Решение № 7367 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7367 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110143666 по описа за 2025 година

Ищецът ........ твърди, че на 13.06.2023 г. в гр. София е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил „........” с рег. № ........ и лек автомобил „........” с рег. № ............. Твърди се, че виновен за инцидента е водачът на лекия автомобил „........”, който при маневра е ударил застрахования при ищеца по риск „Каско” автомобил „...........”.

Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1339,50 лв. за възстановяване на вредите. Тъй като към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, ищецът претендира възстановяване на платената сума по реда на регреса, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът ........ оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила „........”. Ответникът обаче поддържа, че механизмът на ПТП не е настъпил по начина, описан в исковата молба, и оспорва вината на своя застрахован. Алтернативно оспорва размера на щетата, като счита, че изплатеното обезщетение е завишено и не съответства на средните пазарни цени за ремонт.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД).

Ищецът носи тежестта да докаже: наличието на валидно застрахователно правоотношение по риск „Каско”; настъпването на ПТП по вина на водача на автомобила „........”; размера на причинените вреди и факта на изплащане на обезщетението.

Ответникът следва да докаже своите възражения за съпричиняване или за по-нисък размер на вредите, ако твърди такива извън пазарните норми.

Между страните не се спори и се приема за установено, че: Към датата на инцидента е 1 налице валидна застраховка „Каско” между ищеца и собственика на „........”; Към същата дата е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на „........”; Ищецът е изплатил сумата от 1339,50 лв. на своя застрахован.

По делото е разпитан свидетелят К. (водач на лекия автомобил „........”). Свидетелят признава, че е предприел маневра (завиване), при която е навлязъл в лентата на другия автомобил. Той обяснява това с „временна организация на движението”, която го е объркала, но изрично заявява: „Реших, че е съвсем нормално човек да признае вината си”. Съдът кредитира тези показания като достоверни, тъй като те са логични, последователни и се потвърждават от съставения на място двустранен констативен протокол. Нещо повече – показанията на свидетеля кореспондират напълно с техническите изводи на назначената по делото автотехническа експертиза (САТЕ) относно зоните на контакт между двата автомобила.

Съгласно Заключението на вещото лице инж. Й. ПТП е настъпило при опит за маневра на заден ход или завиване, при което е настъпил контакт между предната дясна част на „........”то и лявата страна на „...........”-та. Вещото лице потвърждава, че описаните увреждания по автомобила „...........” (предна лява врата, огледало, калник) технически съответстват на описания механизъм и са получени именно при този инцидент. Експертизата установява, че стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 1578,18 лв. При съпоставка на писмените доказателства (протокол за ПТП), гласните доказателства (свидетеля К.) и заключението на САТЕ, съдът намира, че вината на водача на „........” е безспорно доказана. Твърденията на ответника за липса на вина или различен механизъм останаха недоказани и бяха опровергани от собствения му застрахован в залата. Относно размера, изплатената от ищеца сума (1339,50 лв.) е дори по-ниска от изчислената от вещото лице пазарна стойност (1578,18 лв.), което изключва възражението за надвишен размер на обезщетението.

Налице са всички елементи от фактическия състав на регресната отговорност: Плащане от застрахователя по „Каско”, доказано с преводно нареждане; противоправно поведение и вина - дказани чрез показанията на свидетеля и протокола за ПТП. Водачът на „........” е нарушил правилата за маневриране, което е в пряка причинна връзка с вредите.; Валидна застраховка ГО: Признато от ответника.

В застрахователното право важи принципът, че увреденият (и встъпилият в неговите права застраховател) следва да бъде обезщетен в размер, позволяващ реалното възстановяване на автомобила. Тъй като пазарната стойност на ремонта е потвърдена от САТЕ и е по-висока от претендираната сума, искът се явява изцяло основателен.

Относно акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата: Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, тъй като се касае за регресна отговорност, произтичаща от застрахователно събитие, забавата на ответника настъпва най-късно с подаването на исковата молба. Ищецът е поискал присъждане на законната лихва, считано от 14.08.2022ф. до датата на депозиране на 2 исковата молба в съда – 15.08.2025 г. Тъй като главният иск е признат за основателен, а ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума преди или по време на процеса, претенцията за лихва в размер на 512.75 лева е основателна. Тя има за цел да обезщети ищеца за невъзможността да ползва паричните си средства през периода на съдебния спор.

По разноските: право на разноски има ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в пълен размер, предвид изхода на спора. Разноските възлизат на общо 1015,86 лв., разпределени както следва: Държавна такса: 103,58 лв.; 582,28 лв. възнаграждение за адвокатска защита, с представени доказателства за реално изплащане, депозит за САТЕ: 300,00 лв.; възнаграждение за свидетел: 30,00 лв.

С оглед на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ........., ДА ЗАПЛАТИ на ......., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ........, следните суми: сумата от 1339,50 лв. (хиляда триста тридесет и девет лева и 50 ст.), равняваща се на 683,83 евро (шестстотин осемдесет и три евро и 83 цента), представляваща главница по регресен иск за възстановено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили при ПТП на 03.11.2021 г. в гр. София по вината на водача на л.а. „........” с рег. № ............, изразяващи се в увреждания по л.а. „........” с рег. № ........, ведно със законната лихва от подаване наискова молба 15.08.2025г. , до окончателното заплащане на сумата от 512,75 лв. (петстотин и дванадесет лева и 75 ст.), равняваща се на 261,76 евро (двеста шестдесет и едно евро и 76 цента), представляваща мораторна лихва (обезщетение за забава) върху главницата за периода от 14.08.2022 г. до 14.08.2025 г., както и сумата от 1015,86 лв. (хиляда и петнадесет лева и 86 ст.), равняваща се на 518,60 евро (петстотин и осемнадесет евро и 60 цента), представляваща направените по делото разноски (държавна такса, депозит за експертиза и разноски за свидетел).

Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в дву седмичен срок от получаване на препис.

Препис за страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3