Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2298/2022
Вид
Решение № 187
Подписан
20.02.2023
В сила
20.02.2023
Състав
Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187

***, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100502298 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51957/28.07.2022 г. , подадена от Г. С. А., ЕГН **********, ***, чрез процесуален представител адв. Й. А., срещу Решение № 2141/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12037/2021 г. на РС - Варна, 50-ти съдебен състав, с което е отхвърлен искът на жалбоподателката за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907 да й заплати сумата от 10 лева, частичен иск от сумата от 304,40 лева, представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № 0306Х0515531 от 23.10.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „**“ с рег. № **, ведно със законна лихва от датата на иска до окончателното изплащане на сумата.

Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна. Навежда доводи, че с оглед САТЕ е установена причинноследствената връзка между описания в исковата молба механизъм на настъпилото ПТП и констатираните увреждания по автомобила, както и че стойността на обезвредата им към датата на процесното събитие възлиза в размер на 342,84 лева. Сочат се за неоснователни доводите на съда, че дължимото обезщетение по договор за имуществена застраховка следва да се определи чрез прилагане коефициент на подзастраховането, защото застрахователният договор e сключен при условията на чл. 386 КЗ и тази хипотеза на „подзастраховане“ не е налице. Клаузите на чл. 21 и чл. 22 от ОУ 1 въззивникът намира за нищожни, поради несъответствие с нормите на КЗ, предвиждащи изключение от общото правило за обезщетяване на действително претърпените вреди към датата на събитието. Предвиденото пропорционално обезщетяване се счита, че е уговорено само в интерес на застрахователя, тъй като при наличие на няколко щети, същият заплаща помалко обезщетение от застрахователната стойност, позовавайки се на подзастраховане. Изразява становище, че в случая след като в срока на действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка е изплатено обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата разлика между първоначално уговореното и вече изплатено застрахователно обезщетение. Въззивникът намира, че дори и да се приеме, че обезщетението следва да се определи при условията на „подзастраховане“, то съотношението между общата сума на платените щети и застрахователната стойност, не е изчислено коректно. Посочва се, че основанията на предходно платените застрахователни обезщетения в размер 2 112.91 лева са граждански дела, в които не са включени единствено чистата стойност на конкретните щети, а и други суми – такси и разноски. В тежест на застрахователя следвало да се възложи установяването на платените на застрахования суми за обезщетяване на предходните щети, с оглед на което да се определи правилно пропорцията на подзастраховане. На следващо място се посочва, че сумите по предходните щети са изплатени през 2021г., а процесното събитие е настъпило на 28.10.2020г., с оглед на което към този момент не е било необходимо дозастраховане на автомобила, тъй като все още застрахователната сума не е била намаляла. Отделно от това, жалбоподателят отбелязва, че при определяне на застрахователното обезщетение с приложения коефициент на подзастраховане, е допусната грешка при изчисленията и вместо общото дължимо обезщетение да е в размер на 190,88 лева, то е било неправилно изчислено в размер на 57,96 лева. В заключение се настоява за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск, като се присъдят и направените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа с писмена молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД депозира отговор на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна, която следва да бъде оставена без уважение.

Оспорват се твърденията на въззивника, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали с изчислената пропорция, равна на съотношението между договрената застрахователна сума и сбора на изплатените обезщетения. Сочи се, че ВРС правилно е изследвал случаите на подзастраховане, заложени в разпоредбите на т. 22.1 и т.22.2 от ОУ.

Приложението на разпоредбата на подзастраховането е обусловено от това, че след плащане на застрахователно обезщетение и МПС не е дозастраховано.

Като в този случай при настъпване на последващо застрахователно събитие, обезщетението се определяло, като договорената застрахователна сума се намали с изплатените обезщетения. Това означавало, че при следваща щета обезщетението ще се намали с процент, равен на процента, с който се е намалила застрахователната сума.

Определеното застрахователно обезщетение в процесния случай било намалено с процента на подзастраховане - 16,905 %. По същество въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство.

