети по делото като писмени доказателства. Експертното заключение са преценява от съда в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото. Както бе посочено, приетото заключение на СТЕ е пълно и обосновано, като в него са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи, а и въззивникът не е поискал допускане на допълнителна или повторна експертиза. Отделно от това, в отговор на възражението на въззивника следва да се посочи, че при изготвяне на експертното заключение вещото лице е ползвало документи – индивидуални справки и протоколи за отчет, изготвени от фирмата за топлинно счетоводство, които са приети като писмени доказателства по делото.

С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че в процесния имот в исковия период е доставяна топлинна енергия, като начислените суми са определени коректно въз основа на реално доставена топлинна енергия и съгласно действащите нормативни изисквания. Следователно ответникът дължи стойността на доставената в имота топлинна енергия в установения от експертното заключение размер от 4785,66 лв.