Решение № 218 от 17.09.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. ЛЕВСКИ, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20244410100988 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „****“ ЕООД, гр.София срещу Н. Н. Н. от гр.Левски, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 19.58 лв. за периода от 07.11.2019 г до 21.12.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 95.90 лв. за период от 21.12.2019 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №788/2024г. по описа на РС Левски.

Ищецът „****“ ЕООД твърди, че на 07.11.2019 година между Н. Н. Н. и „***“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответникът Н. Н. получил сумата от 400,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 419,58 лв. в срок до 21.12.2019г.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

1

Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР. Договорът бил сключен при общи условия на дружеството кредитодател „***“ ООД.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД, като вземането било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Твърди уведомлението за извършената цесия да е връчено чрез пълномощник на цедента, на 24.08.2022г. на посочения от длъжника настоящ адрес, както и със СМС на посочен от него телефонен номер. Сочи, че в чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било установено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. Н. Н., че същият дължи на „****” ЕООД, следните вземания: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 19.58 лв. за периода от 07.11.2019 г до 21.12.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 95.90 лв. за период от 21.12.2019 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №788/2024г. по описа на РС Левски.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му особен представител адв.Й.М. - ПлАК, който в 2 законоустановения срок е депозирал писмен отговор.

Навежда довод за недопустимост на исковете поради липса на процесуална легитимация на ищеца.

Позовава се на липсата на доказателства за осъществена цесия и поконкретно, че именно вземането на ответника е предмет на цесията. Сочи липса на доказателства, че длъжникът е уведомен от кредитора за прехвърляне на вземането на друг кредитор. Излага аргументи, че не може да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, тъй като липсват данни представляващият ищеца юрисконсулт да е упълномощен от „***“ООД да уведомява длъжници за извършена цесия. Сочи и липса на доказателства за упълномощаване и на дружеството „****” ЕООД от „***“ООД за това правно действие. Твърди, че в делото има представено пълномощно, с което *** ООД упълномощава „****“ ЕООД да уведомява длъжниците за осъществена цесия на 21.07.2021г., а не за цесия от 21.07.2022г., за каквато е представен договор. Навежда довод, че волеизявлението на „***“ ООД в чл.4.3 от договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г. не може да бъде прието като пълномощно. Твърди, че в процесния договор не фигурират данни, че задължението на длъжника е включено в посочената цесия, за да бъде сигурен кредитополучателят, че именно „****“ ЕООД е новият му кредитор и че е процесуално легитимно да води исково производство относно сумите по Договор за паричен заем Кредирект №***, сключен със „***“ ООД.

Оспорва иска като неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава.

Навежда довод за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Излага аргументи за заобикаляне императивната разпоредба на чл.19 ЗПК чрез уговорената такса за експресно разглеждане, която значително оскъпява кредита и не е включена в ГПР, а по своето естество представлява възнаграждение на кредитора. Сочи, че разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, нарушава чл.19 ЗПК, води до невъзможност потребителят да разбере как е формиран ГПР, което води до липса на посочване на ГПР в договора.

Излага съображения, че дори да бъде установено получаване от 3 ответника на паричната сума, предмет на заема, поради недействителността на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита. Навежда довод, че това е вземане на първоначалния кредитор, което възниква на друго, извъндоговорно основание, поради което не може да се приеме, че е прехвърлено със сключения договор за цесия.

Сочи, че ищецът не твърди и не са представени доказателства за това да му е прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, поради което искът следва да се отхвърли в неговата цялост, вкл. за чистата стойност на кредита, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението, която представлява законна последица от уважаване на исковата претенция по чл.422 от ГПК, какъвто не е процесния случай.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представено е писмено становище чрез ю.к.Д.П. с доводи относно валидно сключване на договора и усвояване на заемната сума.

Ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Й.

