Присъда № 6 от 28.02.2024, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 6 от 28.02.2024г на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № **7 по описа за 2023 година.

Районна прокуратура – Хасково, ТО – Харманли е внесла срещу подсъдимия Н. О. Н. от гр. Х. обвинителен акт, с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2,вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 ,вр.чл.194 ал.1 ,вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК – за това, че на 15.06.2023 г. в гр. Х., обл.

Хасково от частен дом на ул.“А. В.“ № ** чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на прозорец/ и чрез използване на техническо средство –чук и длето отнел чужди движими вещи :пари – сумата от 30 000 лева, 1100 евро и 1 брой телевизор марка „LG“ модел 32LF650V,със сериен номер 504MAJM2B572 на стойност 230 лв. от владението на Ю. А. М. от гр. Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив .

В съдебно заседание подс. Н. О. Н. от гр. Х. и защитника му адв. Г. М. от АК - Хасково заявяват, че подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл. 371, т. 2/– съкратено съдебно следствие.

На основание чл. 3 7 2 , ал. 1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

Подс. Н. О. Н. от гр. Х. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви на страните, че самопризнанията на подсъдимия Н. О. Н. от гр. Х. ще се ползват, без да се събират нови доказателства при постановяване на присъдата за факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на 1 съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин. По отношение вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага съдът да приложи разпоредбата на чл. 58а НК и да определи наказани над средния размер, предвиден в нормата, който да намали с 1/3, като счита, че така биха се реализирали целите на личната и генерална превенция по чл.36 НК. Излага съображения за индивидуализацията на наказанието.Сочи, че видно от справката за съдимост, подсъдимият е осъждан 19 пъти. Последното му наказание е „Лишаване от свобода“ ефективно за срок от 6 години, което е изтърпял на 16.09.2022 г. Лошите характеристични данни се установявали не само от характеристичната справка, която е приложена в кориците на ДП, но и от изисканата справка от РС Харманли, от която се установявало, че против подсъдимия Н. О. Н. има и други висящи наказателни дела, които обаче са в съдебна фаза с внесен обвинителен акт пак с квалификация на деянието като такова, извършено при условията на опасен рецидив, което също обосновавало изключително негативните му характеристики, които можели да бъдат определени по два начина – трайно изградени престъпни навици и изцяло престъпен начин на живот в редките случаи, когато подсъдимият е на свобода.

Подсъдимият е излязъл последно от затвора на 16.09.2022 г, и за период от 9 месеца до 16.06.2023 г, когато е бил задържан под стража по това дело, същият е извършил настоящото деяние и обвинение от държавното обвинение, че е извършил още едно деяние, за което е предаден на съд. Тоест, превъзпитание и поправянето на подсъдимия в местата за лишаване от свобода очевидно били бъдещи несигурни несбъднали се събития,макар, че последното му наказание, което е изтърпял, е в размер на 6 години. Всичко това, което е изложил, в съчетание с това, че размерът на причинените с деянието му имуществени вреди са в размер на 32 381,41 лв, което към датата на извършване на деянието са 35,16 минимални работни заплати, установени за страната; съчетанието на повече от няколко квалифициращи признака,които са включени в правната квалификация - са аргументи да направи искане да му се наложи наказание при изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. признанието на подсъдимия не следва да се взема като допълнително смекчаващо вината обстоятелство и най-вероятно защитата ще направи възражение, че по-голяма част от инкриминираните движими вещи, предмет на престъплението, са възстановени, но те не са възстановени доброволно от подсъдимия, а приобщени като веществени доказателства чрез извършени и одобрени от съда претърсвания и изземвания.

Ето защо предлага съдът да постанови осъдителен съдебен акт, да го признае за виновен за престъплението, за което е даден на съд и едно наказание „Лишаване от свобода“ от 12 години, намалено с 1/3, което е 8 години, задължително при „строг“ режим, съгласно чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, би изиграло целите евентуално на личната и генерална превенция.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. М. от АК - Хасково, сочи, че от 2 събраните доказателства по делото гласни и писмени, безспорно се установило извършването на деянието от подзащитения му. От фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт на прокурора, по безспорен начина се доказало, че подзащитният му Н. Н. е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинението. Подсъдимият признавал изцяло фактите и обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Счита, че спорът е за размера на наказанието. С оглед на това моли за определяне на едно по-леко наказание спрямо него, тъй като същият се признава за виновен, разбира свойството и значението на извършеното, съжалява за стореното, разкайва се и производството е преминало по реда на глава 27 НПК. По-голяма част от инкриминираните вещи по делото били намерени и възстановени. Сочи, че действително подзащитният му е с обременено съдебно минало и доста осъждания. Извършеното престъпление счита, че се основава на младата му възраст, тежкото му финансово състояние, на подценяване фактите и обстоятелствата за извършване на настоящото престъпление. С оглед на изложеното, моли за едно по-леко наказание спрямо подзащитния му, като същото бъде определено в минималния размер предвиден в закона. Моли при определяне на наказанието да приложите чл.58а ал.1 НК. Счита, че целите, предвидени в чл. 36 НК биха се постигнали с този размер на наказанието. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Подсъдимият Н. О. Н. от гр. Х. разбира обвинението и в хода на съдебното следствие признава вината си. Също така признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Заявява, че признава за верни всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях.

