Решение № 19409 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19409 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110161860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. н Т., чрез адв. Н. Д., с която срещу т по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 266, ал 1 ЗЗД за сумата от 11 690 лв., представляваща неплатено възнаграждение по граждански договор № 1 от 02.09.2022г. за извършване на правни консултации за периода от 01.10.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 31266/2023г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на граждански договор № 1 от 02.09.2022г. за извършване на правни консултации, по който в периода от 02.09.2022г. до м. април 2023г. е престирал съобразно уговореното. Сочи, че с писмо с изх. № 04-1/24.04.2023г. ответникът е прекратил договорната връзка между страните, считано от 01.05.2023г. Твърди, че съгласно договора ответникът е поел задължение за плащане на възнаграждение в размер на 1670 лв. месечно, но ищецът получил плащане само за м. септември 2022г., като дължима останала сумата от 11 690 лв. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е представен Граждански договор № 1 от 02.09.2022г., сключен между т и Л. Н. Т., по силата на който ответното дружество е възложило на ищеца предоставянето на правни консултации, изразяващи се в извършване на преглед на цялостното нормативно съответствие, изразяване на писмени юридически становища по тълкуване на нормативната уреда, приложима към дейността на т, изразяване на писмени юридически становища по прилагане на 1 нормативната уредба във връзка с възникнали казуси, по които няма трайно установена съдебна практика, изготвяне на документи с правно съдържание, срещу възнаграждение в размер на 1 670 лв.

По делото е приобщено уведомление с изх. № 04-1 от 24.04.2023г., адресирано до Л. Т., в чието изложение се съдържа едностранно волеизявление за прекратяване на процесния договор, считано от 01.05.2023г., както и искане да бъда предоставен подробен доклад за изработеното по договора, с посочване на услугите, осъществени в полза на т за периода от 02.09.2022г.-24.04.2023г. с оглед формиране на окончателно плащане, както и данни за актуалния адрес на адвокатската му кантора и адвокатския номер. В отговор на това уведомление е изготвено съобщение, в което е указано, че изявлението за прекратяване не може да възпроизведе действие и договорът остава в сила поради липса на правна възможност за неговото едностранно прекратяване, че уговореното между страните възнаграждение е във фиксиран размер и не е обвързано с обема на извършената работа, както и че въпреки липсата на задължение за отчет в приложение се изпраща справка за извършената работа.

С исковата молба е приложена и покана до ответника, с която му е предоставен 7-дневен срок за доброволно заплащане на сумата от 11 690 лева, включваща дължими възнаграждения за периода от месец октомври 2022г. до месец април 2023г. По данни от обратна разписка с № 5300477795511 се установява, че поканата е връчена на ответното дружество на 16.05.2023г.

По делото са представени Диплома за висше образование на образователноквалификационна степен магистър по специалност Право и Удостоверение за правоспособност № 166 от 22.07.2003г. на Л. Н. Т..

Като писмено доказателство е приобщена и електронна кореспонденция между ищеца и служители на т.

С отговора на исковата молба е приложено Решение № 1101 от 22.02.2022г. по адм. д. № 8404/2021г. по описа на АССГ, с което е отменена Заповед № ЧД-01-277 от 06.08.2021г. на министъра на правосъдието за прекратяване служебното правоотношение на Л. Т., заемащ длъжност „Директор“ на дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието. Установява се, че въз основа на касационна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от министъра на правосъдието, е образувано адм. д. № 3664/2022г. по описа на ВАС. С решение № 7745 от 19.08.2022г. върховната инстанция е оставила в сила решението на АССГ.

По делото е приобщено и Заявление на ищеца до ответното дружество от 24.08.2022г., в което се съдържа предложение за прекратяване на трудов договор № 107 от 02.03.2022г., считано от 01.09.2022г., по взаимно съгласие предвид постановеното решение на ВАС и несъвместимостта между работа по трудово правоотношение и заемането на държавна длъжност. В условията на евентуалност е посочено така направеното изявление да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

За установяване на обстоятелствата относно изпълнението на процесния договор са събрани гласни доказателства от Н. о – познат и колега на ищеца.

Свидетелят описва, че в периода от края на 2021г. до октомври 2023г. бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което заемал длъжността „Хетър диджитъл“, чиито отговорности включвали съдържанието и техническата осигуряване на дигиталната част, без особена пряка работа с юридическия отдел. Излага, че случаите, в които е търсел съдействие от Л. Т., включват освобождаването на пратка от митници, предоставяне на документи в полза на „Гугъл“ с цел да бъде вписано местоположението на телевизията в „Гугъл мапс“, за „синьото тикче на Фейсбук“.

Отбелязва, че основната част от комуникацията се осъществявала чрез електронна 2 поща, а в отделни случаи с оглед бързина и леснота – чрез мобилни приложения.

