Решение № 706 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000584 по описа за 2024 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв от ГПК.

С Решение № 546/12.04.2024год., постановено т.д.№ 1761/22год. по описа на СГС ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД е осъдено да заплати на „ Атмикс бетон“ ЕООД на основание чл.405 , ал.1 от КЗ сума в размер на 40 080 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 0020200202100198/ 06.10.2021год. за обезщетяване на вредите от настъпило на 29.05.2022год. застрахователно събитие - увреждане от мълния на влекач марка „ МАН“, модел TGX с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2022 год.- датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 002 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 40 080 лева, начислено за периода от 30.06.2022год. до 27.09.2022 год. и е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 002лв. до пълния предявен размер от 1 078.91 лева и за периода от 22.06.2022год. до 29.06.2022год.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ Атмикс бетон“ ЕООД срещу ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД искове както следва : иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на застрахователното акционерно дружество „ ОЗК-Застраховане „ АД да заплати на „ Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 3 696 лева, представляваща застрахователно обезщетение , дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица № 0020190202100723/18.10.2021год. за обезщетяване на вредите от настъпило на 29.05.2022год. застрахователно събитие- увреждане от мълния на ремарке марка „ ЗАСЛАВ“, модел D 653 А, с рег. № ********, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на „ Атмикс бетон „ ЕООД сума в размер на 100.61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на 1 застрахователно обезщетение в размер на 3 696 лева, начислено за периода от 22.06.2022 год. до 27.09.2022 год., .

С решението ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ Атмикс бетон „ ЕООД сумата от 5 662.19 лева, представляващи направени разноски по делото.

Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД , в която са изложени доводи за неговата неправилност, необоснованост и постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Счита се, че неправилно първоинстанционния съд бил определил размера на дължащото се застрахователно обезщетение , тъй като не бил съобразил установеното по делото обстоятелство, а именно че в ремонта на товарния автомобил били вложени части втора употреба и че липсвали разходни документи за извършването на ремонта. С оглед на това се поддържа, че няма реално настъпила вреда, която да бъде обезщетена от застрахователя. Твърди се, че не било доказано по делото и настъпването на застрахователното събитие, както и за приетата от съда причинно –следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и причинените вреди. Решението се определя и като немотивирано, доколкото в него не бил даден отговор на наведените от жалбоподателя доводи и възражения.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му осъдителна част, и за постановяване на ново , с което предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор на въззивната жалба от „ Атмикс Бетон“ ЕООД се излагат доводи за нейната неоснователност и се прави искане за потвърждаване на решението, в обжалваната с нея част, като правилно и обосновано. Поддържа се , че пред първоинстанционния съд са доказани всички предпоставки за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение , а съответно застрахователят не бил доказал наличие на неизпълнение на задълженията на застрахования , нито наличието на изключен риск. Сочи се , че в първоинстанционното производство било установено по категоричен начин настъпването на застрахователното събитие, както наличието на причинно следствена връзка между него и настъпилите щети. Реалното заплащане на ремонта на настъпилите щети от застрахования не било предпоставка за дължимост на застрахователното обезщетение и то било дължимо при настъпването им и техния размер, които обстоятелства били доказани по делото и съобразени от първоинстанционния съд.

Срещу отхвърителната част на първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „ Атмикс Бетон“ ЕООД с твърдения , че в тази си част, то е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че са налице всички предпоставки на чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение и по отношение на процесното ремарке „ЗАСЛАВ“ и активно материално легитимиран да го получи бил именно ищеца, в качеството му на лизингополучател. Твърди се , че по делото било установена частична вреда по ремаркето от настъпилото застрахователно събитие, поради което приложима била нормата на чл.384, ал.2, т.1 от КЗ, според която на ищеца, в качеството на лизингополучател, се дължало застрахователно обезщетение по договора каско.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново за уважаване на предявените искове по чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и касателно процесното ремарке. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски.

В срок е подаден писмен отговор от ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД с изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба на „ Атмикс Бетон“ ЕООД. Поддържа се, че в първоинстанционното производство не били представени доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е активно легитимиран да получи претендираното обезщетение, поради което изводът на първоинстанционния съд в горния смисъл, се явявал обоснован и 2 правилен.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на решението, в обжалваната му отхвърлителна част, като правилно и обосновано. При отхвърляне на въззивната жалба се претендират разноски.

Апелативен съд-София , в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – подадени е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК , от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.

СГС е бил сезиран с искова молба от „ Атмикс Бетон „ ЕООД срещу ЗАД „ ОЗКЗастраховане“ АД , с която са предявени искове както следва : иск по чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за възстановяване на щети по товарен автомобил марка „ МАН“, модел TGX с ДК № ******** и 3 696 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за възстановяване на щети по ремарке ЗАСЛАВ, модел D653 А с ДК № ********, както и сумата от 1080 лева, представляващи разходи за репатриране на увредените МПС - та, както и искове по чл.409 от КЗ – за сумата от 1179.52 лева , представляваща мораторна лихва от 22.06.2022 год. до 27.09.2022 год. / 1078.91 лева мораторна лихва върху главницата от 40080 лева и 100 лева , мораторна лихва върху главницата от 3 696 лева /, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че за товарния автомобил , в качеството си на собственик , а за ремаркето, в качеството си на лизингополучател, има сключена застраховка „ Каско за МПС“ с ответното застрахователно дружество по полица № 0020200202100198 със срок на валидност една годИ., считано от 07.10.2021год. до 06.10.2022год. и полица № 0020190202100723 със срок на валидност една годИ. ,считано от 11.11.2021год. до 10.11.2022год. Твърди също така , че на 29.05.2022год. в ранните часове на денонощието, управлявания от Б. Л. товарен автомобил с ремарке, в района на с.Студена, обл. Перник, бил ударен от мълния, която увредила електрониката на товарния автомобил и ремаркето, в резултат на което композицията спряла. За така настъпилото застрахователно събитие бил уведомен застрахователя- ответник, който бил образувал щета № 0020-200-0054-2022год. и щета № 0020-190-0103-2022, по които той отказал да заплати дължащото се застрахователно обезщетение с мотив, че е налице изключен риск по общите условия на застрахователните договори. Ищецът твърди, че отказът е неоснователен, че бил изпълнил всичките си задължения като застрахован и че не било налице нито едно от основанията на чл.408 от КЗ застрахователят да се откаже плащане на застрахователното обезщетение. На процесните МПС- та били нанесени щети, които били в причинно следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие-удар от мълния , поради което на застрахования се дължало възстановяване на щетите от застрахователя в пълен обем. Необходимата стойност за възстановяване на нанесените върху товарния автомобил сума била в размер на 39 000 лева , за ремаркето- в размер на 3 696 лева, а и ищецът бил заплатил за репатриране на повредените МПС-та сума в размер на 1080 лева,които също подлежали на възстановяване.

Тъй като тези суми не били заплатени в срок, то застрахователят дължал и обезщетение за забава от датата 22.06.2022год. в размер на 1179.52лева.

В подаден писмен отговор от ЗАД, „ Общо Застраховане“ АД исковете са оспорени като неоснователни. Оспорено е настъпването на застрахователното събитие , твърдяното наличие на причинно следствена връзка между него и настъпилите щети, както и активната материална легитимация на ищеца по претенцията за застрахователно обезщетение касателно процесното ремарке. Въведено е възражение за принос от страна на ищеца за настъпване на произшествието- чрез действия на водача и като липса на предприети от него предпазни такива. Исковите претенции са оспорени и по размер - като завишени, неотговарящи на реално претърпените вреди, както и с липсата на причинно - следствена връзка между тях и произшествието. Щетите не били и доказани.

3

В подадена допълнителна искова молба са развити доводи във връзка с активната си материалноправна легитимация по претенцията за застрахователно обезщетение спрямо процесното ремарке, с позоваване на чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ. Оспорва се възражението на ответника за принос при настъпване на застрахователното събитие, с обосновка, че падането на мълния е непредвидимо природно бедствие и няма как да бъде предотвратено.

В допълнителен писмен отговор се поддържат и допълват изложените в писмения отговор доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и възраженията си по тях.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ за процесуално допустими, поради което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд. Постановеното по тях първоинстанционно решение е допустимо , а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл.269 от ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Процесният товарен автомобил- влекач, марка „ МАН“, модел „TGX“ с рег.№ ******** е собственост на „Атмикс Бетон“ ЕООД и това се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация част 1.