М., който поддържа доводите в отговора на исковата молба. Излага аргументи за неоснователност на иска поради това, че по делото не е доказано валидно сключен договор за цесия и валидно съгласие за прехвърляне вземането на длъжника. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от договор за паричен заем Кредирект №*** индивидуални условия на договора и Лог файл за паричен заем №***, че на 07.11.2019г. между „***“ООД, като заемодател и ответника Н. Н. Н., като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем парична сума в размер на 400,00 лева, която следва да бъде върната на заемодателя чрез 1 брой вноска в размер на 419,58 лв. в срок до 21.12.2019г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %, годишен процент на разходите в размер на 48.65 %. В параметрите на заема е включена такса за експресно разглеждане в размер на 205,42 лв., като е посочено, че дължимата вноска, заедно с таксата за експресно разглеждане е в размер на 625,00 лева.

Установява се, че договорът е сключен от разстояние, при спазване 4 изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Видно от лог файл, заемателят е запознат по ел. път с Общи условия на заемодателя и е приел същите, предоставен е Стандартен европейски формуляр. Договорът е сключен чрез средство за комуникация от разстояние, посредством създадена от кредитодателя електронна форма, като е спазена процедура по кандидатстване и одобрение, подробно разписана в Общите условия. Съгласно чл.20, ал.1 ОУ договорът се счита сключен и влиза в сила от деня на изпращането му от заемодателя на заемателя. Приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които писмената форма на договора е спазена и не е необходимо подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител.

Видно от представения лог файл заемополучателят е избрал услуга за бързо разглеждане. Съгласно чл.31 от ОУ, заемателят може да избере допълнителна незадължителна услуга - експресно разглеждане на искането за заем. При избор на такава заемодателят се задължава да разгледа подаденото искане приоритетно, като обяви своето становище в срок до един час, считано от подаване на всяко конкретно искане, освен при наличие на пречки от обективен характер. При избор на услугата за експресно разглеждане заемателят дължи на заемодателя такса.

Установява се от представения лог файл и разписка за извършено плащане №2000000194866596 от 07.11.2019г., че паричната сума, предмет на заема, е изплатена на ответника чрез Изипей.

Установява се, че между ищеца „****“ЕООД и „***“ООД, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., по силата на който „***“ООД, като цедент е прехвърлило на „****“ЕООД като цесионер парични вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица, сключени между цедента и физически лица, които вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към договора за цесия.

С клаузата на чл.4.3. от договора за прехвърляне на вземания цедентът упълномощава изрично цесионера да изпраща от негово име писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 ЗЗД, като при уведомяване на длъжниците цедентът ще разпише и писмено пълномощно - приложение 3, с което изрично упълномощава цесионера с 5 посочените права и в което потвърждава настъпилото прехвърляне.

Установява се, че до ответника Н. Н. Н. е съставено уведомление за цесия от „****“ЕООД, с което го уведомява, че по силата на сключения със „***“ООД договор за цесия от 21.07.2022г., са прехвърлени вземанията на „***“ООД към длъжника, произтичащи от Договор за кредит №*** от 07.11.2019г. Уведомлението за извършена цесия е получено от длъжника чрез назначения му особен представител адв.Й.М. със съобщението по чл.131 ГПК на 12.05.2025г.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в посочения в договора за заем ГПР с размер от 48.65 % не е включена таксата за експресно разглеждане от 205,42 лв. При включване на таксата за експресно разглеждане вещото лице е изчислило ГПР в размер на 18677,21%. Към 07.11.2019г. - датата на сключване на договора, законната лихва е 10,00%, като съотношението на ГПР спрямо законната лихва към тази дата е 1867,72 - т.е. толкова пъти ГПР надвишава законната лихва.

Вещото лице е установило, че по процесния договор за паричен заем кредирект №*** от 07.11.2019г. не са постъпвали плащания към „***“ООД.

До датата на изготвяне на експертизата не са установено плащания по договора за кредит и при ищеца цесионер „****“ ЕООД.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №788/2024г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №417/14.10.2024г. с която е разпоредено длъжникът Н. Н. Н. да заплати на ищеца в настоящото производство „****“ ЕООД сумата от 400 лева - главница, ведно със законна лихва от 26.08.2024г. до изплащане на вземането, 19,58 лв. - договорна лихва и 95,90 лв. - мораторна лихва, по Договор за кредит №*** от 07.11.2019г., сключен между „***“ООД и Н. Н. Н., които вземания са прехвърлени в полза на „****“ ЕООД. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на съобщение по чл.47, ал.1 ГПК.