Решение № 577 от 12.06.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Стара Загора, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.А.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530100439 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит .....г. и сумата от 500,00лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит ......г. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от А. С. Х. от гр.Стара Загора срещу „Фератум България“ ЕООД, гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит ....г. за сумата от 4000,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 23% и ГПР от 49,11%. Страните са сключили и втори Договор за предоставяне на потребителски кредит ....г. за сумата от 3500,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 23,33% и ГПР от 49,66%.

И по двата договора ищцата заплащала такса „гарант”, която считала за недължима.

Ищцата счита двата договора за кредит за изцяло недействителни поради противоречие с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Посоченият в договорите размер на ГПР не отговарял на действителния. В случай, че в ГПР се включвала само възнаградителната лихва не било възможно ГПР да бъде в такива размери. Ищцата счита, че ответникът некоректно е посочил какво се включва в ГПР. Освен това посоченият лихвен процент също не бил верен. Ищцата счита, че ответникът прилагал по-висок процент на възнаградителната лихва по двата договора. Ответникът е инкорпорирал в погасителната 1 вноска и допълнителна сума, за която не се съдържала нужната информация в договора.

Липсвала методика за формирането на ГПР по двата кредита. Завишаването на размера на възнаградителната лихва било нелоялна търговска практика съобразно разпоредбите на ЗЗПотребителите. Наред с това в чл.5 от двата договора било предвидено обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Отпускането на кредитите било обвързано със сключването на договор за поръчителство. Никъде в договорите обаче не било предвидено заплащането на такса „гарант”, която била начислена. Това правело посочените клаузи недействителни поради неравноправния им характер. Начисляването на таксата не било включено в ГПР, което само по себе си също водело до недействителност на двата договора. Договорите за поръчителство били с акцесорен характер и не произвели действие поради недействителността на договорите за кредит. Самите договори за поръчителство били сключени с длъжника, а не с кредитора, което било в противоречие с разпоредбата на чл.138 ЗЗД и съответно лишавало от основание договорите. Кредиторът следвало да провери предварително платежоспособността на кредитополучателя, каквото задължение имал съгласно ЗПК. Клаузата, според която кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение чрез поръчителство на лице одобрено от кредитора, на практика води до увеличаване на задължението на кредитополучателя и съответно до неоснователна печалба за кредитора. Клаузата противоречала на добрите нрави, както и на чл.146, ал.1 ЗЗП.

Посоченият в договорите поръчител бил предварително определен, което означавало, че двете дружества били в икономическа свързаност. Индиция за това бил и фактът, че възнаграждението за поръчителя се плащало заедно с погасителните вноски по сметка на ответника. Предвид изложеното ищцата счита, че договорите за кредит с ответника са изцяло недействителни, а такива са и акцесорните договори за поръчителство. На това основание по договорите се дължала само чистата сума, т.е. неоснователно били заплатени възнаградителна лихва, такси, които подлежали на връщане.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 500,00лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит .....г. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 500,00лв., представляващи недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит .....г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва сключването на договорите за кредит с ищцата. Твърди, че клаузата на чл.5 от договорите не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с М. Б. (Малта). Освен това исковете не били насочени срещу надлежния ответник - М. Б. (Малта), което било самостоятелно юридическо лице.

Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът не бил страна.

Ищцата сама била избрала тази форма на обезпечение в електронния формуляр, след като е била информирана за дължимите такси. Неоснователни били твърденията на ищцата за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи. Ответникът нямал 2 задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи. Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14-дневен срок.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата е подала молба по реда на чл.214 ГПК за увеличение на размера на предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както следва: Искът по отношение на Договор ....г., първоначално предявен за сумата от 500,00лв., да се счита предявен за сумата от 2815,33лв. Искът по отношение на Договор за кредит .....г., първоначално предявен за сумата от 500,00лв., да се счита предявен за сумата от 630,01лв.

Съдът е допуснал изменението в размера на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за предоставяне на потребителски кредит .......г. и на Договор за предоставяне на потребителски кредит ....г. се установява, че действително страните са сключили процесните договори, обезпечени с договор за поръчителство с Multitude Bank – дружество, регистрирано в Малта.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит ......г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 4000,00лв., при 23,00% фиксиран лихвен процент по кредита и 49,11% годишен процент на разходите, като ищцата се е задължила да погаси така предоставения кредит на 12 месечни погасителни вноски.

Съгласно чл.5 от този договор, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит ......, ответното дружество, в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 3500,00лв., при 23,33% фиксиран лихвен процент по кредита и 49,66% годишен процент на разходите, като ищцата се е задължила да погаси така предоставения кредит на 18 месечни погасителни вноски.

Съгласно чл.5 от този договор, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно, се установява, че единственият компонент при 3 формиране на посочените в процесните договори размери на ГПР е договорената между страните възнаградителна лихва. Действителният размер на възнаградителната лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит ....... е 23 %, докато по Договор за предоставяне на потребителски кредит ..... при извършените от вещото лице изчисления се установява, че действителният размер на възнаградителната лихва не съответства на посочения в договора, а е 35% (при посочен в договора 23,33%). И по двата договора е предвидена такса за предоставеното обезпечение – поръчителство от Multitude Bank, като към Договор за предоставяне на потребителски кредит ........ е представен и договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и Multitude Bank, в който е предвидена такса за предоставяне на гаранция в размер на 3535,00лв., а договорът за предоставяне на гаранция към Договор за предоставяне на потребителски кредит .....г. не е бил представен на вещото лице и същото не е направило изчисления за размера на предвидената такса. В случай, че ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит .....г. включи и размера на таксата за предоставяне на поръчителство, то размерът му би бил 105,33%. Общо заплатените суми от страна на ищцата възлизат на, както следва: 6815,33лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит ......г. и 4130,01лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит ......г., включително 2392,97лв. такса гарант, като таксите гарант и по двата договора са внасяни по сметка на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесните договори попадат в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на тях са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Доколкото и двата разглеждани договора между страните са с идентично съдържание и структура, а се различават единствено по размера на заемните суми, правните заключения на съда са относими за всеки един от тях.

Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорите за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент 4 от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.