Решение № 27 от 29.04.2022, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Берковица, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т. при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т.

Административно наказателно дело № 20211610200315 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „П.Г. 007”ЕООД -със седалище и адрес на управление гр....................... представлявано от П. Д. Г. с ЕГН ********** п р о т и в НП №12-2100009 от 08.11.2021год. на Директора на

Дирекция”Инспекция по труда”-Монтана, с което за нарушение на чл.12 ал. 1 във връзка с чл.12 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ДВ бр.7/2009г./, на основание чл.416 ал. 1 вр. чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва фактическите констатации в акта, счита че нарушението не е доказано по безспорен начин, а алтернативно посочва, че наказанието е несъразмерно тежко.С оглед на това моли НП да бъде отменено изцяло или алтернативно да се приеме наличието на чл.28 от ЗАНН .

Наказващият орган – Дирекция ”Инспекция по труда” Монтана, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 20.08.2021г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана и РДГ-Берковица С.Ш. , Л.Р. и М.Т. в обект кафеаперитив,намиращ се в гр...................... .От представените документи,а 1 именно разчетно-платежна ведомост за периода януари 2021год. до юли 2021год. включително,е установено,че работодателят не заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата на З.И.К. /пр. месец април 2021год./ Обстоятелствата от проверката били удостоверени в протокол, изх.№ИД- 22-100/26.08.2021год. За констатираното св.Ш. на 14.09.2021г. съставила АУАН №12-2100009 на жалбоподателя за нарушение на чл.12 ал.1 във връзка с чл.12 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ДВ бр.7/2009г./ и на 08.11.2021г. наказващият орган, въз основа на акта издал оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Ш., свидетелите Р. и Т., АУАН №1 2-00009 /14.09.2021г., НП №12-00009 от 08.11.2021год., протокол от извършена проверка, разчетноплатежна ведомост и др..

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения,водещи до отмяна на атакуваното НП. Издаденото НП не съдържа описание на съставомерни признаци на соченото за извършено нарушение,като нарушението не е описано и индивидуализирано по начин,позволяващ на административнонаказаното лице да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какво да се защитава..

Нормата на чл.12 ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата предвижда по императивен начин, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Задължението на работодателя да заплаща на работника трудово възнаграждение има постоянен характер и се уговаря и съществува за целия срок на изпълнение на трудовия договор. Такъв характер има и задължението за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален опит, като кодексът на труда предвижда възможност да бъде уговорена периодичността на плащанията, в рамките на срока на изпълнение на договора.

В конкретния случай съдът намира,че в атакуваното НП не са описани фактите, относими към съставомерните признаци на нарушението..

В НП е посочено, че при извършена проверка на място на 20.08.2021 г. и по документи се констатира, че дружеството-работодател не заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в процент върху основната работна заплата на лицето Здравка Каменова за периода януари 2021год. до юли 2021год. включително .

Не става ясно ,обаче нито какъв е размера на това възнаграждение,като този размер 0,6% върху работната заплата се сочи едва в съдебно заседание.Не се посочва още и към кой момент за работодателя е възникнало задължението да го заплати /това поначало би следвало да стане с изплащане 2 на работната заплата на съответния работник, но не са посочени конкретни данни към кое число на месеца, текущия или последващия, се извършва плащането/, нито пък кога конкретно то лице е придобило правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата правото на получаване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. В случая при индивидуализацията на нарушението АНО не е посочил каква е общата продължителност на трудовия стаж на посоченото лице.

Приложената като доказателство по делото разчетно-платежна ведомост,не е достатъчна да запълни липсата на конкретизация в текста на АУАН и НП.В НП и АУАН е следвало да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието,размера също е следвало да бъде определен точно и ясно.Като не е сторил това АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Кр. Босев от АК – Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Поисканите разноски от адв. Босев от АК – Монтана са в размер на 4 00 (четиристотин ) лева, които и следва да бъдат присъдени.

Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата).

На основание горното и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НП №12-2100009 от 08.11.2021год. на Директора на

Дирекция”Инспекция по труда” -Монтана, с което на „П.Г. 007”ЕООД-със седалище и адрес на управление гр....................... представлявано от П. Д. Г. с ЕГН ********** за нарушение на чл.12 ал.1 във връзка с чл.12 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ДВ бр.7/2009г./, на основание чл.416 ал.1 вр. чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

Осъжда Дирекция”Инспекция по труда” -Монтана да заплати на „П.Г.

007”ЕООД-със седалище и адрес на управление гр.......................

3 представлявано от П. Д. Г. с ЕГН ********** сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 4