Решение № 498 от 19.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора Пл. Г. Р. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600288 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Я.Г., служебно назначен защитник на подсъдимия С.Б.А.. срещу присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 6135/2021 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, с която същия е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 24.08.2018 г., около 01,45 часа, в гр. София, на паркинга на складове на магазин „Зора“, находящ се на бул. “*******, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с турски държавни контролни знаци, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,93 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM0208, проба № 203, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста.“, като в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване 1 от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, първият съд е наложил на подсъдимия А. и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.

С депозираните въззивна жалба и допълнение към нея се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда като се твърди, че същата е необоснована и несправедлива, за което се излагат подробни съображения. Защитата счита, че като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия А. следва да бъдат взети предвид неговото чисто съдебно минало; съдействието, което е оказал за изясняване на обстоятелствата по делото; обстоятелството, че няма образувани срещу него наказателни производства; че живее постоянно в Република Турция, както и че делото е продължило необосновано дълго време. Моли да бъде определен на подсъдимия размер на наказание около или под минималния такъв.

С въззивната жалба и допълнение към нея не се иска събиране на доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на подсъдимия А., в лицето на адв. Г. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея по съображенията изложени в тях. Счита, че определеното с присъдата наказание на подсъдимия е несправедливо завишено. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или наказание, ориентирано към минимума на предвидения в закона размер. Изтъква, че подсъдимият е имал коректно поведение през цялото наказателно производство, както и че досъдебното производство е продължило 3 години, не по негова вина. Твърди, че разследващите органи не са събрали данни за настоящия адрес на подсъдимия, на който същия е следвало да бъде призован, което не следва да се отчита в негов ущърб. Заявява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, срещу него няма образувани наказателни или административно наказателни производства, поради което случилото се следва да се счита за инцидент в неговия личен и професионален живот. Изразява несъгласие с преценката на първоинстанционния съд за завишена обществена опасност на инкриминираното деяние, тъй като по време на същото не е имало друго превозно средство на мястото освен това, управлявано от подсъдимия. Сочи, че по време на инцидента не е имало и други хора на мястото освен пазачите на процесния паркинг, които са се намирали по това време в помещение и са 2 излезли, за да видят какво се случва, едва когато са чули задвижването на процесния тир. Според защитата маневрите направени от подсъдимия и разстоянието, което същият е изминал – по-малко от 100 метра навеждат на извод за предприета от подсъдимият маневра, насочена към паркиране на процесния тир. Определя като неоснователни изводите направени от районният съд за това, че подсъдимия се е насочил да напусне паркинга с управляваното от него МПС, предвид посоката към която се е насочил – оградата на паркинга, а не към неговия изход, който по същото време е бил заключен, което още веднъж според защитата показва, че превозното средство е било задвижено с цел маневра по паркирането му. Изтъква, че по делото липсват доказателства в подкрепа на извода на СРС, че превозното средство е било оборудвано със система за спиране, която реагира на алкохолни пари. При това положение, защитата счита, че единственото заключение, което може да бъде направено е, че процесния тир е бил спрян от самия водач по негова воля. По така изложените съображения моли въззивният съд да измени обжалваната присъда като определи на подсъдимия А. наказание при условията на чл. 55 НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Споделя изцяло съображенията и извършения анализ на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и за което е признат за виновен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият С.А. не се явява. Съдебното производство пред въззивния съд е проведено при условията и предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия А., по отношение на който въззивният съд е положил максимални усилия за да установи неговото актуално местоживеене, с цел да го призове като подсъдим по делото. Независимо от проведените множество процесуални действия извършени в съответствие с установените от законодателя хипотези по чл. 269, ал. 3 НПК, а именно с цел осигуряване на подсъдимия за нуждите на съдопроизводствения процес по настоящото дело, то същия не бе установена на територията на Република България и извън нея.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, 3 въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените фактически констатации.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият С.Б.А.. е роден на *******. в с. К., Община Крумовград, Област Кърджали, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН : **********.

