Определение № 794 от 11.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. София, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Красимира Костова

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601104 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения Б. Б. П. адв.М., против определение №4275 от 24.07.2026г., постановено по чнд №4646/2026г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно в частта, с която е прието, че лицето не е дало достатъчно доказателства за поправянето си.

Твърди се, че по делото са налични доказателства в обратната насока, оспорва се оценката на началника на затвора като необективна и некоректна. Оспорва се и че осъденият не се е отнесъл критично към престъплението с довод, че той е постигнал споразумение с прокурора. Изложени са подробни съображения, че осъденият се е поправил, рискът от вреди за обществото е намален, той полага труд, няма нарушения на трудовата дисциплина, експертната му оценка сочи поправяне, бившият му работодател има готовност да го наеме веднага, затова според жалбата целите на превъзпитаването са постигнати и отказът да ес постанови УПО е неоснователен. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения П..

САС в настоящия състав, след съобразяване на жалбата, 1 доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, липсват предпоставки за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, пр.2 от НПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият П. е постъпил в Затвора гр.*** на 24.10.2024г. за изтърпяване на наказание 10 месеца ЛОС по нохд №153208/2019г. на СРС, след което е започнало изпълнение на настоящото наказание ЛОС за срок от 3 години по нохд №3714/2016г. на СРС, при първоначален строг режим. Към 22.07.2026г. е изтърпял общо 2г., 2м. и 11 дни. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият работи, има дъщеря която е студентка, награден е, няма наказания, не е имал конфликти или проблеми с останалите лишени от свобода, общува безпроблемно, психическото му състояние е добро.Първоначалната оценка на риска от рецидив е намалена от 45 на 38 точки, настъпили са промени зоните „Начин на живот“ и „Междуличностни проблеми“. Запазени са проблемни зоните „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, процесът на поправяне и превъзпитаване не е приключил. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

Инспектор-психолог при оценка на състоянието на осъдения сочи, че УПО би подействало благоприятно на осъдения и близките му. При препланиране на присъдата са набелязани цели до 30.03.2027г., които не са постигнати в посочените две области.

Прокурорът също е поддържал, че молбата е неоснователна, а осъденият не е представил доказателства за поправянето си, предвид наличието на проблемни дефицитни зони.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното 2 предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При стойността на риска от рецидив от 45 на 38 точки липсва осезаемо намаляване, както и липсват категорични доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна. Режимът на изтърпяване на наказанието все още е строг, т.е. не е приложена прогресивната пенитенциарна система и той не е прекатегоризиран от закрит в открит тип заведение. При наличие само на една награда и предвид гореизложеното действително не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение, както правилно е посочил първоинстанционния съд. Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Няма доказателства за настъпила необратима промяна, а корекционно-възпитателната работа не е приключила, има общо две групи дефицити. Единствената отчетена положителна промяна е полагането на труд. Изводът, който следва след преценка на документите в затворническото досие, е че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи до пълното изтърпяване на наказанието. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от решаващия съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в 3 доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстанционния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

Изложени конкретни доводи против определението в жалбата, че по делото са налични доказателства за поправяне, са неоснователни с оглед посоченото по-горе. Оспорването на оценката на началника на затвора като необективна и некоректна не е основано на налични доказателства и затова беше прието за голословно. Твърденията, че осъденият се е отнесъл критично към престъплението, тъй като е постигнал споразумение с прокурора, също не се базират на материалите в затворническото досие, защото при препланиране на присъдата е посочена като проблемна именно зоната, свързана с отношение към правонарушението. Изложените съображения, че осъденият се е поправил, рискът от вреди за обществото е намален, той полага труд, няма нарушения на трудовата дисциплина, експертната му оценка сочи поправяне, бившият му работодател има готовност да го наеме веднага също не държат сметка за установената конкретика по делото. Освен това оценката е на психолог, а докладът с отрицателно становище от ИСДВР е документът, на който е основано отрицателното становище на началника на затвора, самият доклад също е отрицателен. По всички тези въпроси първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които не се налага да бъдат повтаряни, тъй като се споделят изцяло. Следва да се подчертае само, че семейното положение също не може да мотивира решение за УПО, както и полагането на труд също не може да е единствената причина да се счита, че поправянето е окончателно. С оглед на това не може да се приеме за основателна тезата, че постановяването на УПО ще допринесе за положителното повлияване на осъдения, напротив, липсата на доказателства за трайно и необратимо положително повлияване в затвора налага продължаване на корекционната работа, както правилно е преценил първостепенния съд.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва 4 да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4275 от 24.07.2026г., постановено по чнд №4646/2026г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Б. Б. П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5