Решение № 64 от 01.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Враца, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20251400900100 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на малолетния А. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от своята *** и законен представител И. Л. Д., ЕГН **********, подадена чрез пълномощниците адв.Н. Д. и адв.П. Д., с която против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен осъдителен иск за сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 06.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се посочва, че на 06.03.2025 г., около 17:30 часа, в *** е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег.№ ВР **** ВР, управляван от П. В. П., и пешеходеца А. И. И.. Твърди се, че механизмът, при който е настъпило ПТП е следният: В гр.Мездра на посочената улица на платното за движение и на двата тротоара, в светлата част на деня при ясно време и нормална видимост са си играели три деца – две момчета и едно момиче. В същото време по платното за движение на ул.“***“ в посока към ул.“Георги Киров“ и към играещите на улицата деца се е движил лекият автомобил, управляван от П. П.. Водачът е забелязал две от децата (едното от които е било А. И.), които са се намирали на левия тротоар, но не е намалил скоростта си на движение, за да може да спре при възникнала необходимост, поради което е блъснал ищеца, който в качеството си на пешеходец е предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо движението на автомобила.

Според изложеното в исковата молба, в пряка причинно-следствена връзка с това ПТП А. И. е претърпял телесни повреди, изразяващи се в контузио церебри гравис аксоалис; контузио регио фронталис синистра капитис; травматичен субарахноидален кръвоизлив; дифузна травма на 1 главния мозък, без открита вътречерепна травма; черепно мозъчна травма с дискретни кръвни колекции интрапаренхимно вляво фронтално; фрактура на дясна клавикала с наличен козметичен дефект; тежък интенционен тремор в дясната ръка.

Според изложеното в исковата молба, отговорността за ПТП е на водача П. П., който не се е съобразил с правилата за движение по пътищата и по-конкретно с разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП.

В исковата молба се посочва, че от данните на Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, учредено с полица № BG/22/125000760578, валидна в периода 06.03.2025 г. до 05.03.2026 г. и предоставящо покритие по чл.493 КЗ.

Според ищеца, настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук е доказано и наличие на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 във връзка с чл. 477, ал.1 от КЗ.

Посочва се, че ищецът, в качеството си на увредено лице по смисъла на 478 ал.1 КЗ, има право да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряк а причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

Твърди се, че на основание чл.380, ал.1 КЗ ищецът е депозирал писмена застрахователна претенция до ЗК „Лев Инс“ АД с вх.№ 4381/29.04.2025 г. във връзка с която е образувана щета № 0000-1000-03-25-7293 при ответното дружество, но въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл.496, ал.3 КЗ, е получено писмо изх.№ 6060/07.05.2025 г. от ответното дружество, с което се изискват допълнителни документи от образуваното досъдебно производство. Според ищеца, изискваните документи нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, поради което това писмо се приравнява на отказ по смисъла на чл.496, ал.2, т.2 КЗ, тъй като ответникът е имал възможност, с оглед всички представени документи, да се произнесе по основателността и да определи застрахователни обезщетения. В тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС.

При тези съображения, ищците считат, че е налице и задължение за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на извънсъдебната претенция – 29.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, неудобства и болнично лечение.

Във връзка с тази претенция се посочва, че след инцидента на 06.03.2025 г. ищецът е транспортиран с екип на спешна помощ до МБАЛ „Х.

Ботев“, гр.Враца, където са му били извършени образни изследвания, 2 показващи наличие на водеща черепно-мозъчна травма. Сочи се, че в рамките на същия ден ищецът е транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където му е поставена диагноза: контузио церебри гравис аксоалис; контузио регио фронталис синистра капитис; травматичен субарахноидален кръвоизлив; дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма; черепно мозъчна травма с дискретни кръвни колекции интрапаренхимно вляво фронтално. Описва се обективното състояние на ищеца, както и направените изследвания. Твърди се, че ищецът е преведен в Клиника по анестезия и интензивно лечение, като е настанен в реанимация за динамично наблюдение, където е бил интубиран и поставен в състояние на „постоянна аналгоседация“ (изкуствена кома). В исковата молба се описва състоянието на ищеца в периода 06.03.2025 г. – 30.03.2025 г. Посочва се, че на 31.03.2025 г. ищецът е бил в съзнание, извършвана е активна рехабилитация и е бил вертикализиран до походка с помощ, а на 02.04.2025 г. е изписан и лечението му е продължило в домашни условия, вкл. и до момента.