Подсъдимият С.Б.А.. е правоспособен водач на МПС, притежаващ издадено СУМПС до 02.05.2022 г. и работи като шофьор на товарно МПС тир.

На 24.08.2018 г. свидетелят И.Г. и С.С. /починал в хода на наказателното производство/, в качеството си на охранители били на работа в централен склад „Зора“, находящ се в гр. София, ул. „*******. При извършен обход на територията на паркинга от страна на свидетеля Г., същия забелязал, че на мястото, предназначено за чуждестранни камиони бил паркиран товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с турски регистрационен номер 45 КТ 633, който бил управляван от подсъдимия А.. Свидетелят Г. видял водачът – подсъдимият А. вътре в кабината на камиона и пиел бира.

Същият се държал вежливо и поздравил свидетеля. Около 01:45 часа, свидетелите Г. и С. забелязали, че водачът-подсъдимият А. привел процесния камион в движение вътре в двора на паркинга, насочвайки го към оградата на паркинга, тръгвайки с него рязко с извършване на маневра ляв завой, като при движението ТИР-а се наклонил на една страна. Вследствие на предприетата маневра, свидетелите Г. и С. щели да бъдат блъснати от подсъдимия.

Процесното МПС било оборудвано със система за преустановяване на движението му при наличие на алкохолни пари в кабината, поради което след като тира изминал сто метра, спрял внезапно. След като процесния товарен автомобил спрял своето движение, от него слязъл подсъдимия А., който бил видимо в нетрезво състояние и започнал да се държи грубо и арогантно с двамата свидетели. Свидетелите Г. и С. забелязали, че в кабината на товарния автомобил, откъдето слезнал водачът-подсъдимия А., имало еднолитрово шише с ракия, което било пълно до половината. Двамата свидетели се обадили в полицията, вследствие на което на място пристигнал автопатрул от 05 РУ-СДВР, в екип от свидетелите Ю.И. и К.Б..

Свидетелите Ю.И. и К.Б., в качеството си на полицейски служители установили самоличността на водача на процесния камион по представена от него лична карта като С.Б.А... Полицейските служители забелязали, че подсъдимия А. бил във видимо пияно състояние, говорел развалено, падал и ставал на земята постоянно. Това състояние на подсъдимия А., което било възприето от свидетелите И. и Б., наложило същите да докладват на ОДЧ – при 05 РУ – СДВР и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ 4

– СДВР за извършване на проверка за алкохол с техническо средство.

Свидетелите Г., С., И., Б. останали на процесното място до пристигането на свидетеля А.Д. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР.

До идването на свидетеля Д., водачът на камиона-подсъдимия А. не е употребявал алкохол, но се държал арогантно и грубо към полицейските служители като започнал да им говори на турски език.

Свидетелят Д. изпробвал подсъдимия А. за наличие на употребен алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0208 проба № 203. Техническото средство отчело наличие на употребен алкохол в издишания въздух от 2,93 промила на хиляда. За установената концентрация на алкохол на тестваното лице-подсъдимия А. бил съставен АУАН № 445583, който бил връчен лично на подсъдимия, но същият отказал да го подпише. Свидетел на отказа на подсъдимия А. бил свидетелят И.. На подсъдимия А. бил издаден талон за медицинско изследване № 0014968. Свидетелите И. и Б. лично откарали със служебен полицейски автомобил подсъдимия А. до МБАЛ „Света Анна“ в гр. София, където подсъдимия А. отказал да даде кръв за изследване. Отказът бил удостоверен в лист за преглед на пациента под № 30512 и бил подписан от него. Подсъдимият А. бил задържан с нарочна заповед за срок от 24 часа и му бил извършен обиск. Процесният камион, който подсъдимият управлявал, останал на процесния паркинг, където се намирал.

По случая било образувано производство, впоследствие преобразувано в досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели И.Г., С.С., Ю.И., К.Б. и А.Д.. Също така като писмени доказателства и доказателствени средства били приобщени АУАН № 445583, талон за медицинско изследване, лист за преглед на пациент, резултат от извършен тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“, справка картно/водач и справка за съдимост на подсъдимия А..