Решение № 13 от 11.01.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Русе, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20214500100212 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ.

Ищците Р. М. Я. / починал в хода на процеса на *** и с Определение № 91 от 25.01.2023г съдът е конституирал С. Р. Т. и С. Р. А., на основание чл.227 ГПК, в качеството им на негови правоприемници/ , С. Р. Т. и С. Р. А. твърдят, че на 31.10.2020г в гр.Ветово И. М А. като водач на л.а“Фолксваген транспортер“ с рег № *** губи контрол върху управлявания от него автомобил и виновно реализира ПТП. В същото загива РЯ, която е съпруга на първият ищец и майка на втората и трета ищци. За лекият автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите„ със „ЗК Лев Инс“АД, валидна към датата на пътното-транспортно произшествие.

Твърдят, че и тримата имат силна емоционална връзка с починалата РЯ.

Дъщерите били израстнало в сплотено семейство, в което родителите им били на особена почит. Те споделяли с тях своите радости и разчитали на подкрепата им в трудни моменти. Тази силна връзка била прекъсната от смъртта на майка им. Мъката от загубата на най-близкия човек-майката била неизмерима за нейните дъщери. И двете били почернени и съкрушени.

Починалата била в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, в която била все още опора на съпруга и дъщерите си. Съпругът й губи своята спътница в живота. Тяхната връзка била многогодишна и преминала през всички изпитания на времето. Заедно създали дом, отгледали две прекрасни дъщери с много любов и грижа и се радвали един на друг до последния за Р момент на този свят. Р. Я. бил съкрушен от загубата на любимата жена, много трудно приема новината за настъпилото събитие. Много трудно преживява погребението и до ден днешен с децата често ходи на гроба й.

Твърди се, че на 27.11.2020г предявили претенция до ответника, по която е образувана щета № 0000-1000-01-20-7795 от 27.11.2020г. Не последвало плащане в законоустановения срок, поради което искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество за заплати на всеки от 1 ищците обезщетение в размер на по 200 000лв за всеки един от тях, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от загубата на съпругата и майка Р АЯ ведно със законната лихва от датата на пътното-транспортно произшествие 31.10.2020г до окончателно плащане.Претендират разноски по делото.

Ответникът ЗК“Лев Инс“АД със седалище и адрес на управлениегр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Оспорва всички твърдения по основанието на предявените претенции. На първо място оспорва твърденията за механизма на ПТП-то от 31.10.2020г, тъй като не са изяснени и не са известни обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП като за същите не са представени официални документи, удостоверяващи констатациите на длъжностните лица при обследване на произшествието. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва вината на лицето, което се сочи за водач на л.а „Фолксваген транспортер“ с рег № *** да е установена по несъмнен начин. В тази връзка се оспорват твърденията за механизма на осъществяване на ПТП, както и твърденията за осъществено виновно и противоправно поведение на водачът на този л.а-И. А. по причина, от което да настъпило процесното ПТП.Твърди се, че причината за инцидента е извън поведението на водача. Налице е случайно събитие, поради което водача на МПС не е извършил виновно и противоправно деянието. Към момента на ПТП-то в участъка на катастрофата времето е било дъждовно, по асфалта са се образували локви вода. Водачът на лекият автомобил е попаднал в образувалите се локви по пътното платно и се е получил т.нар „аквапланинг“, което е довело до загуба на устойчивост.

Водачът на МПС се е движил със съобразена за пътните условия скорост.

Изпълнил е задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, при което той не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици. Бил е поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствие. По пътя са се стичали значителни количества вода, които водачът не е могъл да възприеме при навлизане в този участък. Недоброто състояние на отводнителните системи на конкретния участък е създало условия за натрупване на значителна водна маса на пътя. ПТП-то е станало на първокласен главен път I-2,36км където по стандарт не би трябвало да има места, където да се задържа вода, а автомобилът се е движел със скорост при спазване на законовото изискване за движение извън населени места. В тази връзка водачът на автомобила не е извършил виновно и противоправно деянието.

