Решение № 7736 от 14.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7021/2019
- Вид
- Решение № 7736
- Подписан
- 14.11.2019
- В сила
- 28.05.2020
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 328, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 244, ал. 7 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№.................... град София, ……11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Димитров в. гр. д. № 7021 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
03.04.2019г., обективирано в протокола от проведеното на същата дата открито съдебно заседание, постановено по гр. дело № 8675/2019г., Софийски районен съд (СРС) е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване уволнението на Д.Т.И., извършено със Заповед № 01-000380/24.01.2019г. на изпълнителния директор на „П.на БНБ“ АД, за незаконно и неговата отмяна, като е постановил възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител сектор” в сектор „Човешки ресурси“ в ответното дружество.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1386,18лв. за оставане без работа за периода 25.01.2019г.-12.02.2019г., като го е отхвърлил за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 10170лв. и за останалия период до 25.07.2019г.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ищцата и от ответника, в които се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в обжалваните от страните части.
Въззивникът-ответник по исковата молба поддържа, че неправилно решаващият съд е достигнал до правния извод, че заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Твърди, че длъжността е ръководна, тъй като включва ръководни функции и дейността й е относима към цялостния производствен процес. Посочва, че е ирелевантно обстоятелството, че ищцата е била на пряко подчинение на Директор на дирекция „Административна и стопанска дейност“, тъй като за да се определи една длъжност като ръководна е без значение дали йерархически над нея има друга ръководна длъжност. Твърди, че са били налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ за законосъобразното упражняване правото на уволнение. Поддържа, че към датата на уволнението е спазен и 9-месечния срок. Съобразно изложеното се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли кумулативно предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна ищцата.
Въззивникът-ищец в своята въззивна жалба твърди, че първоинстанционният съд неправилно е уважил само частично предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Поддържа, че поради допуснато от районния съд процесуално нарушение доказателствения материал е останал непълен. Моли за отмяна на решението в тази част и присъждане на целия претендиран размер на обезщетението за оставане без работа.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна ответника, с който се оспорва същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр.
1 ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Между страните не се спори, а и от представеното допълнително споразумение № 03-0502/19.05.2014г. към трудов договор № 08/07.09.2006г. се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд при ответното дружество на длъжността „Ръководител сектор в сектор „Човешки ресурси“ в дирекция „Административно обслужване“.
От Заповед № 01-000380/24.01.2019г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, връчена лично на ищцата на 25.01.2019г., се установява, че считано от 25.01.2019г. процесното трудово правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 – поради обстоятелството, че заеманата от ищцата длъжност е от ръководството на предприятието, а съобразно решение № 23/17.12.2018г. по протокол № 01-003842/17.12.2018г. на Съвета на директорите на ответното дружество е сключен договор от 02.01.2019г. за управление на дружеството с изпълнителния директор на основание чл. 244, ал. 7 ТЗ.
От представения договор за управление от
02.01.2019г., сключен между ответното акционерно дружество и К.М.като изпълнителен директор на същото, се установява, че на последния е възложено да управлява и представлява дружеството, да организира дейността му и да осъществява оперативното ръководство с цел постигане на най-добри икономически резултати. Съгласно чл. 1.3, договорът влиза в сила от датата на вписването на изпълнителния директор в Търговския регистър, а при извършена служебна проверка се установи, че това обстоятелство е вписано в същия ден.
Договорът за възлагане на управлението по своята правна природа представлява гражданскоправен договор за поръчка със страни принципалът на предприятието и лицето, на което се възлага управлението на същото.
Съгласно константата практика на ВКС, същественото за всеки договор за управление, за да може да бъде упражнено законосъобразно потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ, е същият да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Същностното съдържание на договора се свързва с възлагане и преследване на бизнес цел.
Бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /Решение № 198/19.12.2016г. по гр. д. № 601/2016г., III ГО на ВКС/.
В настоящия случай в чл. 2.1. от представения договор за управление от 02.01.2019г. е уговорена единствено общата цел, която управляващият трябва да постигне, а именно „най-добри икономически резултати“.
Тази формулировка не е достатъчна, за да изпълни горепосочените изисквания за необходимо съдържание на договора за управление, тъй като не поставя конкретни цели и конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне. Но както бе посочено, тези цели може да стоят и извън самия договор, в друг акт или документ, стига да се намира във връзка със сключения договор.
По делото е представен бизнес план на „П.на БНБ“ АД за 2019г., който е приет единодушно от съвета на директорите на дружеството, съгласно приложения по делото протокол № 3 от 15.01.2019г. В страници 10-21 от този бизнес план се съдържат конкретни цели пред изпълнителния директор на дружеството, които следва да постигне. Посочени са конкретни икономически показатели, които следва да бъдат достигнати, в това число процент увеличение на приходите, процента на разходите спрямо предходната година, планираните дейности и необходимите средства за тяхното осъществяване. В изготвения бизнес план са включени прогнозна инвестиционна програма за 2019г., реализиране на определена печалба и други бизнес задачи.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира за установено, че бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, е поставена с друг акт – приетия бизнес план, който стои извън самия договор за управление, но между този акт и договора за управление е налице връзка, в който случай следва да се приеме, че е налице сключен договор по чл. 244, ал. 7 ТЗ за възлагане на управлението. Следователно, процесната мандатна сделка, сключена с управителя, представлява договор за управление на предприятието по смисъла на чл. 328, ал.
2 КТ, поради което органният представител е имал право да прекрати с едностранно волеизявление трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 КТ.
Между страните не се спори, а и от представената заповед № 01-000380/24.01.2019г. се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 25.01.2019г. – датата на връчване на заповедта на служителя. Следователно това се е случило в 9-месечния срок по чл. 328, ал.
2 КТ от започване изпълнението на същия, което е станало на 02.01.2019г.
Между страните не се спори и относно това, че изпълнителният директор на ответното дружество е разполагал с работодателска власт да прекрати трудовото правоотношение.
От изложеното следва, че въпросът, който е спорен между страните, и е от съществено значение за изхода на делото, се изразява в това дали длъжността, която е заемала ищцата, попада в кръга на длъжностите, които са от „ръководството на предприятието“.
Съгласно легалното определение на понятието
„ръководство на предприятието“, дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Това са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, за които е поел ангажимент управляващият, което предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностната характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има качеството на лице от ръководството на предприятието. Същото се отнася и по отношение на факта дали длъжността е определена като ръководна в Единния класификатор на длъжностите.
В мотивите на Решение № 123/13.09.2016г. по гр. д.
№ 117/2016г., IV ГО на ВКС, които настоящият съдебен състав споделя, е разяснено, че приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 ГПК е ограничено до служителите от ръководството на предприятието, като това ограничение следва от целта на основанието – да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от това ръководство или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо.
Разпечатката съдържа 44 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f36c271d-5b01-4f32-8e6a-fe084683ba8c