Решение № 5873 от 13.06.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5873

Хасково, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701107 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. Ш. А. – придружена непълнолетна, [държава], действаща със съгласието на своя баща и законен представител А. Ш. М. С., против Решение № 3100/10.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган, но последният не я възприел правилно.

Твърди се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че не му е заявено за жалбоподателката да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателката бил налице и тя не можела да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Органът приел, че спрямо жалбоподателката не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността й, като цитирал справки, които вече не били актуални. Твърдените от търсещата закрила факти в интервюто се потвърждавали от новото положение в [държава] и това било ноторно обстоятелство, с отзив по целия свят.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което довело до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателката.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателката заявява, че тръгвайки от [държава], продали къщата си там, като целта им била именно България. Животът на баща й бил в опасност и ако се върнел в [държава], щял да бъде убит заради междуплеменни вражди.

Назначеният й процесуален представител моли оспореното решение да бъде отменено. Пледира, че същото е постановено в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от АПК, във връзка с чл. 35 и 36 от АПК. Мотивите на решението се основавали единствено на приложените справки, които нямали обвързваща доказателствена сила. Счита, че следва да се вземе предвид предупреждението на Министерство на външните работи на Република България, определящо нивото на риска при пътувания в [държава] като с висока степен на опасност.

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощника на ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който се развиват подробни съображения в подкрепа на становището, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира, че решението на административния орган е правилно и обосновано, като наличните по делото доказателства потвърждавали, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателката.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби, заведени в ДАБ под рег.№ УП-35431/10.12.2024 г., жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП-35431/10.12.2024 г., като вписаните данни са следните: собствено име - Ф., бащино име - А., фамилно име - Ш.. Пол: жена. Гражданство: [държава]. Етническа принадлежност: ***. Дата и място на раждане: ******** г., [държава], [населено място]. Постоянен адрес: [държава], [населено място]. Религия: ***, ***. Образование: основно. Професия: без. Семейно положение: неомъжена. Без документи за самоличност. Чужденката е придружена на територията на Република България от своите родители, малолетните си братя и сестри, както и баба си.

С Писмо рег. № УП-35451/16.12.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от непълнолетната чужденка молба за закрила. В писма с рег.№ М-1833/29.01.2025 г. и рег. № М-2311/06.02.2025 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателката, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Писмо изх. № РПЦХ-01-2413/11.12.2024 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Харманли Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето, като на основание чл. 64 от ЗУБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е поискал съдействие до приключването на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита правата и интересите на детето и в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1346/17.12.2024 г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, която да присъства при провеждането на интервю с детето.

В хода на административното производство е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1976/12.12.2024 г., в който са вписани данни от извършеното проучване за положението на непълнолетната чужденка.

Под рег.№ УП-35431/17.02.2025 г. е заведен протокол от проведено на същата дата интервю с жалбоподателката, на което са присъствали определеният социален работник, както и преводач. Налице са и два подписа в графата „Други присъствали лица“, без отбелязване на имената им. В хода на интервюто чужденката е заявила, че се намира на територията на Република България заедно със семейството си – майка си, баща си, двама братя, една сестра и баба си. Посочила, че не притежава документи за самоличност. Напуснала [държава] през месец август 2024 г., преминала нелегално в Република Турция, където пребивавала три месеца. На територията на Република България влязла на 19 ноември 2024 г. нелегално. Чужденката заявила, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз. Посочила, че подава молба за международна закрила за първи път. Не била арестувана или осъждана в страната си или в друга държава. Определила се като принадлежаща към арабската етническа група, като не е споделила да е имала проблеми поради етническа принадлежност. Изповядвала ислям – ***ско течение, като също не съобщила за религиозно мотивирани проблеми. Уточнила, че макар да е родена в [населено място], живяла през целия си съзнателен живот в [населено място] – първоначално в лагер, а по-късно в града. Посочила, че не била виждала представители на международни организации като ВКБООН или Червен кръст/Червен полумесец. Посочила, че не е [семейно положение] и няма близки роднини, които да са останали в [държава]. Уточнила, че не е посещавала училище и няма формално образование. Като основна причина за напускане на страната си посочила войната и липсата на елементарни условия за живот, включително отсъствието на вода, електричество и училища, както и чести случаи на отвличания, убийства и грабежи. Допълнително посочила, че семейството ѝ било принудено да се премести в И. поради конфликт с роднините на бившата съпруга на баща ѝ, които след развода започнали да преследват семейството. Съобщила, че дядо ѝ бил убит, а семейството получавало заплахи за убийство, поради което се страхували за живота си. Не била ставала пряк свидетел на военни действия, но често чувала бомбардировки и сражения. В лагера в И. виждала въоръжени лица. Посочила, че къщата на семейството в Д. била унищожена от бомбардировка. В района около лагера до И. виждала ислямистки групировки. Съобщила, че в И. често се случвали инциденти, включително отвличания с искане за откуп и ежедневни кражби. Посочила, че лично тя не била обект на заплахи, арести или насилие, но семейството било заплашвано от родителите на бившата съпруга на баща ѝ. Нямало образувано наказателно производство срещу нея или неин близък. Посочила, че знае за политическата ситуация в [държава] и че Б. А. вече не бил на власт. Заявила, че не желае да се завърне в страната си, тъй като се страхувала за живота си и за живота на семейството си. Потвърдила, че е изложила всички причини, поради които е напуснала страната си и не желае да се върне в нея. Изразила опасение, че при евентуално завръщане може да бъде убита. Като причина за подаване на молба за международна закрила посочила, че Република България е мирна, спокойна и безопасна държава, която оказва помощ на бежанците и според нея била добро място за живот.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№ УП-35431/07.04.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждененката.

С Решение № 3100/10.04.2025 г., в производство по общия ред, образувано по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

На 17.04.2025 г. решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, като връчването е удостоверено с подписите на чуждененката, нейната майка, преводач и съответно длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е депозирана на 28.04.2025 г. и регистрирана с рег.№ 35431/28.04.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

В хода на съдебното производство е представен Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/170-002/09.06.2025 г., основаващ се на събраната информация след регистрация на сигнала за детето и проведеното интервю.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: