Решение № 167 от 27.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20255501000365 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД срещу Решение № 471/08.07.2025 г., постановено по гр.д. №2850/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък. Изразява се становище, че решението е недопустимо, евентуално - че е неправилно, по подробно изложени във въззивната жалба съображения. Направено е искане първоинстанционното решение да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за ново разглеждане от етапа на произнасяне по искането за постановяване на неприсъствено решение.

В случай, че въззивният съд счете, че не са налице предпоставките за обезсилване на решението, да отмени първоинстанционния акт в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от банката искове срещу Н. М. Т. за сумата над 12675 лв. до претендираните 13150.93 лв. – главница, ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 24.10.2024 г. в размер на 8495.36 лв. и мораторна лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до 24.10.2024г. в размер на 1864.39 лв., претендирани по сключен между страните договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20112398 от 04.08.2023 г..

Въззиваемата страна Н. М. Т. – ответник по исковете, не взема становище по жалбата.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, след като обсъди данните по 1 първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Старозагорският окръжен съд, след извършена проверка за допустимостта на обжалваното решение съобразно правомощията му по чл.

269 ГПК констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове от “Ю.Б.“ АД срещу Н. М. Т. за сума общо в размер на 23510.68 лв., от които:

13150.93 лв. предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, 8495.36 лв. възнаградителна лихва за периода 01.09.2023 г.- 24.10.2024 г., 1864.39 лв. мораторна лихва за периода 01.09.2023 г.- 24.10.2024г.

Съобщение с препис от исковата молба е връчено на ответника Н. М. Т. лично на 05.12.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С определение от 28.01.2025 г. на осн. чл. 374 ГПК съдът е насрочил първо заседание на 27.02.2024 г., приел приложените към исковата молба писмени доказателства, назначил е съдебно-счетоводна експертиза и на ответника са указани последиците по чл. 238 ГПК. Призовката, ведно с разпореждането за насрочване на делото в открито заседание, е получена от адв. Ц.М., за която няма приложено пълномощно по делото.

В заседанието на 27.02.2024 г. е даден ход на делото при неявяване на процесуални представители на страните и липса на подадена молба за неявяване от ответника или негов пълномощник. С молба, подадена преди съдебното заседание от процесуалния представител на ищеца е направено искане да се даде ход на делото в негово отсъствие и да се постановяви неприсъствено решение. Молбата е постъпила в съда на 21.02.2025 г. В съдебно заседание съдът е обявил доклада по чл. 146 ГПК и е приел заключението на назначената експертиза. Съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване.

Впоследствие е постановил обжалваното решение от 08.07.2025 г., в което липсва произнасяне по искането за постановяване на неприсъствено решение.

Въззивният съд намира, че така изложените и установени обстоятелства обуславят извод за недопустимост на обжалваното решение, поради следното:

Съобразно чл. 238 ГПК всяка от страните може да поиска от 2 първоинстанционния съд да постанови неприсъствено решение срещу другата страна, ако са налице предпоставките на чл. 239 ГПК. Последните по отношение на ответника се изразяват в следното: не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, след като са му указани последиците от това му пасивно поведение и своевременно неправено искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. При наличие на всички процесуални изисквания по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, в което се преценява вероятната основателност на исковете, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства / чл. 239, ал. 2 ГПК/.

Неприсъственото решение се мотивира формално, доколкото няма да се разглежда и обсъжда спорното материално право или правоотношение по същество - чл. 239, ал. 2 ГПК.

След като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне с неприсъствено решение, в случай, че първоинстанционния съд счита, че някоя от конкретно посочените законови предпоставки не е спазена, е следвало да приложи процесуалната норма на чл.

239, ал. 3 ГПК - да се произнесе по това искане, като посочи кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за постановяване на неприсъствено решение. С този съдебен акт /определение/ не се преценяват фактите по същество, но се достига баланс, при който на пасивното поведение на ответника, не е достатъчно да противостои активното поведение на ищеца, след като последният не е представил по делото достатъчно доказателства, които да водят до извод за вероятна основателност на иска.

В съдебната практика (решение № 157/29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, І т. о.), се приема, че в подобна хипотеза волята на ищеца обуславя поредността на процесуалните действия на съда, който е длъжен да се произнесе първо по главното искане /за неприсъствено решение/, а едва ако го отхвърли – да продължи производството по общия ред и постанови обикновено решение. Поради това се приема, че при липсата на произнасяне с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК постановеното съдебно решение по общия ред се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

В случая, при наличието на хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в първото заседание по делото на 27.02.2024 г. По това искане липсва произнасяне от първоинстанционния съд нито в същото заседание, нито с последващото решение от 08.07.2025 г., постановено по общия ред.

Поради изложеното, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, предвид въведеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от страна на ищеца и отсъствие на произнасяне по това искане с допустимите от закона съдебни актове - решение по чл. 239, ал. 1 ГПК или 3 определение по чл. 239, ал. 3 ГПК за отхвърляне на искането. Производството по делото пред първоинстанционния съд следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищеца.

При този изход на спора в настоящото производство не следва да се присъждат разноски, а отговорността за същите следва да се разпредели в зависимост от произнасянето по съществото на исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 471/08.07.2025 г., постановено по гр.д.

№2850/2024 г. по описа на Районен съд-Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Районен съд-Казанлък съд за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4