Определение № 20199 от 26.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20199 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509454 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу разпореждане № 104047 от 22.07.2024 г., ч.гр.д. № 69980/2023 г., СРС, 150 с-в в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД в частта, с която се претендира от Х.М.Г. заплащането на сумата 108,35 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 15.06.2022 г.

– 05.06.2023 г.

Релевират се оплаквания, че съдът в заповедното производство не следи служебно за неравноправност на клаузи по потребителски договори. С представения договор за кредит са уговорени вземания, които не са забранени от закона.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД по отношение на длъжник Х.М.Г. за дължими суми по обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит Профи Кредит Стандарт № 40005106954 от 23.07.2021 г.

1

Заповедният съд издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 22600 от 22.07.2024 г. само за чистата стойност на главницата от 410,27 лв., ведно със законна лихва, считано от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса от 10.78 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 21,55 лв.

Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Допуснато е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин.

В случая, съществените елементи от съдържанието на договора за погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се 2 приема, че „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

В тази връзка, погасителният план към процесния договор, не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска. Клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои точно са елементите, които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят също възнаградителната лихва, услуги и такси. Договорените задължения за такси по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и неуточнено по вид възнаграждение от 108,35 лв., са предвидени като отделни дългове, вместо да бъдат включени изрично и несъмнено в ГПР, поради което кредитът се оскъпява.

Формално определените в договора размери на ГПР от 48,94 % и ГЛП от 41 %, не надвишават пет пъти размера на законната лихва. При съотношение, обаче между реално усвоения кредит от 600 лв. и подлежащия на връщане дълг от общо 877,09 лв., вече е налице съществено завишаване спрямо заетата сума и надвишаване на ГЛП с повече от пет пъти размера на законната лихва , което води до нищожност на съответните клаузи съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Така уговореният размер на ГПР, но без посочените „скрити възнаграждения“, които биха го оскъпили, представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, регламентиращ императивното ограничение, че реалният размер на годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно 10 %, т.е. ГПР да не е по-висок от 50 %. Налице е и поставяне на потребителя, като по-слаба страна по правоотношението, в неизгодна позиция, което противоречи с принципа за добрите нрави.

Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на 3 чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето да е разполагал с възможностза изразяване на становище и повлияе върху съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдените клаузи са нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК, което води до нищожност на договора за потребителски кредит.

С оглед чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него, потребителят дължи само връщане на непогасената главница.

Отделно, не се установява настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на ползвания кредит поради неплащане в срок. Според разясненията на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника в момент, предхождащ заявлението и исковата молба, в каквато насока по делото няма твърдения и доказателства.

Крайните изводи двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит

България“ ЕООД срещу разпореждане № 104047 от 22.07.2024 г., ч.гр.д. № 69980/2023 г., СРС, 150 с-в в частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД в частта, с която се претендира от Х.М.Г. заплащането на сумата 108,35 лв., представляваща неплатено договорно 4 възнаграждение за периода 15.06.2022 г. – 05.06.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5