Решение № 669 от 09.04.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 669/9.4.2020г. гр. Пловдив, 09 април 2020 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд - Пловдив, XIV състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия Георгиева, адм. дело № 1677 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е административно и с правно основание чл.43 ал.3 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, против отказ за плащане /подпомагане/ на финансиране - финансово подпомагане по мярка 11 „биологично земеделие“ от Програмата за развитие на земеделските райони 2014 – 2020 за кампания 2017 г. в размер на 2288,76 лв. за кампания 2017 г., обективирано в уведомително писмо изх.№

02-160-6500/ 1924 от 15.02.2019 г. на заместник - изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли да се постанови решение, с което да се отмени незаконосъобразният отказ и да се задължи ДФ“Земеделие“ да изплати полагащото се подпомагане за 2017 г. В съдебно заседание жалбата се поддържа и от адв. Б., който в представена писмена защита излага съображения по съществото на спора. Счита, че приложената норма на чл.22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е приложена неправилно. Твърди се, че жалбоподателката не е заявила през 2017 г. за подпомагане по мярка 11 площта, на което е отгледан овес нито като биокултура, нито като искане за подпомагане на някакво друго основание. Дори да се възприеме посоченото от вещото лице, че е трябвало площта от 0,53 ха, засята с овес, да бъде заявена като подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, това би означавало съществено нарушение на условието, че е допустимо увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление с до 20 на сто от първоначалния размер, което изискване, приложено към площта на овощната градина от 1,59 ха, съставлява максимално позволено увеличение с 0,318 ха. Счита, че административният акт е незаконосъобразен, претендира неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган - заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Н., оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Претендира разноски по делото.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Относно допустимостта на жалбата е необходимо да се отбележи следното:

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-160-6500/ 1924 от 15.02.2019 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ е съобщено на неговия адресат Т.К. на 11.04.2019 г., видно от известие за доставяне на л.8 и л.25 по делото. В уведомителното писмо е посочено, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред Министъра на земеделието, храните и горите или пред административния съд по постоянен адрес или седалището на жалбоподателя. Жалбата е подадена чрез административния орган до Административен съд – Пловдив на 25.04.2019 г., видно от представените от жалбоподателката фискален бон, служебен бон от 25.04.2019 г. и обратна разписка на л.73 по делото. Поради това съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба №4/21.03.2015г., Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция (РА), одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности. Разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП посочва, че Държавен фонд ”Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция (РА) от датата на издаване на акта за акредитация. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” е такъв (изпълнителен директор) и на РА.

Според чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 за съответната година. Според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в приложима редакция), Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз (ЕС) или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

По делото е приложена заповед № 03-РД-715#1 от 27.06.2017 г., с която изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ по т.2 от заповедта е делегирал на Петя Д. Славчева – заместник - изпълнителен директор, издала оспореното по делото уведомително писмо, правомощията да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка

11 „Биологично земеделие“.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира оспореното по делото уведомително писмо за издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.

Оспорващата Т.Д.К. е регистрирана с

Уникален регистрационен номер (УРН) 639164 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

За кампания

2017 г. е подала Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/110717/ 80778 с вх.№

18526036 от 22.04.2017 г. /л.26 и сл./, като е заявила за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2017, направление „Биологично растениевъдство“, сливи в размер на 1,59 ха и овес зимен – 0,53 ха.

След извършените административни проверки за парцел № 06505-1393-13-2 с площ от 1,59 ха и код на дейност БРП 3 е установено, че бенефициентът не е спазил изискванията на чл.22 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за участие по направление „Биологично растениевъдство“, съгласно който всички парцели в блока на земеделското стопанство трябва да са заявени за това направление. Земеделският стопанин е По делото е изготвена съдебно- аргономическа ескпертиза, която установява, че бенефициентът е бил информиран, че не е заявено цялото БЗС за парцел с № 06505-1393-13-2 още при заявяването му в резултата на извършени автоматични проверки при приемането на заявлението за подпомагане за кампания 2017 г. от 14.05.2017 г., подписано от заявителя, видно и от представените резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 г., приложено на л.28 – гръб и л.29 по делото.

При разпита на в.л. същото заявява, че площите за подпомагане по мярка 11 за 2016г., 2017 г. и 2018 г. са едни и същи. През 2017 г. жалбоподателката е посочила в БЗС ***-13-2 два парцела

- единият е овес-13.3, който не е биологично отглеждан, а другият - сливи- 13.2. Поради това, че овесът не е биологично отглеждан, на нея не й признават субсидия за 2017 г. С други думи жалбоподателката не е заявила овеса за биологично отглеждане, но е включен в БЗС 13. Вещото лице установява, че жалбоподателката не е направила корекция, когато при последната проверка е излязла тази грешка.

По делото са приложени подадените заявления от жалбоподателката и за трите поредни години, в т.ч. процесната 2017 г.

Съдът намира, че подадените заявления за 2016 г. и 2018 г. не са относими към правния спор, тъй като касаят кампании за подпомагане за други години и нямат отношение към процесната година, тъй като за всяка година бенефициентът подава отделно заявление, предоставяната помощ е отделно за всяка една от тези години.

Съдът споделя напълно направените изводи от административния орган, подкрепени от приложените по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-агрономическа експертиза.

Съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г.

За участие по направление „биологично растениевъдство“ и направление „биологично животновъдство“ се одобрява целият блок но земеделското стопанство, като всички парцели в блока на земеделското стопанство следва да бъдат заявени с дейност по съответното направление.

В конкретния случай се установи, че единият от заявените парцели в БЗС е извън одобрения специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., което изключва възможността и двата парцела да участват по направление "биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото уведомително писмо се явява издадено при наличието на фактическо основание за целта, а именно- установено наличие на заявени за подпомагане площи по Мярка 11 “Биологично земеделие”, предпоставящо намаляване на заявената за оторизиране сума за подпомагане за кампания 2017г. от 2288,76 лв. на 0 лв., респективно, оспореният по делото акт се явява издаден при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и без противоречие с относимите материалноправни норми, противно на направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл.

Това всъщност е постановеният от административен орган резултат. Властническото волеизявление е обосновано, посредством описание на приетите за установени факти и основано на конкретно цитирани нормативни разпоредби. Възраженията на жалбоподателя в тази в обратна насока са неоснователни. В този смисъл, изложеното до тук налага да се приеме, че оспорения административен акт е издаден от материално компетентен орган на изпълнителната власт. Същият съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му, поради което следва да се приеме, че спазена изискваната в закона форма в която следва да бъде обективирано властническото волеизявление.

Материалния закон е приложен точно, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния.

При анализ на действащата към процесния период правна уредба, следва да се добави, че за изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Това е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се намалява, респ. отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП.

Процесното писмо се явява издадено и в съответствие с целта на закона, изразяваща се в държавно подпомагане на земеделските производители за развитие на ефективни земеделски и горски стопанства, както и средствата за това подпомагане да се управляват на основата на законността и да се препятства тяхното неправомерно разходване.

Следователно, като издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспореното в настоящето производство уведомително писмо е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.