Твърди се, че Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ е бездействала като не е изпълнила задължението са да поддържа пътната настилка и отводнителните съоръжения в изправност като създаде безопасни условия на движение. Освен това се твърди, че инцидента е настъпил и поради некачествено положена пътна настилка, която е била изградена с материали, които не са били качествени и които намА.ват коефициент на сцепление между гумите на абтомобилите и асфалта в конкретния пътен участък. Това е било предпоставка за настъпване на трагичния инцидент на 31.10.2020г. Същият е настъпил и поради лошата поддръжка и ремонта на републикански път, както и неосъществяването на надзор/контрол от АПИ върху фирмите, които са ремонтирали процесния път за последно преди настъпването на инцидента. Към момента на ПТП-то положената асфалтова смес не е била качествена, което е допринесло и до настъпване на пътния 2 инцидент. Съпротивлението на хлъзгане на пътната настилка е била по-малко от минимално допустимото. Състоянието на участъка от пътя в района на местопроизшествието се явява причинно-следствена връзка с настъпилия тежък инцидент от 31.10.2020г и е причина на катастрофата.Оспорват се и твърденията в исковата молба за съществуване на силна емоционална връзка между починалата и тримата й наследници. Същите са зрели и самостоятелни хора, които могат сами да се грижат за себе си и след загубата на починалата никой от тях не е останал сам и наличието на близки и изградените нови семейства ще дадат морална подкрепа на ищците, за да преодолеят по-леко загубата. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищците Р АЯза настъпване на травмите, които е получила поради извършено от нейна страна нарушение на разпоредбата на чл.137ж ЗДвП. Същата като пътник в лекия автомобил е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което си поведение е допринесла в значителна степен за настъпване на травмите при настъпване на произшествието. Оспорват се претенциите за неимуществени вреди и по размер. Същите не съотвестват на критерият „справедливост“ по чл.52 ЗЗД, а и са прекомерни с оглед съпричиняване на вредоносния резултат от починалата. Оспорва се изцяло акцесорните искове за присъждане на лихва за забава като неоснователни. Оспорва претенцията за присъждане на разноски в производството. Оспорва се и размера на адвокатското възнаграждение, в случай, че не се претендира на основание чл.38 ЗА.

С Определение № 382 от 10.06.2021г по гр.д.№ 212/2021 е на основание чл.219 ГПК, е привлечено трето лице-помагач на страната на ответника ЗК"Лев Инс"АД - Агенция „Пътна инфраструктура“-София.

Постъпило е писмено становище от Агенция „Пътна инфраструктура“София /АПИ/ в качеството му на привлечено трето лице-помагач на страната на ответника ЗК"Лев Инс"АД вх № 4727 от 23.07.2021г. В същото се поддържат съображенията на ответника в писмения отговор за неоснователност и недоказаност на исковете за неимуществени вреди и се присъединяват към искането за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.Оспорват се изцяло по основание и размер исковите претенции за неимуществени вреди. Оспорва се изцяло и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава върху претендираните обезщетения като неоснователен и недоказан. Оспорва се искането за присъждане на разноски, ако ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски.

Оспорва се твърдението на ответника, че пътния участък е задържал вода, поради бездействието на АПИ, която не е извършила своевременни действия по обезопасяване и нужните СМР и регурялна рехабилитация на пътя, които биха позволили обезводняване на пътния участък при наличие на дъждове, както и оспорват твърдението на ответника, че отводнителните съоръжения на пътя не са били в изправно състояние и не са били годни да понесат водно натоварване в степен, достатъчна да обезопаси пътното платно. Оспорва се и твърдението на ответника, че причината за настъпване на инцидента е извън поведението на И. А.. Твърдят, че той чрез своето виновно и противоправно поведение е допуснал настъпването на процесното ПТП. Оспорват твърдението на ответника, че водачът на автомобила не се е движил с превишена скорост. Оспорват твърдението на ответника, че инцидентът е настъпил и поради некачествено положена пътна настилка, която е била изградена с материали, които не са били качествени и които намА.ват коефициента на сцепление между гумите на автомобилите и асфалта в 3 конкретния пътен участък. Твърдят, че АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по чл.30, ал.1 Закона за пътищата, а именно да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, в частност републикански път І-2,кв. 36+000. Извършени са необходимите работи за поддържане на добро експлоатационно състояние на пътното платно в пътния участък, както и по отношение изправността и годността на отводнителните съоръжения. Твърдят, че липсват безспорни доказателства по делото, които по несъмнен начин да докажат твърденият от ищците, механизъм на ПТП. Не са изяснени и не са известни обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП, като за същите не са представени и официални документи, удостоверяващи констатациите на длъжностните лица при обследване на произшествието. Твърди се, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП се дължи на противоправното поведение на водача на автомобила, който е шофирал със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия. В условията на евентуалност считат, че е налице или независимо съизвършителство или съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорват твърденията на ищците за съществуването на силна емоционална връзка, която да е била налична между всеки от тримата наследници с починалата РЯ.

Оспорват всички твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъщественото произшествие.

Ищците отдавна са поели собствения си живот и не разчитат на опората и подкрепата на майка им, която е възрастна жена, а съпругът остава с подкрепата на своите деца, т.е ищците не са разчитали финансово и емоционално изцяло на покойната си майка РЯ. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на РЯ поради извършено от нейна страна нарушение на разпоредбата на чл.137 ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. С неизползването му Я.а е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в значителна степен. Оспорват исковете и по размер.

Не е доказана стойността на твърдените неимуществени вреди, както и не е доказано какви точно са те. Претендираните размери не съответстват на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2020г в 17.06 е настъпило пътно-транспортно произшествие на главен път I-2,36км. в гр.Ветово, обл.Русе при което лек автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег № ***, управляван от И. М. А., самокатастрофира. За ПТП-то е съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали.