Решение № 102 от 06.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Стара Загора, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо А. при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо А. Гражданско дело № 20245530101208 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците В. С. Д., Л. Д. Л. и Р. Д. Л. твърдят в исковата си молба, че страните са наследници, заедно с М.Р.М.в, С.Г.Б., М.С. И., Г.С.Б., М.К.Д., П. К. И. и К.М.Д., на общия им наследодател В.С.В., починал на 28.11.1972 г. в с. ..., община Стара Загора. След смъртта си общият наследодател на страните оставил в наследство недвижим имот, представляващ:

УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ УПИ 1-69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ IH- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197. Наследодателят оставил като наследници 5 деца, които го наследявали, а след тяхната смърт имотът бил собственост на наследниците им по закон и по завещание както следва: М.Р.М.в, внук на общия наследодател, наследявал изцяло дела на майка си В.П.Р., като дъщеря на И.В. И., която била дъщеря на общия наследодател. Неговият дял бил в размер на 1/5 идеална част. Ищците Л.

Д. Л. и Р. Д. Л. били наследници по завещание на 1/5 идеална част от дъщерята на общия наследодател П.В.П., завещано им със саморъчно завещание, обявено и вписано в СП. Със саморъчното завещание от 28.07.1986 г. на ищците Л. и Р. Л.и било завещано цялото движимо и недвижимо имущество, включително пари, влогове, като П.В.П. ги направила свои универсални наследници при равни права. Завещанието било валидно, не било 1 оспорено и породило присъщото си правно действие. Наследяването по завещание изключвало наследяването по закон, поради което ответницата не придобила права върху процесния имот по наследство от П.В.П., а притежаваната от нея идеална част от имота била изключителна собственост наищците Л. и Р. Л.и. В. С. Д. получавала по наследство 1/5 идеална част от баща си С.В.С. - син на общия наследодател. Наследниците на М.В. И. дъщеря на общия наследодател с 1/5 идеална част, били наследниците на сина й С.Г.Б.:

С.Г.Б., М.С. И. и Г.С.Б., всеки с по 1/15 идеална част от имота. Синът на общия наследодател К.В.С. оставил наследената от него 1/5 идеална част на дъщеря си - ответницата В. К. А. в размер на 1/10 идеална част и на внуците си: М.К.Д., П. К. И. и К.М.Д., всеки от тях с по 1/30 идеална част. Имотът бил съсобствен на всички наследници на В.С.В. при квоти: ищците - В. С. Д. - 1/5 ид. част, Л. Д. Л. - 1/10 ид. част, Р. Д. Л. - 1/10 идеална част. Ицците притежавали общо 2/5 от наследения имот. Ответницата В. К. А. била собственик на 1/10 идеална част. Въпреки това тя се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 68, том I, рег. № 450, дело № 50/2024 г. на Нотариус П. И., вписан в СВ вх.рег. № 1389, Акт № 167, том IV, дело № 674/2024 г. на целия имот. Ответницата не била придобила собствеността на имота чрез давностно владение.

Придобиването правото на собственост на един недвижим имот по силата на упражнявано давностно владение било уредено в чл.79 от ЗС. Фактическият състав на придобивната давност, според ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, включвала като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал. 1 от ЗС. В конкретния случай упражняването на фактическа власт започнало като държане и презумпцията на чл. 69 от ЗС следвала да се счита оборена. За да се приемело в този случай, че била налице промяна на държането във владение, ответницата следвало открито и недвусмислено да демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо останалите съсобственици. В случая по никакъв начин ответницата не променила поведението си спрямо доверителите. В този смисъл била задължителната практика на ВКС - TP № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която всеки съсобственик бил владелец на наследената от него идеална част, а по отношение идеалните части на останалите наследници бил държател. Ответницата била държател на притежаваните от ищците идеални части. Тя не ги била придобила по давност, тъй като по никакъв начин не показала, че превръща държането си във владение. Тя не била демонстрирала такива действия спрямо ищците, с които по явен и недвусмислен начин да покажела отричане на тяхното владението. Такива действия не били доведени до тяхното знание. Завладяването на идеалните части на останалите съсобственици, в т.ч. и на ищците, както и промяната от държане във владение изисквало ответницата да манифестирала пред тях действия установяващи своене и отблъскващи владението им в продължение на целия придобивен срок по давност. В този смисъл била установената съдебна практика. Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответницата В. К. А., че В. С. Д. е собственик на 1/5 идеална част, че Л. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част, че Р. Д. Л. е собственик на 1/10 идеална част от следния недвижим имот: УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ УПИ 12 69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ III- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197 и да осъди В. К. А. да предаде владението на 2/5 идеални части от описания по-горе имот, както следва: на В. С. Д. -1/5 идеална част и на Л. Д. Л., и на Р. Д. Л. по 1/10 идеална част. Молят съда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 68, том I, per. № 450, дело № 50/2024 г. на Нотариус П. И., вписан в СВ вх.рег. № 1389, Акт № 167, том IV, дело № 674/2024 г., с който В. К. А. е призната за собственик на УПИ /дворно място/, находящ се в с. ..., община Стара Загора, представляващ УПИ 1-69 /парцел първи за планоснимачен номер шестдесет и девет/ в квартал 37, по плана на с. ..., отреден за поземлен имот № 69, към който, съгласно действащия ПУП на селото се придават от общинско място 183 кв.м., заедно с постройки и подобрения в имота, в т.ч. 50 кв.м. жилищен етаж и 35 кв.м. мазе; нежилищни обекти - паянтова стопанска постройка с площ РЗП от 30 кв.м., паянтова стопанска постройка с площ и РЗП 35 кв.м., при граници на имота: от север - улица с о.т. 197, 198 и 199 и УПИ VI- 70, от изток - улица с о.т. 59, 200 и 206, от юг - УПИ 111- 68 и УПИ II- 67, от запад - улица с о.т. 196 и 197, до размера на 2/5 идеални части.

Ответницата В. К. А. заявява, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Оспорва като неоснователна претенцията на ищцата В. С. Д. да бъде призната за собственик на 1/5 ид. част от процесния имот, както и претенцията на другите двама ищци и нейни деца Л. Д.

Л. и Р. Д. Л. да бъдат признати за собственици на по 1/10 ид.част от процесния имот, респективно да бъде осъдена да предаде владението на съответните идеални части.

Неоснователно било искането за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност №68, тм.1, акт №167, дело №50/2024 на Нотариус П. И., с който ответницата била призната за собственик на целия процесен имот, до размера на 2/5 идеални части от имота. Процесния имот, находящ се в село ... към момента на смъртта на В.С.В. бил негова лична собственост. Ответницата също била от кръга наследници на В.С.В.. Дядото на първата ищца и ответницата - В.С.В., бил роден на 23.10.1893 г. и бил собственик на процесния имот. С неговата съпруга живели в този имот и имали пет деца - три дъщери и двама синове, родени в периода 1915 - 1929 г. Трите дъщери се омъжили и заживели в домовете на съпрузите си - П.В.П. (родена 1923 г. и починала 1998 г.) се омъжила в селото и живеела в съседна махала, М.В. И. (родена 1918 г. и починала 1990 г.) също останала в селото, а И.В. И. (родена 1920 г. и починала 2004 г.) отишла да живее в гр. К.. По традиция в семейството се считало, че къщата щяла да остане за първородния син - С.В.С. - баща на първата ищца и дядо на другите двама ищци. С идването на новата власт през септември 1944 г. той загубил живота си, когато дъщеря му - ищцата В. Д. - била едва петмесечно бебе. Майка й я изоставила изцяло на грижите на нейните баба и дядо, омъжила 3 се в друго село и повече не се интересувала от дъщеря си. От петте деца на бабата и дядото на първата ищца и ответницата, в къщата останал да живее вторият син на семейството К.В.С., който бил баща на ответницата. Той се оженил за майка й - Д. И. С. през 1948 година, през 1950 година се родила ответницата, а сестра й В. - през 1956 г. Година или две преди раждането на сестра й баба им В. починала и така нейните родители изцяло поели грижите за детето на загиналия брат - ищцата В. Д., т.е. родителите на ответницата, дядо им и трите момичета живеели като едно семейство в дома на дядо им. В. Д. била любимата племенница на трите лели, които й съчувствали, че от бебе останала сираче и била изоставена и от майка си, поради което всички съдействали, за да бъде тя добре образована и обгрижвана.

Основните ежедневни грижи и издръжката й, докато учела, били давани от родителите на ответницата. След като ищцата В. Д. завършила образованието си, заминала да работи в гр.

С., където се омъжила. След това, в периода 1967-1968 година, в семейството на дядото на ответницата било взето решение леля им П.В.Р. и нейният съпруг Р.Р., които нямали свои деца, да „осиновят“, неформално ищцата В. Д., за да има кой да ги гледа на старини, а освен това да оставят цялото си семейно имущество на нея. Тогава тя изнесла всичките си вещи от дома на дядо им и оттогава винаги, когато идвала на село, отивала в тяхната къща, изключително рядко се отбивала при ответницата, което огорчавало майка й. Хората около тях коментирали, че не идвала, че прекъснала връзката си с техния дом и не желаела близък контакт с тях. На 28.11.1970 г. бащата на ответницата - К.В.С. загинал при злополука, а две години по-късно починал и дядо им В.С.В.. В къщата на село останала да живее единствено майката на ответницата - Д.. По това време ответницата била омъжена в К., сестра й В. била в интернат в Стара Загора, прибирала се само уикендите, след това отишла да живее при ответницата в К., където се омъжила за първия си съпруг. Ответницата ходела редовно на село при майка си, водела децата уикендите, а през ваканциите й ги оставяла да ги гледа. Тя се грижела не само за дома - обработвала целия двор, отглеждала животни за период от време, продължил повече от 20 години. В периода 1994 -1998 г. майката на ответницата стояла през седмицата в К., за да помага на сестра й в грижите за двете й деца, но се прибирала уикендите, за да поддържа къщата и двора. През този период се наложила цялостна подмяна на покрива, тя много се тревожела, че състоянието му било лошо, но нямала достатъчно средства, за да го ремонтира. Тя нямала на кого да разчита, освен на ответницата, така че се наложило последната да намери работници и да й помогне с пари.