Решение № 29 от 13.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Попово, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И. Д. Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20233520200242 по описа за 2023 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на С. Й. С. от гр.К., против НП №****/24.10.2023г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“-Р., с което, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че: “ на 12.09.2023г. в гр.П., на път II-51, в района на КАТ П., в посока Бяла-Попово, на отбивката, на около 200м. от автоматично преброителен пункт управлява товарен автомобил (влекач) ДАФ ФТ ХФ, рег.№****, с прикачено към него полуремерке СТАС СА *** К, рег.№ТХ **** ЕХ, от кат.04, като извършва обществен превоз на товари-царевица, на територията на РБ, по маршрут Пордим-Варна, видно от пътен лист №****/12.09.2023г. и товарителница №****/12.09.2023г., като водачът на МПС отказва да изпълни нарежданията на органите за контрол, отказва да представи за проверка документи за извършения превоз, пътен лис, товарителница, СУМПС и СРМПС), , с което осуетява извършване на проверката. След подаден сигнал на тел.112 и изпратен екип на МВР документите били представени" нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП.

В депозираната жалба се оспорва изцяло издаденото НП, като жалбоподателя твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати нарушения на процесуални правила, които обосновават отмяната на атакуваното НП.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се упълномощен представител адв.С.С. от АК-Д., който по същество излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, като моли съда да го отмени изцяло, а в условията на алтернативност, моли съда да наложи минимално наказание.

Ответникът по жалбата – Директора на РД „Автомобилна администрация“-Р., редовно призован, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура Търговище, ТО-Попово уведомени, не изпращат представител в с. з.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.

Жалбоподателят С. Й. С. е правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП, видно от представеното свидетелство за управление на МПС, като от приложената справка на л.21 от делото се установява, че до настоящия момент бил санкциониран от ОО „АА“ нееднократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата .

От приложеният пътен лист №****/12.09.2023г., се установява, че на 12.09.2023г. същия е осъществявал превоз на товари, по маршрут Пордим-Варна, товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ, рег.№****.

На същия ден-12.09.2023г., на път II-51, в района на КАТ П., посока Бяла-Попово, свидетели-И. Д. И. и И. С. И., които са инспектори към „Автомобилна администрация“, по график осъществявали пътни проверки.

Около 13.00ч. забелязали товарен автомобил с прикачено ремарке, който св.И. С. И. решил, че трябва да се провери. В момента, в който се опитал да подаде сигнал за спиране, автомобила, който се намирал вече на около 200м. преди тях, рязко отбил вляво и спрял. Тъй като това усъмнило контролните органи, те веднага отишли при водача на товарния автомобил. Видимо преценили, че автомобила и ремаркето са претоварени, а към него момент извършвали масирани проверки именно за това. След като пристигнали при водача, поискали документите за товара, но същия отказал. Тогава св.И. Д. И. се обадил на тел.112, като на място пристигнали трима служители на МВР. След като обяснили какъв бил случая, служителите на МВР започнали тяхна проверка. Предоставени им били документите и за тяхната проверка, от които установили, че се извършва превоз с товарен автомобил над 10т., което също било нарушение. Установили, че превоза се товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ, рег.

№****, чийто водач бил жалбоподателя. Тъй като трябвало да съставят АУАН, полицаите разпоредили на водача да премести автомобила, за да бъде безопасно, което той сторил.

След това там на място му били съставени два акта, единия от които е процесния АУАН №****/12.09.2023г., за нарушение по чл.103, предл.3 от ЗДвП, а другия акт бил за претоварването на автомобила и ремаркето.

АУАН №****/12.09.2023г. бил предявен на нарушителя, и след като се запознал с констатациите по него, вписал възражения, че не подлежал на проверка, тъй като бил аварирал. Няма данни допълнителни възражения да са постъпили в законоустановения 7дневен срок.

Впоследствие било издадено атакуваното в настоящия процес НП №****/24.10.2023г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“-Р., с което и на основание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението по чл.103 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Принципно тя не се и оспорва от жалбоподателя.

Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл.37, ал.1 от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл. 42 от 3АНН реквизити. Подписан е от актосъставителя и 2 свидетеля на нарушението. Същия е връчен на нарушителят, и той се е запознал с него, като е направил бележки и възражения. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП, предвид представената по делото Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения, с което на Директорите на РД „Автомобилна администрация“са предоставени правомощия на административнонаказващ орган по ЗДвП.

Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за извършените нарушения не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

При така изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай, както съдът посочи по-горе издадения акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Жалбоподателя не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, както в АУАН , така и в НП. Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се на приетите по делото писмени доказателства.

В случая безспорно съдът приема, че жалбоподателят на 12.09.2023г., на път II-51, в района на КАТ П., посока Бяла-Попово е управлявал товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ, рег.

№****. В този смисъл съдът приема, че към момента на извършената проверка, жалбоподателя е имал качеството "водач на МПС" по смисъла на ЗДвП и е подлежал на проверка. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че към момента на проверката жалбоподателят вече не е бил водач, не намира опора в нормативната уредба, а е и житейски нелогично.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или извършва други форми на управление, посочени в закона. Тълкувайки тази разпоредба, следва да се приеме, че качеството „водач“ е обвързано не само с момента на непосредственото управление, но и с действията, свързани с управлението.

В контекста на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, следва да се приеме, че водач е онова лице, извършило конкретно действие по управление на МПС, по повод на което му е поискана проверка и то е отказало да изпълни нареждане на органите за контрол.

Погрешно и юридически необосновано е схващането, че лицето губи качеството си на водач веднага след преустановяване на управлението на МПС. Законът не обвързва правния статут на водача единствено и само с непосредствения момент на управление, а го разширява и върху случаите, при които органите на реда установяват и контролират извършените от него действия. В противен случай би се създала правна възможност всеки нарушител да избегне санкция, напускайки автомобила си преди проверката.

Очевидно е, че при извършване на проверки от контролните органи на място, същите действат в изпълнение на законовите си правомощия. Фактът, че проверката е извършена след установяване на спиране на автомобила, но това не води до извода, че лицето е загубило качеството си на водач на МПС.

Нещо повече, прилагането на подобна логика би довело до правен абсурд – ако водач на МПС извърши тежко нарушение или престъпление, напусне местопроизшествието и бъде установен впоследствие, то той не би подлежал на проверка, защото вече не управлява автомобила. Очевидно е, че това противоречи както на логиката на закона, така и на 3 обществения интерес.

Следователно, жалбоподателят, като лице, което е управлявало процесното МПС, е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП и е бил задължен да съдейства да му бъде извършена проверка, а отказът му съдът приема, че пряко нарушава разпоредбата на чл.

175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Неоснователен е и довода, че същия не подлежал на проверка, защото автомобила бил аварирал. Първо за това няма представени и събрани доказателства. И на следващо място това твърдение се оборва от показанията на свидетелите, които свидетелстваха за това, че след разпореждане на полицейските служители автомобила е бил преместен лично от жалбоподателя на безопасно място, където извършили проверката, и където му били съставени актове за нарушения.

Безспорно съдът приема за установено по делото, че след като видял проверяващите органи от РДАА, отбил и спрял автомобила преди мястото на което се намирали инспекторите. Няма доказателства по делото същият да е бил обективно възпрепятстван да изпълнил указанията на инспекторите, и да представи необходимите документи за проверка.

Вместо да съдейства жалбоподателя категорично е отказал това и това негово поведение е довело до това да се подава сигнал на тел.112 , и на място да пристигне екип от МВР, с чието съдействие проверката все пак е осъществена

Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. От показанията на свидетелите се установи безспорно, че при опит да се подаде сигнал, виждайки контролните органи, водача на МПС е отбил, именно за да избегне проверката. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", и следователно е приложима разпоредбата на чл.

170, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно последната, контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране, респ. у водача на ППС да е формирано убеждение, че този своевременно подаден сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия да спре най- вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай очевидни са били усилията на жалбоподателя да избегне извършване на проверката, като не е изпълнил разпорежданията на контролните органи. Предвид на това съдът приема, че поведението му е съставомерно по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва с "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лв.