Решение № 236 от 26.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Благоевград, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100731 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – гр.*****, офис–сграда ******, представлявано от ***** - изпълнителен директор, чрез пълномощника си ******* – юрисконсулт против И.

Б. А., ЕГН **********, от гр. ******.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответницата И. Б. А., като заемополучател, е бил сключен на 19.12.2018 г. Договор за паричен заем № 247955, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 650 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 136,40 лв., като общата сума била в размер на 786,40 лв. Поддържа, че кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 22 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 35,75 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 23.10.2019г. Заявява, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми. Сочи, че с подписване на 05.07.2021 г. на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 05.07.2021 г. „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответницата И. Б. А., произтичащи от процесния договор за потребителски заем. Излага, че ответницата е била уведомен за така извършената продажба на вземането чрез изпращането на уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на предишния кредитор („Сити кеш“ ООД), като алтернативно уведомяването на ответницата за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същата на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Твърди, че задълженията на ответницата към настоящия момент били както следва: 650 лв. - главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 136,40 лв. договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2019г. до 23.10.2019 г. и 302,37 лв. лихва за забава по договор за кредит за периода от 03.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2022 година. Поддържа, че за посочените вземания на 26.01.2022г. по ч. гр. д. № 170/2022г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 88, срещу която ответницата подала възражение по чл.

1

414 ГПК.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.10.2022г. от 09:30 часа, ответницата оспорва предявените искове. В тази връзка заявява, че била заплатила всички суми по процесния договор за кредит.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 650 лв. - главница по Договор за паричен заем № 247955, сключен на 19.12.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и И. Б. А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземане“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 05.07.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 05.07.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 136,40 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2019г. до 23.10.2019 г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 302,37 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 03.01.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда - 25.01.2022 година.

За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 88 от 26.01.2022г. по ч. гр. д. № 170/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем № 247955 от 19.12.2018 г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към него , е видно, че същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответницата И. Б. А.

(като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 650 лв., като последният се задължил със 22 двуседмични равни месечни погасителни вноски в размер на 35,75 лв., т.е. до 23.10.2019г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от чл. 4, ал. 1 от същия.

Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза (неоспорено от страните).

В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,66 %, както и фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 %. Уговорено било (чл. 3, ал.

12), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 786,40 лв.

Между страните (чл. 6, ал. 2 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем, а именно или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на чл. 9, ал. 2 ОУ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя ;

2 не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да предоставят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за полученият от тях доход. В чл.14, ал. 3 ОУ е предвидено, че неустойката важи и за всеки случай, в които при сключен договора за заем е сключен и договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението му, поръчителят не отговаря на установените в чл.9, ал. 2 от Общите условия изисквания и в срок от 3 дни, считано от сключването на договор за заем не се предостави друг поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия.

В чл. 8 от договора била определена неустойка, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6 в тридневен срок от сключването му или предостави обезпечение неотговарящи на условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т.4 от Общите условия към договора за заем.

Размерът неустойката бил в размер на 753,60 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно Погасителния план към договора за кредит.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.07.2021 година се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за заем.

Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от Приложение № 1 от 05.07.2021г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответницата, е визирано с отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.

Ответницата е била уведомена за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответницата И. А. е била известена за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС).

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е над 70 %, а не посоченият неправилно в договора 49,66 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 1626,33 лв., от които изтеглената главница е само 650 лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над 70 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която ответницата е заплатила във връзка с процесния договор, е 605 лв. в периода 08.01.2019 г. – 05.11.2020 г. Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ищцовото дружество с датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е. прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси и неустойка. С платената от ответницата обща сума ищецът е осчетоводил погасяване на задължения за вноски по погасителен план (т. е. за такси и неустойка) в размер на общо 605 лв., от които 86,33 лв. са отнесени за такси и 518,67 лв. за неустойка. Ищецът не е отнесъл нито едно от направените плащания към договорната лихва или главницата.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в 3 договора ГПР /49,66%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 19.12.2018 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Съдът намира, че клаузата за неустойка (чл. 6, чл. 8 от договора заем, чл. 9, ал. 2, чл. 14, ал.