Решение № 260037 от 03.09.2020, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 505/2020
- Вид
- Решение № 260037
- Подписан
- 03.09.2020
- В сила
- 06.10.2020
- Състав
- НИНА РУСЕВА МОЛЛОВА-БЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№260037
03.09.2020г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на пети август през две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева секретар Красимира Любенова като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 505 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„Ч.и с.” ООД, ЕИК ........., представлявано от М.А.М., против Наказателно постановление № 465489-F519509/19.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
При условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се намали до предвидения минимален размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП, измежду които и св. Х., на 23.07.2019 г., в търговски обект- бистро „Ч.”, находящо се в с. Р., ул. „М.”, № .., стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало монтиран, въведен в експлоатация, работещ ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Разчетената касова наличност на фискалното устройство била в размер на 2014,05 лв., а фактическа наличност- 2403,02 лв. Установена била положителна разлика в размер на 388,97 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F502459/30.07.2019 г. С Резолюция № 470933/F502482/17.10.2019 г., на основание чл.54 от ЗАНН административно наказателното производство, образувано по този АУАН, било прекратено поради допусната техническа грешка при изписване номера на ФУ. Въз основа на това е бил съставен нов АУАН № F519509/26.10.2019 г. за същото нарушение, който станал повод за издаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение.
На първо място актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно представената заповед.
Настоящата инстанция счита, че в случая не е спазен предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Както бе посочено по- горе проверката е била извършена на 23.07.2019 г., когато е било констатирано нарушението и открит нарушителя. Образуваното административно-наказателно производство по съставеният АУАН № F502459/30.07.2019 г. е било прекратено поради допусната техническа грешка при изписването на номера на ФУ. Това обстоятелство, обаче, не води до извода, че соченият в цитираната норма 3-месечен срок не следва да бъде спазен, както и че от прекратяването на образуваната преписка започва да тече нов 3-месечен срок за съставяне на АУАН. Няма пречка наказващият орган да констатира грешки в първоначално съставеният акт, както и да разпорежда издаването на нов. Това обаче следва да се извърши в 3-месечният срок от откриване на нарушителя- в случая от извършване на проверката. Противното би довело до възможност за злоупотреба и поставяне в състояние никога да не изтекат срокове по чл.34 от ЗАНН. Същите са преклузивни и с изтичането им се губи възможността да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, респективно издаване на наказателно постановление. В настоящият случай вторият АУАН е съставен извън 3-месеченият срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който е започнал да тече от датата на проверката- 23.07.2019 г., когато е констатирано нарушението и е установен нарушителя, и е изтекъл на 23.10.2019 г. АУАН № F519509/26.10.2019 г, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен на 26.10.2019 г., в разрез със соченото по- горе. Ето защо административно- наказващият орган, след като е счел, че въз основа на първият акт не може да се издаде наказателно постановление, не е следвало да разпорежда съставяне на втори, а да прекрати нацяло преписката.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, независимо, че от доказателствата по делото се налага извод за извършено административно нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите. Налице е била необоснована разлика във фактическата наличност в обекта, която е следвало да бъде въведена във ФУ посредством нарочната за това функция, но това не е било сторено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 465489-F519509/19.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, на „Ч.и с.” ООД, ЕИК ........., представлявано от М.А.М., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: