Присъда № 13 от 26.05.2022, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 13 от 26.05.2022 г., постановена по НОХД № 607 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Хасково

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против А. В. Р., роден на ******г. в ******, ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 04.04.2018 г. в гр.

Хасково на ******, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с регистрационен номер № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 116 от Закона за движение по пътищата „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към…..престарелите хора“, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К., ЕГН: **********, ****** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа повдигнатото обвинение. Излагат се доводи, че обвинението е доказано с оглед на събраните по делото доказателства. Приема за установено, че на инкриминираната дата 04.04.2018 г. в гр. Хасково при управление на лек автомобил „Фиат Панда“ подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП. Извършил опасна маневра и причинил ПТП, при което пострадала Д. Т., която впоследствие е починала след медицински усложнения в здравословното състояние. В тази насока следвало да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколите за оглед на местопроизшествието, следственият експеримент, както и заключенията на приетите по делото експертизи, от които се установявало, че към момента на извършване на маневрата „движение назад“ подсъдимият обективно е могъл да възприеме както възрастта, така и движението, местоположението и разстоянието, на което се е намирала от управлявания от него автомобил пострадалата и да изпълни вменените му задължения, като отложи извършването на маневрата до момента, в който същата би била безопасна, т.е. когато пътят зад управляваното от него моторно превозно средство бъде свободен. Пострадалата се движила през деня и била изцяло видима за подсъдимия, а той не отрича това обстоятелство, че я е наблюдавал през цялото време. При това фактическо положение изцяло Р. обективно е могъл да прецени разстоянието, на което Т. се е намирала от моторното превозно средство. Съобразно събраните по делото доказателства то било едва 1.2 метра, а не както подсъдимият сочел 1 близо 2 метра, което според вещите лица е било абсолютно недостатъчно за безопасното извършване на маневрата. Също така липсвала каквато и да била обективна техническа причина, маневрата да не бъде отложена. Въпреки това обаче, подсъдимият не я е отложил, привел е автомобила в движение и е започнал движение назад, при което с оглед на малкото разстояние между него и Т. е последвал удар между задната част на лекия автомобил и лявото помощно средство на пострадалата. Именно това съприкосновение е извадило пострадалата от равновесие и тя е паднала на дясната си страна върху терена.

По отношение на мястото на първоначалния контакт, вярно било, че събраните по делото доказателства били леко разнопосочни, но в своето същество всички те водели до еднозначния и категоричен извод, че пострадалата не е паднала просто сама. Нейното последващо изваждане от равновесие и падане на терена е било провокирано изцяло от поведението на подсъдимия, именно който с предприемането на тази опасна маневра на това кратко разстояние от пешеходката е станал причина за нейното падане на терена, вследствие на което тя е получила и телесните си увреждания, които били в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата й смърт. Критикува се изложената от подсъдимия версия, като се отправя искане да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля М.А., които били пристрастни и противоречали на останалите доказателства по делото, особено в частта, в която А. свидетелствал за липса на контакт между управлявания от страна на подсъдимия лек автомобил и пострадалата. На следващо място, с оглед на получените травми по категоричен начин от заключението на приобщената по делото съдебномедицинска експертиза се установявало, че в следствие на настъпилия удар, с който пострадалата е била извадена от равновесие и е паднала на терена, тя е получила счупване на дясната бедрена кост в областта на трохантера и дълбоки кръвонасядания в десния делтовиден мускул и мускулите на дясното седалище. Вследствие на образувалите се именно в мястото на травмите тромби и последващата от тях тромбоемболия на двата бели дроба, преминала в дихателна и сърдечна недостатъчност, вещото лице е категорично, че смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно средство от 2014 г. и бил запознат с правилата за движение по пътищата, знаел е какво е дължимото му поведение, но не го е съблюдавал. Доколкото от показанията на свидетелите Т., П., Т. и К. се доказвало, че след пътно транспортното произшествие подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата, а именно: вдигнал я е от терена, закарал я е до дома й, и след като се е убедил, че е подаден сигнал за медицинска помощ я е оставил, то спрямо него следвало да се приложи по-благоприятният състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. При определяне вида и размера на наказанието прокурорът смята, че следва да бъде даден превес на смекчаващите вината обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и изразеното съжаление от страна на подсъдимия, които водят до приложението на чл. 55 2 от НК. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“ със срок около 1 година, с приложение на първите две пробационни мерки.

На основание чл. 343г от НК се отправя искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ със същия срок, както и да му бъдат възложени направените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители Д.Т., П.К. и Д.Д. – адв. К., заявява, че се присъединява към тезата на държавното обвинение относно времето, мястото, начина на извършване на престъплението, както и досежно вината, но не може да се съгласи с наличието на последващи обстоятелства, които смекчават отговорността и водят до квалификация на деянието по чл.

343а и с прилагане на чл. 55 – изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, тъй като такива не са налице. Напротив, случаят отбелязвал една по-висока степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи при това престъпление, поради което спрямо подсъдимия следвало да бъде приложена по-тежка отговорност и да се наложи наказание „лишаване от свобода“ по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК в максималния предвиден от закона размер, както и отнемане на свидетелството за управление на МПС в максималния, предвиден от закона срок. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи липсата на самопризнания - обясненията, дадени от подсъдимия, не кореспондирали със събраните доказателства, а именно, че липсвало съприкосновение между неговия автомобил и която и да било част на пострадалата, включително и нейната патерица, което се опровергавало в много висока степен от всички други събрани по делото доказателства. Тези обяснения се описват от повереника като опит да бъде скрито действителното положение на нещата и да бъде манипулиран настоящият съдебен състав с цел смекчаване на отговорността или цялостното му оправдаване. Смъртта на пострадалата изцяло се намирала в причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия, поради което той следвало да понесе най-строгата отговорност, предвидена за това непредпазливо деяние.

Частният обвинител Д.Д. поддържа доводите на повереника си.

Защитникът на подсъдимия А.Р., адв. Р., поддържа, че обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което се отправя искане за постановяване на оправдателна присъда. Според защитата се доказали единствено два факта - получаването на средна телесна повреда и факта, че настъпилата след 40 дни смърт на пострадалата е в пряка причинна връзка с полученото увреждане. Всичко останало почивало само на свидетелски показания, които не били годна основа на извода за виновност. Показанията на роднините като цяло поддържали изявлението на пострадалата, което се преповтаряло при всеки един от тях – че е била блъсната от кола. Свидетелят Г.Г. дава показания, че колата е ударила бабата - веднъж в двете колена, втори път в лявото коляно, трети път в патерицата, след като е патерицата ударила тялото на пострадалата. Тези показания не можели да бъдат ценени, тъй като били противоречиви и се отличавали с несигурност. Основание за този извод се търси в показанията на вещото лице д-р Е., който посочвал 3 категорично, че травмата е предизвикана от падане от височината на собствен ръст и на второ място, че тази травма не може да бъде получена от удар с кола. На друго място вещото лице заявило, че ако има блъскане от кола, тялото ще отхвърчи“. Основният въпрос е, налице ли е съприкосновение между пострадалата и автомобила при маневра на заден ход и виждането на защитата е, че такова съприкосновение не е налице. Обясненията на подсъдимия в тази насока се подкрепяли от свидетелката Т., продавачката в павилиона „Лафка“, която чула шум, излязла навън и видяла тялото на пострадалата на около метър, метър и нещо зад задницата на колата. Същото обстоятелство се сочело и от друг свидетел – пряк очевидец- свидетелят Д.Д., пътник в колата, който казва, че забелязва как подсъдимият постоянно следи ситуацията назад и установява, че като е спрял е казал: „Бабата падна“, след това веднага са скочили двамата и са намерили пострадалата седешком зад колата на разстояние над метър. Свидетелите А. и Д. сочели същото. Всички тези факти показвали, че контакт между тялото на пострадалата и колата на подсъдимия е нямало. Защитникът акцентира и върху това, че така нареченият следствен експеримент и изводите на автоексперта по негови обяснения и по изрично посочване в заключението били изградени само и единствено на базата на свидетелските показания. Този подход е окачествен от защитника като „експертиза върху хипотеза, а не експертиза върху факти“, поради което не можела да бъде годно доказателствено средство. След този анализ на доказателствата се излага и основната теза на защитата по фактологията: пострадалата, забелязвайки съвсем лекото потегляне на колата на подсъдимия, като всяка възрастна жена с абсолютно несигурност в походката и за да се спаси от предстоящ за нея мислен удар, е вдигнала лявата патерица и е посегнала с нея към задницата на колата. Вдигайки лявата патерица, тя е загубила равновесие и е паднала на земята, на разстояние далече от колата преди да има съприкосновение нито с нея, нито с патерицата. Следователно, като основна причина за падането на пътното платно се сочи замахването, вдигането на патерицата и произтеклата от това загуба на равновесие. В този смисъл, травмата е резултат от нейното собствено поведение. На това основание се отправя искане за признаване на подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение. Алтернативно и в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, се подчертава, че пострадалата е допринесла изключително много за настъпване на вредоносния резултат. Тя пресичала пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека, практически била глуха и при движението си в градски условия не носила слухово апаратче (което се доказвало от показанията на нейните близки). Този съществен принос за настъпване на вредоносния резултат следвало да се отчете при определяне на наказанието, поради което се отправя искане за преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК и тъй като подсъдимият не бил осъждан, нямало материални вреди от деянието, предвидената санкция била под 5 години, при което следвало да се приложи чл. 78а НК и същият да бъде освободен от наказателна отговорност 4 с налагане на административно наказание „Глоба“ в предвидените размери, като не му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото подсъдимият е млад човек, работи като военнослужещ, но отново в качеството си на шофьор и при този сериозен принос от страна на пострадалата прилагането на подобна административна мярка би се окачествило като несправедливо и в нарушение да се изпълнят целите на наказанието.