Определение № 365 от 27.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Шумен, 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500208 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 3012/22.02.2024 г. при ШРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н., против определение № 352/12.02.2024 г. по гр.д. № 1377/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по С-438/22 на СЕС, съобразно което съдът не следва да се съобразява с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Уговореният размер на това възнаграждение следвало да отговаря на критериите за обоснованост и справедливост. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на платеното в настоящия случай възнаграждение като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото. В същото време, се позовава на практика за неприложимост на нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за МРАВ. Счита, че съответното в случая адвокатско възнаграждение, което загубилата делото страна следва да плати възлиза на 400,00 лева.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 798/24.10.2023 г. по гр.д. № 1377/2023 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на ответницата бъдат присъдени такива в размер на 400,00 лв.

В законния срок, насрещната страна – И. К. И. не взема становище по депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 1377/2023 г. е образувано въз основа на обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София срещу И. К. И. с искания да бъде признато за установено, че съществуват вземания на дружеството от ответницата в общ размер 2314,71 лв., след депозирано възражение от същата срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 478/2023 г. по описа на ШРС. Възражението е подадено от И. чрез пълномощника й – адв. Б. Б. от АК – София. В исковата молба ищецът отправил и искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, действаща чрез посочения пълномощник, депозирала отговор на исковата молба, в който оспорила изцяло претенциите. Делото било насрочено в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г., като с молба, депозирана по електронната поща, адв. Б. взел становище по същество, като представил договор за правна защита и съдействие, сключен между него и И. И., в който е посочено, че уговореното възнаграждение в размер на 550,00 лв. било изцяло платено. И двете страни по делото са представили списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С решение № 798/24.10.2023 г., постановено по делото, предявените искове срещу И. били изцяло отхвърлени, като ищцовото дружество било осъдено да й заплати направените разноски по делото в размер на 550,00 лв. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, инициирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с определение № 352/12.02.2024 г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските. Обсъждайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ШРС приел, че същото е неоснователно, тъй като се касаело за защита по три, приети за неоснователни, обективно съединени искове. Посочил е, че платеното възнаграждение е под минимума, предвиден в Наредба № 1 за МРАВ, както и че разноските са санкция за страната, която предявява неоснователна молба и не са налице основания за намаляване размера на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл.

633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на 2 преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, уговореният и платен от ответницата на пълномощника й адвокат размер на възнаграждение се равнява на 550,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от И. възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на възражение в хода на заповедното производство и на отговор на исковата молба, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство по три обективно съединени установителни искове; общ размер на интереса, предмет на делото – 2314,71 лв.; изготвяне на отговор на исковата молба, вкл. и предходно депозиране на възражение по чл.

414, ал. 1 от ГПК; изцяло отхвърляне на претенциите. Така извършените от адвоката – пълномощник процесуални действия, съобразени с постигнатия резултат и уговорения и платен размер на възнаграждението, според съда, не следва да бъдат оценявани като нарушаващи законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславящи прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 352/12.02.2024 г. по гр.д. № 1377/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София с ЕИК ....., представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 798/24.10.2023 г., постановено по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.

274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3