Решение № 3899 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3899 гр. В., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана К.а при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана К.а Гражданско дело № 20243110104516 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., бул. „К. Б. I" *** срещу „В. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., ул. „Д. Н.“ № 28, бл. „С. Ц.“ обективно кумулативно съединени искове както следва:

1 / за прогласяване за нищожен на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5558114/19.10.2019г., в който е предвидено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 /поръчител физическо лице или банкова гаранция/, заемателят дължи неустойка в размер на 131,60лв., на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ и в условията на евентуалност на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/;

2 / за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 131,60лева, представляваща недължимо заплатена сума за неустойка, начислена на осн. чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5558114/19.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем 5558114/19.10.2019г., с който е на кредитополучателя е предоставена сумата от 500лева. С чл.4, ал.2 от договора било предвидено и задължение за неустойка от 131,60лв. при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение по заема. Сочи, че клаузата за неустойка е противоречаща на императивни правни норми – чл.16 ЗПК, който предвижда кредитора да прави оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора. Сочи и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като е посочен само размер на ГПР без да се пояснява как е определен, като в случая неустойката представлява разход, който следва да се включи в ГПР, което не е сторено, а ако бе включена- то би се надвишил максималния му размер, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК. Изложени са доводи за нищожност на клаузата за 1 неустойка, поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустойката няма присъщите й обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като не е предвидена да обезпечава неизпълнението на ищеца да заплати главницата или договорна лихва по договора, а е предвидена да обезпечава неизпълнение на самото задължение за предоставяне на обезпечение. Излага още, че клаузата е неравноправна на осн. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. Твърди, че изцяло е заплатил дължимата сума по договора- 900лв. Намира, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата заплатена за неустойка, поради което иска връщането й.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага, че исковете за нищожност са недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът има право да претендира направо връщане на сумата, без да предявява отделен установителен иск за нищожност на клаузата въз основа на която сумата е платена. Намира исковете за неоснователни, като излага подробни доводи за обезпечителната и обезщетителната функции на процесната неустойка. Сочи, че ответникът е изпълнил задължението да оцени кредитоспособността на ищеца преди сключване на заемния договор, като уговорената неустойка представлява гаранция за събиране на вземането, а не предпоставка за отпускане на кредита. Твърди, че срока за предоставяне на обезпечението по договор е изпълним и е във връзка с интереса на дружеството и факта, че кредита се усвоява при сключване на договора. Сочи се, че са спазени изисквания на ЗПК за посочване на ГПР и неговото формира, както и че в последния не следва да се сключва процесната неустойка, за което се излага подробни съображения. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа. Ответникът редовно призован не изпраща представител.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са сключили договор за кредит № 5558114/19.10.2019г.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

Видно от приобщения договор в разпоредбата на чл.4 от договора е уговорено заемателят в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение на кредитора чрез: 1./ поръчител, който да отговаря на спицифични, посочени в договора изисквания или 2./ банкова гаранция. В ал. 4.2 е посочено, че при неизпълнение на това задължение заемателя дължи неустойка в размер на 131,60лв., която следва да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска или дължимата вноска е в размер на 63,52лева Настоящият състав на съда намира, че договореното като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а единствено с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам 2 платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) – /така решение № 468 от 8.03.2021г. на ОС - В. по в. гр. д. № 3671/2020г./ Тази клауза дефакто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. На следващо място, включването на тази клауза за неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита без обаче да се изпълни изискването по т. 10 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и да се посочат ясно и разбираемо "годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,41%. Макар годишният процент на разходите да не надвишава петкратния размер на законовата лихва от 50 %, сумата за "неустойка", не е включена в ГПР по кредита. Това е в нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва и се получава значително нарастване кредита. Заплащането на така наречената неустойка е предвидено предварително и то без да е обвързано с неизпълнение на главното договорно задължение, което я превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Предвид изложеното, чл.4, ал.2 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 подлежи на уважаване.

По отношение на останалите възражения за нищожност, заявени в евентуалност съдът не дължи произнасяне. / така в решение № 198/10.08.2015г., четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС/.

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД :

По делото не е спорен факта, че ищецът е заплатил изцяло сумата по кредита в размер на 900лева, за което са представени и съответните писмени доказателства, неоспорени от ответника в предоставения срок.

Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора, въз основа на която е начислена процесната сума от 131,60лева, предмет на исковата претенция и доказване заплащането на същата сума от ищеца, следва да се приеме,че правопораждащият фактически състав на исковата претенция по чл. 55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото при първоначална липса на основание е установен в условията на главно и пълно доказване, поради което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и подлежи на уважаване.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса от 85лева и адв. възнаграждение в общ размер на 960лева по договор за правна защита от 29.04.2024г., в който е уговорено по 480лева за всеки един от предявените искове. От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счете за основателно. В случая съединените искове не налагат отделна защита, поради което се дължи едно възнаграждение.

Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на исковете /в случая това е сумата от 131,60лева /.

Причината е в обвързаността на материалния интерес, посочен в чл.7, ал.2 от НМРАВ, с 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени със същата наредба.

Поради което на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., бул. „К. Б." *** срещу „В. К.“ АД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление град С., ул. „Д. Н.“ № 28, бл. „С. Ц.“ клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем 5558114/19.10.2019г., в която е предвидено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 /поръчител физическо лице или банкова гаранция/, заемателят дължи неустойка в размер на 131,60лв., на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Д. Н.“ **** да заплати Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „К. Б." *** сумата от 131,60лева, представляваща недължимо заплатена сума за неустойка, начислена на осн. чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5558114/19.10.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Д. Н.“ **** да заплати Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „К. Б." *** сумата от 565лева, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.