Решение № 572 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20211100108244 по описа за 2021 година

Предявeни са от З. Ц. С. против „ДЗИ - О.з.“ Е АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищцата твърди, че пострадала на 11.03.2021 г., около 13.00 ч., в гр.София, при пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Рено Клио“ с рег. № С **** ХС.

Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила следната телесна повреда: счупване на други части на подбедрицата в областта на глезена. Твърди, че от телесните повреди претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, за които застрахователят й дължал обезщетение в размер на 40 000 лв. Наред с това претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, чиято стойност възлизала на 1 106.54 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията за противоправно и виновно поведение на посочения в исковата молба деликвент; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения деликвент и описаните в исковата молба вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която внезапно навлязла на пътното платно на необозначено за пресичане място, излизайки иззад паркиран автомобил, с което допуснала нарушения на чл,113, ал.1, т.1, т.2, т.4 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП; оспорва рзмера на претендираните обезщетения; оспорва претенциите за законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна 1 до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За да бъдат уважени исковете ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;

2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимите обезщетения.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Рено Клио“ с рег. № С **** ХС е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

От заключението на автотехническата експертиза, изготвено въз основа на данни от огледен протокол и видеозапис на произшествието, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 11.03.2021 г., около 12. 50 ч., в гр.София л.а „Рено Клио“ с рег. № С **** ХС се е движил по ул.„Тодорини кукли“ в посока от ул.„Ал.Екзарх“ към ул.„С. Богориди“ със скорост от порядъка на 34 км/ч. Когато автомобилът е достигнал на разстояние от около 28 метра преди кръстовището с ул.„Ботю Петков“, пешеходка е започнала да навлиза на платното за движение на ул. „Тодорини кукли“ отдясно наляво спрямо посоката на автомобила под ъгъл от около 109-110 градуса, движейки се със скорост от около 7 км/ч. В този момент водачката на автомобила не е имала възможност да възприема опасността, поради спрели от дясната й страна автомобили. Достигайки на разстояние от около 11 метра преди мястото на удара водачката на автомобила е възприела опасността и е предприела спиране. Пешеходката от своя страна, достигайки на около 1 метър до мястото на удара, също е възприела автомобила и се е опитала на преустанови движението си, но не е успяла да спре напълно. Настъпил е удар между предната дясна част на автомобила в областта на десния калник и левия крак на пешеходката. От удара, който е под масовия център на тялото на пешеходката, същото се е наклонило към автомобила.

При започналото движение на автомобила със спирачно закъснение левият крак на пострадалата е бил захванат и е останал под предното дясно колело, като тялото е било влачено до пълното спиране на превозното средство. След това водачката е изместила автомобила назад, за да освободи левия крак на пострадалата. В протокола за оглед не са описани намиращи се в близост пешеходни пътеки. В близост до мястото на удара е имало спирка на градския транспорт.

Пешеходката е пресичала на неопределено за целта място. Скоростта на автомобила в момента на удара и в района на произшествието е била от порядъка на 34 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била 17,53 м. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, в който пешеходката е станала видима за водача, е било 18.51 м. От това разстояние водачката е имала възможност да възприеме част от главата на пострадалата над паркирания автомобил. Причина за катастрофата са както субективните действия на водачката на автомобила, така и поведението на пешеходката. Водачката на автомобила е възприела пешеходката със закъснение от порядъка на 0,76 секунди и късно е предприела спиране на автомобила. При своевременно предприемане на спиране е имала възможност да предотврати произшествието. Пешеходката също е допринесла за настъпване на катастрофата, тъй като е предприела пресичане на платното за движение на неопределено за целта място, зад паркирани автомобили. Същата при достигането си до края на паркирания автомобил е имала възможност да преустанови движението си, да се огледа, да възприеме движещия се от лявата й страна автомобил, да го пропусне пред себе си, след което да 2 продължи движението си. Вместо това не се е съобразила с местоположението и скоростта на движещия се автомобил и е предприела пресичане, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

В съдебно заседание експертът заявява, че при изготвяне на заключението е съобразил височината на пешеходката - 152 см. по лична карта, към която е прибавил 2 сантиметра за обувки/общо 154 см/ и така е изчислил, че главата й се е виждала над паркирания автомобил.

Същият е бил тип “Комби“ и първаначално ищцата не е била видима за водачката на автомобила.

За установяване механизма на катастрофата по делото е разпитана и св.Х. – водач на процесния л.а „Рено Клио“ с рег. № С **** ХС. Същата заявява в своите показания, че пешеходката изведнъж изскочила на пътното платно иззад паркирани автомобили. Пешеходката се движела с едри крачки и кракът й бил застъпан от предната гума на автомобила. Свидетелката веднага спряла автомобила. Леко отместила гумата на колата. Някакъв мъж се притекъл на помощ.

Сложили пострадалата отстрани до колата, донесли стол и вода, обадили се на тел.112 за линейка, полиция. Пешеходката имала счупване на глезена. Свидетелката преди да достигне мястото на катастрофата била преминала през пешеходна пътека и там намалила скоростта до 30 км/час. След това, приближавайки мястото на произшествието, също карала „леко“, тъй като трябвало да завие вдясно за ДКЦ 18. Счита, че е карала с 30 или 35 км/час, максимум 40 км/час. След като преминала пешеходната пътека, отляво имало спирка на автобус, видяла спрял автобус. Катастрофата настъпила на 15-20 метра след като преминала пешеходната пътека. Пострадалата била слаба, дребна жена. На мястото на произшествието имало паркирани автомобили по диагонал.

Последният автомобил бил по-висок и пречел на видимостта на свидетелката. Тя нямала възможност на види пешеходката иззад автомобила. Пострадалата се ударила в предната дясна гума на управляваното от свидетелката моторно превозно средство. След катастрофата ищцата не била губила съзнание. Обадила се на дъщеря си, която дошла на местопроизшествието.

Съдът кредитира показанията на свидетелката относно механизма на настъпване на катастрофата, а именно – че свидетелката внезапно е навлязла на пътното платно иззад паркирани авотомобили на необозначено за това място, като автомобилът зад който се е намирала пешеходката, е бил по-висок от другите паркирани превозни средства. Съдът кредитира показанията в тази част, тъй като се подкрепят и от автотехническата експертиза, която съдът приема, тъй като е изготвена въз основа на огледния протокол и видеозапис на произшествието.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата ищцата е получила следните травми: счупване на долния край на лявата голямопищялна кост; счупване на долния край на лявата малкопищялна кост; охлузвания на първи пръст на ляво ходило. Получените травматични увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 9 месеца. Пострадалата е претърпяла болки и страдания непосредствено след произшествието с голям интензитет за около 7-8 дни, а също така и след сваляне на гипса, когато е започнала да стъпва на крака за около 1 месец; с умерен интензитет за около 9 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал. На ищцата й предстои нова операция за изваждане на металните импланти. Тя ще й причини нови болки и страдания с умерен и малък интензитет за около 1 месец.

Пълно възстановяване на състоянието на ищцата не може да настъпи, защото глезенната става не е наместена точно анатомично. Стъпалото и долната скочна кост са изместени леко навън. В лявата глезенна става са настъпили артрозни промени - започнало е развитие на “артрозна болест”. Това 3 заболяване ще причинява на ищцата болки с променлив характер до живот. Ищцата е направила разходи по фактура от 12.03.2021 г. за тубуларна плака - 850,00 лв; по фактура от 12.03.2021 г. за потребителска такса - 34,80 лв; по фактура от 17. 03.2021 г. за фраксипарин и аугментин - 102, 22 лв; по фактура от 17.03.2021 г. за проходилка - 80,00 лв; по фактура от 01.04.2021 г за фраксипарин - 39,52 лв. Тези разходи са били необходими за лечение на получените при катастрофата травматични увреждания.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че липсва медицинска документация ищцата да е страдала от артрозна болест преди катастрофата. Дори и да е имала някакви артрозни промени, които са характерни за възрастни хора, този инцидент е утежнил значително състоянието на глезена. Не е задължително металните импланти да бъдат извадени. Те се изваждат, ако пречат на движението на пострадалия или ако се намери лекар, съгласен да ги извади. Вещото лице поддържа заключението, според което на ищцата й предстои нова операция за изваждане на металните импланти. Експертът не е дал становище дали имплантите пречат на ищцата или не, респ. няма основание да се приеме, че изваждането на импланите не е необходимо за подобряване на здравословното състояние на ищцата.

При така събраните доказателства, с оглед на автотехническата и медицинска експертизи, съдът приема за установено по делото, че поведението на водачката на лекия автомобил е било противоправно и виновно – същата е могла да забележи пешеходката и да предприеме спиране, но не е реагирала своевременно на опасността, което е довело до настъпване на катастрофата. От медицинската експертиза се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, т.е доказани са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съдът съобрази вида и степента на уврежданията - счупване на долния край на лявата голямопищялна кост; счупване на долния край на лявата малкопищялна кост; охлузвания на първи пръст на ляво ходило; възрастта на ищцата /67 г./, която не е благоприятна за възстановяване от травмите; проведеното лечение /болнично оперативно лечение чрез открито наместване и фиксация на двата малеола на лявата подбедрица, след което е поставен гипс на крака за 2 месеца – епикриза от 17.03.2921 г. от Болница „Царица Йоанна“/; общият период на възстановяване от травмите – до 9 месеца, през който ищцата е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си; продължителността на интензивните болки и страдания - около 7-8 дни непосредствено след катастрофата, както и около 1 месец след сваляне на гипса, когато ищцата е започнала да стъпва на крака за около 1 месец, след което болките са били с умерен интензитет за около 9 месеца. В констативната част на заключението на медицинската експертиза вещото лице е описало обективното състояние на ищцата при извършения преглед – походка без помощно средство, накуцваща, лява подбедрица по-слаба 4 см., ляв глезен – по-дебел 5 см. Лявата глезенна става извършва движения в обем 30% от нормалния. Съдът съобрази обстоятелството, че на ищцата й предстои нова операция за изваждане на металните импланти. Тя ще й причини нови болки и страдания с умерен и малък интензитет за около 1 месец. По делото се установи, че не е настъпило пълно възстановяване на състоянието на ищцата, защото глезенната става не е наместена точно анатомично. Стъпалото и долната скочна кост са изместени леко навън. В лявата глезенна става са настъпили артрозни промени - започнало е развитие на “артрозна болест”. Това 4 заболяване ще причинява на ищцата болки с променлив характер до живот.