Уточнява, че се обърнал към ищеца поради необходимост от юридическо съдействие и във връзка с промяната на страницата т в социалната мрежа „Фейсбук“, тъй като следвало да се представят документи за марката е, както и относно казус, свързан с домейна на организацията.

Като свидетел по делото е разпитана и мб – служител в ответното дружество.

Според нейните показания по време на исковия период заемала длъжност главен счетоводител със задължения в областта на обичайната счетоводна работа и в частта с човешките ресурси – оформяване на документи и заплати. Посочва, че Л. Т. бил в договорни отношения с телевизията, но не му е възлагала работа, въпреки че е съществувала такава възможност, както и че не го е виждала до момента, в който му връчила документа за прекратяване на договора.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с установителен иск, който намира си правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на действително облигационно правоотношение по договор за изработка с твърдения в исковата молба предмет, изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и темпорално отношение уговорените работи, респ. услуги, както и че ответникът е приел изработената работа, респ. предоставените услуги. По общото правило на чл. 154 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми или че е направил своевременно възражение за неточно изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение при предаване на работата по реда на чл. 264 ГПК.

Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение.

Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат както на физически, така и на интелектуални усилия /в този смисъл Решение № 212 от 03.11.2017г. по гр. д. № 358/2017г. на ВКС, IV г.о./. По аргумент от посочената разпоредба възникването на договор за изработка е обусловено от постигането на съгласие относно двата елемента, формиращи неговото съществено съдържание – а именно възлагането на определената работа от възложителя и възнаграждението на изпълнителя.

Съобразно чл. 1, вр. с чл. 2 от представения по делото граждански договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да дава в уговорения 12-месечен срок правни консултации, изразяващи се в извършване на преглед на цялостното нормативно съответствие, изразяване на писмени юридически становища по тълкуване на нормативната уреда, приложима към дейността на т, изразяване на писмени юридически становища по прилагане на нормативната уредба във връзка с възникнали казуси, по които няма трайно установена съдебна практика, изготвяне на документи с 3 правно съдържание. С чл. 11, ал. 1 е предвидено задължение в тежест на ответника да изплаща ежемесечно на ищеца брутно възнаграждение в размер на 1 670 лв. Внимание заслужава клаузата на чл. 10, според която възлагането на описаните правни услуги се осъществява посредством съобщение по електронна поща. От така очертаното съдържание на основните права и задължения на съдоговарящите може да се направи обоснован извод, че предмет на съглашението е възмездното предоставяне на правни услуги, като между страните се е породило валидно облигационно отношение по договора за изработка.

В това отношение, неоснователни се явяват наведените с отговора на исковата молба доводи, че качеството на ищеца държавен служител „изключва изцяло възможността същият да бъде юрист или адвокат на ответното дружество, каквато всъщност е неговата нужда“. На първо място, следва да се отбележи, че представеното заявление на Л. Т. до ответното дружество за прекратяване на трудовия договор поради несъвместимост с държавната служба не установява със степен на убедителност качеството му на държавен служител по време на процесния период. По аргумент от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл възстановяването на предишната длъжност след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е обусловено от явяването на лицето в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането на съдебното решение в сила. По делото не са ангажирани допълнителни доказателства, които да са индиция за подобно явяване в предвидения срок или изпълнение на служебни функции, нито пък са направени доказателствени искания по реда на чл. 190 или чл. 192 ГПК за установяването на това обстоятелство. При това положение и съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК недоказаният факт следва да се приеме за неосъществил се факт.

За прецизност на изложението следва се посочи, че дори да бе установено заемането на държавна служба от Л. Т., това не би променило крайния извод за съществуването на договорната връзка. С чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл е въведена несъвместимост между едновременното престиране на труд по трудово и по служебно правоотношение. От съдържанието на чл. 7 ЗДСл обаче не може да бъде изведена забрана държавният служител да сключва т.нар. граждански договори с предмет своя интелектуален труд, какъвто се явява процесният договор. Подобна забрана не се съдържа и в останалите разпоредби на закона /например каквато забрана е регламентирана за магистратите в чл. 213 ЗСВ/. При това положение, и предвид обстоятелството, че правилата на чл. 258 и сл. ЗЗД не въвеждат ограничения относно личността или качеството на изпълнителя, следва да се приеме, че и държавни служители могат да бъдат субекти по това правоотношение. Отделно от това, при тълкуване на клаузите на представеното съглашение не се налагат изводи същото да представлява скрит трудов договор, доколкото не съдържа задължителните елементи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ, от него не произтича задължение за ищеца да се поставя изцяло на разположение на възложителя в рамките на определено време и определено място, въведени са правила за разпределянето на риска при обективна невъзможност за изпълнение, които не са приложими при едно трудовоправна връзка.