В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума моли за по- леко наказание, като съжалява за стореното.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. О. Н. е роден на *** в гр. Х., българин, български гражданин, живущ в гр. Х. ул. "К." № *, неженен, безработен, с начално образование, осъждан с ЕГН **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № **1102005000493473 от 02.11.2023г. (л.24-28 от делото) подс. Н. О. Н. е осъждан, както следва:

С Присъда № 19/02.10.2017 година, постановена по НОХД № 55/2017 година по описа на Районен съд-град Харманли подс. Н. Н. бил признат за виновен и осъден за извършено от него на 26.01.2017 година деяние по чл. 196, ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т. 10, вр.чл.194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б."а” и б."б” от НК , като му било наложено наказание „ лишаване от 3 свобода“ за срок от шест години, търпими при първоначален „строг“ режим.Съдебният акт по горепосоченото дело влязъл в законна сила на 17.10.2017 година.

Подс. Н. О. Н. изтърпял наложеното му наказание по НОХД № 355/2017 година по описа на Районен съд-гр. Х. на 16.09.2022 година.

Със споразумение № 301/ 27.09.2019 година / имащо характер на влязла в сила присъда / по НОХД № 635/2019 година по описа на Районен съдСвиленград, подс. Н. О. Н. бил признат за виновен и осъден за извършено на 15.08.2015 година деяние по чл. 196, ал.1,т.2,вр.чл.195, ал.1,т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл. 29 ал. 1 б."а” и 6."6” от НК, като му било наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, тьрпимо при първоначален „ строг“ режим. Съдебният акт по горепосоченото дело влязъл в законна сила на 27.09.2019 година.

С Определение № 419/28.10.2019 г. по ЧНД № 657/2019г. на подсъдимия Н. О. Н. е определено едно общо наказание, явяващо се найтежкото измежду наложените му по НОХД № 50/2016г. на РС – Харманли и НОХД № 635/2019г. на РС – Свиленград, а именно: наказание „ лишаване от свобода” за срок от 1 година,което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим. С това определение е приспаднато времето през което подсъдимият е търпял наказанието „ лишаване от свобода” по НОХД № 50/2016г. на РС – Харманли до 03.11.2016г.Така определеното общо наказание „ лишаване от свобода” за срок от 1 година е изтърпяно на 03.11.2016г.

Инкриминираното деяние по настоящето дело подсъдимият Н. О. Н. от гр. Х. е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 б.

„а” от НК, за което съдът ще изложи мотивите си по долу в изложението.

От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че подсъдимия Н. О. Н. има извършени множество престъпления, криминалистически регистрации и съдебни дела за престъпления по чл.194 НК, чл.325 НК, чл.216 НК, чл.343б НК, чл.198 НК, чл.151 НК, чл.195, ал.1,т.2 НК. Многократно е задържан в поделенията на МВР.

Съдът като се съобрази със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе становището на страните, намира установено от фактическа страна следното:

Свид. Ю. А. М. живеел постоянно в гр. Х. на улица „ А. В.” № **, заедно със съпругата си свид. Г. М.. Домът в който живеел свид. Ю. М. и свид.

Г. М. представлявал едноетажна къща, с прилежащо дворно място, който бил собственост на свид. М..В къщата, в която живеел свид. Ю. А. М. и свид. Г. М. се влизало през метална входна врата, която се заключвала със секретна ключалка.

В дома си, свид. Ю. А. М. съхранявал различни движими вещи, между които телевизор марка марка ”LG”, модел 32LF650V, със сериен номер 4

504МАЈМ2В572, който бил закупен от верига магазини „ Технополис” през 2019 година. Описания по-горе телевизор, свид. Ю. А. М. съхранявал в помещение обособено като всекидневна. В дървен шкаф във помещението използвано като спалня, свид. Ю. А. М. държал и съхранявал черна кожена чанта с неустановена по делото марка в която съхранявал парични суми както следва:парична сума в размер на 30 000 лева, разпределена в банкноти както следва: 16 000 лева в банкноти с номинал от по 100 лева и 14 хиляди лева в банкноти с номинал от по 50 лева. В задния джоб на чантичката си свид. Ю. А.

М. държал парична сума в размер на 1100 евро в банкноти с номинал от по 50 евро.

Описаните по-горе парични суми били изключителна собственост на свид. Ю. А. М..

На 15.06.2023 година, рано сутринта, свид. Ю. А. М. бил у дома си в гр. Х. на улица „ А. В.” 22. В къщата му била и съпругата му — свид. Г. М..