2

В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа с писмена молба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. С.

А., срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за заплащане на гореописаната сума, предмет на първоинстанционното решение.

Ищецът твърди, че на 23.10.2019г. между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № 0306Х0515531 от 23.10.2019г. за лек автомобил „**” с рег. № **, собственост на ищеца, със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. Застрахователната премия била изцяло платена. Автомобилът бил паркиран в ***, кв. Младост на паркинга на бл. 142. На 28.10.2020 г., около 9.10 часа, отивайки до автомобила ищецът установил, че същият е с увреден заден десен панел. На 29.10.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото събитие.

Застрахователят извършил оглед и бил изготвен опис по щета. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сума от 94,00 лв. При проучване в няколко сервиза ищеца установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в общ размер на 398,40 лева. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител. Оспорва действителността на уговорките в т.

73,74, 22,22.1, 22.2, като намира че същите противоречат на ЗЗП и КЗ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за процесния автомобил. Излага твърдения, че в сключения договор за застраховка на МПС "Каско" страните изрично са договорили начина на обезщетяване а именно: по експертна оценка, доверен сервиз. Застрахованият автомобил към датата на застрахователното събитие е било на повече от 12 години, като съгласно Общите условия на сключената застраховка, 3 автомобилът не подлежи на ремонт в официален сервиз на марката. Твърди, че на основание подадено на 29.10.2019г. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по застраховка "Каско на МПС" , в ответното дружество е заведена ликвидационна преписка № 13020030106298 във връзка със събитие, настъпило на 28.10.2019г. В същото заявление, ищецът е избрал начин на обезщетяване на вредите по експертна оценка на застрахователя. По така образуваната щета е направен оглед и заснемане на пострадалия автомобил, като е установено увреждане на боята на заден десен панел.

Твърди, че съгласно т.73 от Общите условия за процесния автомобил застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице, като съгласно т. 74 от Общите условия, експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, като по този начин ответното дружество не е обвързано със средни пазарни цени. Въз основа на тази Методика ответникът е изчислил, че за настъпилата вреда следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 94 лв.

Излага твърдения, че между страните по застрахователния договор са уговорени случаите на подзастраховане, съгласно Общите условия, като такова е налице когато в срока на действие на договора, за застрахованото МПС застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, след което автомобилът не е дозастрахован. Излага, че в този случай дължимото застрахователно обезщетение се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и сбора на изплатените обезщетения съгласно т. 22 от Общите условия. Твърди, че ако след изплащане обезщетение, МПС не е дозастраховано по реда на т. 22.1 от Общите условия, както е в настоящия случай, при настъпване на следващо застрахователно събитие, обезщетението се определя по реда на т. 21, в съответствие с правилата за подзастраховане по т. 22.2 от Общите условия.

Излага твърдения, че ищеца е завел още 8 ликвидационни преписки в срока на действие на застрахователната полица, по които е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 2112.91 лв., след което ищецътне е дозастраховал процесното МПС. Излагат се подробни твърдения, че платената сума в размер на 2112.91 лв. следва да се раздели на застрахователната стойност на застрахования автомобил, която е в размер на 12499 лв., като по този начин се получава процента на подзастраховане в размер на 16,9%. Така определеното застрахователно обезщетение в размер на 94 лв. е намалено в пропорцията, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и определената от застрахователя стойност. Твърди, че с писмо № Л-7173/10.11.2020г. ищецът е уведомен, че по част от щетите застрахователят не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор, а именно: облицовка предна броня, предна лява врата, задна лява врата, преден капак, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и лайстна задна дясна врата, тъй като тези детайли са били увредени в съизмерима степен на ремонт към момента на сключване на договора за застраховане, като не било представено доказателство за отстраняване на вредите. Излага твърдения, че за останалите увреждания е изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, определено по експертна оценка на застрахователя по банкова сметка на ищеца. В условията на евентуалност твърди, че исковата претенция е в завишен размер и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и цената 4 на труда по средни пазарни цени.