Решение № 216 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110140183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. Р. Д. е предявил срещу ответника „У...“, представлявано от клона си „У... – клон България“ .. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сума в размер на 488, 96 лв., представляваща неизплатено обезщетение за закъснение на полет W.. от 18.04.2024 г. от летище Н.. до летище София, ведно със законната лихва от 22.04.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23032/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз съгласно закупен на негово име самолетен билет от ответника в качеството му на въздушен превозвач за дестинация от летище Н.. до летище София по полет W.. от 18.04.2024 г. На посочената дата той се представил на гишето за регистрация на летището в Н.. в съответния час преди излитане на полета, но самолетът не излетял по предварително договореното разписание и пристигнал в крайния пункт на летище София със закъснение от над 4 часа, поради което претендира обезщетение за закъснелия полет. Посочва, че е претендирал извънсъдебно заплащане на обезщетението, но ответникът отказал.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Поддържа, че закъснението на процесния полет е било под 4 часа, като излага доводи, че то се дължи на пренасочване на въздухоплавателното средство към летище Г.. при изпълнение на предходния полет W . . по дестинацията София – Н.. поради лоши метеорологични условия. Закъснението на този предходен полет е било 1 час и 49 минути, тъй като въздухоплавателното средство първоначално се е отправило до летище Н.. и след като не е било възможно кацане там, се е отправило за летище Г.., като ответникът е транспортирал самолета до летище Н.. при първа възможност. С оглед на изложеното поддържа, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача, и той не дължи претендираното обезщетение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет W.. от 18.04.2024 г. от летище Н.. до летище София, който е бил изпълнен със закъснение; разстоянието между началната и крайната точка на превоза, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си за наличие на обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача.

От фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата относно сключването на договор за въздушен превоз на пътници между страните за полет W.. от 18.04.2024 г. от летище Н.. до летище София, както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км.

Спорен между страните е въпросът по каква причина е закъснял полетът и дали тя представлява извънредно обстоятелство, за което ответникът не следва да отговаря.

Процесният полет е бил планиран за излитане от летище Н.. на 18.04.2024 г. в 15:40 ч.

(местно време) или 13:40 ч. координирано универсално време. Общото закъснение при пристигане на полета в крайната точка летище София е 3 часа и 55 минути.

Със същия самолет е бил извършен предходен полет W.. на 18.04.2024 г. От летище София до летище Н.., който е бил планиран за излитане в 10:35 ч., а в действителност е заминал в 11:10 ч. Този самолет е кацнал в Г.. в 14:54 ч. и е излетял от Г.. за Н.. в 16:04 ч., а е кацнал в Н.. в 16:58 ч. От приложения отговор от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ се установява, че летище Г.. е резервно летище за кацане по отношение на този предходен полет W... Посочено е, че този полет е излетял в рамките на приемливите отклонения от времето за излитане, както и че използването на резервно летище за кацане е рутинна процедура, която се изпълнява в интерес на безопасността на самолета и пътниците на борда, и е изключително решение на командира на въздухоплавателното средство. Съгласно отговора Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ не разполага с данни, въз основа на които да даде отговор на въпроса каква е причината за закъснението на този предходен полет. Установява се също така, че първоначалният полетен план за този полет е бил изменен като времето за начало на движение е било променено от 10:35 ч. на 11:15 ч. В приложената към отговора на исковата молба актуална информация за полет е заложено планирано време на пристигане в Г.. (л. 22) и планирано време на заминаване от Г.. (л. 24).

От правна страна

Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра. Чл. 5, параграф 3 от същия регламент постановява, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В Указание 14 е посочено още: „Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.“ В Решение по Дело C-549/07 Friederike WallentinHermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane се отбелязва, че „всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в 2 регламента), не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“, както и „съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.“.

На следващо място, в т. 4 от Решение от 04.05.2017 г. по дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, във връзка със съображения 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по чл. 7.

Ответникът не оспорва наличието на закъснение на процесния полет, но е навел възражение, че закъснението се дължало на лоши метеорологични условия, засегнали процесния полет. Съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника доказването на релевираните възражения. Ответникът е представил справки (л. 26 – л. 29), с които се домогва да докаже направеното възражение, но същите са представени без превод на български език съгласно изискването на чл. 185 ГПК, освен това от тях не става ясно за какво се отнасят. Съдът намира, че от така представените справки не може да се установи обстоятелството за възникнали лоши метеорологични условия, засегнали процесния полет.

В тази връзка следва да се отбележи и че от приложената от самият ответник актуална информация както за процесния полет, така и за предходния, изпълняван със същата машина, и от отговора на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ се установява, че ответникът е променил сам началния час на изпълнение и на двата полета, като го е предвидил за по-късен такъв, които действия прекъсват причинно-следствената връзка между евентуалното наличие на лоши метеорологични условия (което в конкретния случай не се установи по делото) и настъпилото закъснение на втория полет. В допълнение, по делото са налични и данни за предварително планирани часове на пристигане и заминаване от летището в Г.., което в съвкупност с липсата на официално наложена забрана за кацане на летището в Н.., поставя под съмнение твърденията за извънредно възникнала необходимост от кацане на летище Г...

По изложените съображения съдът намира направеното възражение за наличието на извънредни обстоятелства за недоказано, поради което и не се установява наличието на основание за освобождаване на превозвача от заплащане на обезщетения. С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички факти от фактическия състав на предявения иск и същият следва да бъде уважен.

Като законна послед.. от уважаването на иска за главн.., следва да се присъди и законна лихва върху тях от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за заповедното и за исковото производство съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. Той претендира държавна такса в размер на по 25 лв. за всяко от двете производства, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., и 15 лв. държавна такса за издадени три броя съдебни удостоверения. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно по отношение претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни 3 тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.