Според изложеното в исковата молба, след изписването на ищеца са извършвани множество контролни прегледи и изследвания - образно изследване от 28.04.2025 г.; контролен преглед от ортопед-травматолог на 08.05.2025 г.; магнитно-резонансна томография на главен мозък от 21.05.2025 г.; консултация на 28.05.2025 г. в МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“; преглед на 10.06.2025 г. в МЦ „Детско здраве“; контролен преглед при специалист по детска неврохирургия от 05.08.2025 г., като са описани и резултатите от тези прегледи и изследвания.

Твърди се, че във връзка с претърпяното телесно увреждане ищецът е изпитвал силен дискомфорт и болки, с тежък интенционен тремор в дясната ръка. Според изложеното в исковата молба, ищецът е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за неопределен период от време, като все още се нуждае от чужда помощ и медикаменти. Твърди се, че всички болки и страдания са довели до депресия, пълна липса на надежда и вяра, че ще оздравее и отново ще бъде здрав човек. Посочва се, че не са малко дните, в които ищецът не е могъл да спи по цели нощи, което е допринесло за увреденото му психическо състояние. Твърди се, че продължава да страда от посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието, страх от движение по пътното платно.

В исковата молба се сочи още, че всички грижи относно физическото състояние на ищеца са били поети от неговата ***, която от момента на ПТП досега е неотлъчно до него и ежедневно полага грижи, като му дава лекарства и извършва цялостното му обслужване.

Твърди се, че в резултат на ПТП, ищецът, който тогава е бил на 7 години и ученик в първи клас, е понесъл тежки телесни и психо-емоционални увреждания, които трайно са променили неговия и на семейството му живот.

Сочи се, че преди катастрофата А. е бил жизнено, здраво и весело дете, отличник в училище, с любов към четенето, рисуването и игрите с приятели, като въпреки скорошната загуба на баща си е намирал сили да се усмихва и да продължи напред. След инцидента не е можел да ходи, да говори и е бил много уплашен. Твърди се, че с течение на времето походката му е била частично възстановена, но говорът е останал забавен и затруднен; дясната му ръка е постоянно засегната от тремор, поради което не може да пише, да 3 държи чаши и прибори; при четене бърка буквите, забравя думи и трудно се концентрира; станал е страхлив и затворен и избягва нови ситуации и непознати хора; изпитва постоянен страх, когато е в близост до движещо се МПС и при пресичане на улицата. Според изложеното в исковата молба, пострадалият е 7-годишно дете, което е лишено от възможността да води нормален, активен и щастлив детски живот, а бъдещето му е белязано от нуждата от дългосрочна и интензивна рехабилитация и от медицинска, психологическа и социална подкрепа.

Претърпените неимуществени вреди се оценяват в размер на 250 000 лв.

Обръща се внимание на съда, че при определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде взета предвид нарастващата инфлация в страна, като в тази насока се развиват подробни съображения.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор, в който ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрисконсулт К. И., оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от И. Л. Д., действаща като законен представител на пострадалия А. И. И., за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 06.03.2025 г., във връзка с която е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-03-25-7293 от 02.05.2025 г.

Посочва се, че тази преписка е била разгледана, но представените доказателства са били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил инцидента, във връзка с което застрахователят е уведомил пълномощника на заявителя с писмо.

Ответникът оспорва описания механизъм на ПТП и твърденията, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача П. В. П. при управлението на лек автомобил "Форд Фокус", рег.№ ВР****ВР. Изтъква, че в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че причините са в процес на установяване, не е взето отношение към посочения водач и е образувано досъдебно производство.

Счита, че настъпилото ПТП е в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на пострадалия А. И., който като пешеходец е нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че А. И. е предприел неправомерно пресичане на пътното платно при ограничена видимост, на необозначен участък, без пешеходна пътека и без да се съобрази с движението на приближаващото МПС, като тези негови действия представляват нарушение и на чл.108, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

Според ответника, от събраните доказателства в рамките на досъдебното производство е установено, че инцидентът е настъпил при ясно време, суха настилка и нормална видимост, на прав участък на ул.“***“, без маркировка и пътни знаци, като лекият автомобил се е движил със скорост около 25-30 км/ч, което е под допустимата и технически съобразена скорост за конкретните пътни условия, но преди удара пешеходецът е навлязъл внезапно на платното за движение, излизайки иззад паркиран автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, който е ограничавал видимостта на водача П. П. към тротоара, поради което последният не е могъл да възприеме появата на пешеходеца и и ударът е бил неизбежен от техническа гледна точка. Ответникът намира, че това нарушение от страна на ищеца съставлява груба небрежност и е единствената причина за 4 настъпване на ПТП.