Решение № 116 от 09.05.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Смолян, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Р. Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500481 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение №139/11.10.2024г по гр.д. №488/2023г Девинският районен съд е отхвърлил предявения установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Р. Л. О. и Л. Г. О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № *, ет. *, ап. *, да се установи по отношение на ответниците 1) А. А. Ю.,С. Б.

Ю. и Б. Б. , че притежават изключително право на собственост на основание давностно владение, започнало от 1991г. до сега на първи редовен жилищен етаж, построен в недвижим имот: УПИ * – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., с площ от 160 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с пл. № *; север – улица; юг – имот, с пл. № *, като неоснователен.Със същото решение са осъдени Р. Л. О. и Л. Г. О., да заплатят на А. А. Ю., С. Б. Ю. и Б. Б. О., разноски по представен списък в размер на 1000.00 лева, което е съответно на извършената работа.

Със същото решение е допусната делба по предявения насрещен иск на основание чл. 34 ЗС, във връзка с чл.341 и сл. ГПК между 1) А. А. Ю., с ЕГН **********, от с. О., общ. Д., обл. Смолян, 2) С. Б. Ю., с ЕГН **********, от гр. К., ул. Т. К. № *; 3) Б. Б. О., с ЕГН **********, от гр. Р., ул.

К. П. № *, вх. *, ет. *, ап. *; 4) Р. Л. О., с ЕГН **********, от гр.П., ул. М. Т. № 1

*, ет. *, ап. *, с адрес за призоваване гр.П., ул. М. Д. № * - адв. В. И. и 5) Л. Г.

О., с ЕГН **********, от гр. П., ул. М. Т. № *, ет. *, ап.*, с адрес за призоваване гр. П., ул. М. Д. № * - чрез адв. В.И. на недвижим имот УПИ * – 150, в кв. 11 по плана на с. О.,общ. Д., с площ от 160 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с пл. № *; север – улица; юг – имот, с пл. № *, при следните квоти за сънаследниците:

1. А. А. Ю. 10/16 идеални части;

2. С. Б. Ю. 2/16 идеални части;

3. Б. Б. О. 2/16 идеални части;

4. Р. Л. О. 1/16 идеална част;

5. Л. Г. О. 1/16 идеална част

Постъпила е въззивна жалба с вх.№3610/29.10.2024г от Р. Л. О. и Л. Г.

О . Л. Г. О. и двамата от гр. П.,чрез адв. В. И. против решение № 139/11.10.2024 год. по гр.д. N9 488/23 год. на районен съд –Девин.Намира ,че същото е незаконосъобразно и явно необосновано и моли въззивния съд да го отмени изцяло, като уважи предявения иск по чл. 124 ГПК по отношение на първи жилищен етаж като отхвърли иска за делба на същия и присъди направените разноски по делото за двете съдебни интстанции. Счита ,че иска е останал недоказан видно от показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства.Счита ,че е установен факта, че етажа, предмет на иска за собственост , представлява самостоятелен обект на собственост с отделен вход, сервизни помещения, спалня, хол и кухня.Намира ,че безспорно е установено , че къщата е строена от наследодателя Б. Ю. и съпругата му А. Ю. през 1973-74 год. /това са твърденията на ответника С. Ю. в с .з . на 10.06.2024 год.Намира ,че не е спорно, че през 1991 год. Г. О. /наследодател на ищците е заживял на съпружески начала с Р. О. в процесния етаж, който е втори етаж от жилищната сграда или първи редовен жилищен етаж.Моли възцзивния съд да установи ,че в първата инстанция по делото са разпитани трима свидетели В. И. П., В. К. Д. и Д. И. Б., като всички единодушно заявяват , че откакто Г. и Р. живеят заедно, винаги са живели в този етаж, като само те имат ключ от него.Намира ,че по делото са събрани доказателства че другите двама братя С. и Б. не живеят в с. О., като С. живее в гр. К. от 1985 год., а Б. е в Р. от следващата година - 1986 год. /това са обяснения на ответника С. Ю. в с.з. на 10.06.2024 год./ В същите обяснения С. Ю. заявява, че „след 1985 год. не сме влизали". „Искахме ключ, но не ни го дава.Намира ,че тези обяснения подкрепят тезата на ищците че от 1991 год. Г. и съпругата му Р. са владели етажа, като не са допускали никой от останалите наследници в него, като по този начин са манифестирали намерението си че владеят като собственици.

Счита ,че това се подкрепя и от обяснението на ищцата Р. О. в с.з. на 16.09.2024 год. –Намира ,че свидетелите на ответниците по делото не са казали нищо конкретно .За да отхвърли иска, районният съд се е позовал на 2 показанията на св. Н. Л., които цитира в мотивите на решението си „Ключът от етажа, до смъртта на съпруга на Р. О. - Г. О. беше на прозореца, за да се ползва от неговата майка, но след смъртта на сина си не е могла да влиза там." Намира ,че този цитат не отговаря на показанията на свидетеля, записани в протокола от 16.09.2024 год пред районен съд Девин ., а е допълнен от съда, защото свидетелят никога не е твърдял, че този ключ е стоял на прозореца до смъртта на Г. О., а е говорил за неопределено минало време, което предвид възрастта на свидетеля може да е преди 35 или 40 години.Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решението на Девински районен съд, като приеме, че същото е явно необосновано и незаконосъобразно, като уважи предявения от иск за собственост и отхвърли иска за делба на процесния етаж и присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№3848/18.11.2024г о т А. А. Ю., С. Б. Ю. чрез адв.Ф. Т. като намира въззивната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди решение №139/11.10.2024 година по гражданско дело 488/2023 година по описа н а районен съд –Девин.Претендира разноски за въззивната инстанция.Намира ,че районния с ъ д правилно е приложил материалния закон и не е допуснал никакви нарушения на процедурните и процесуални нарушения. Оплакванията във въззивната жалба основно се обосновават на спорни и едностранни гласни доказателства . Счита ,че преместването на ключа и ограничаване на достъпа на останалите съсобственици по наследство, до използвания първи етаж от ищците вероятно е станало след влошаване на отношенията между страните, което безспорно се установява, че това влошаване е след смъртта на Г. О. и по точно след намеренията на С. и А. да се снабдят с констативен нотариален акт за целия наследствен имот. Твърди ,че първоначално Р. е дала съгласие, събирани са необходимите документи, но в един момент е последвал отказ и изготвяне на исковата молба , по която е образувано настоящото дело.Твърди ,че до този момент няма извършена делба на съсобственият имот , оставен в наследство от общият наследодател, бащата на тримата братя и съпругата му А.. Намира ,че със своите конклудентни действия те са приели наследството, като идеална съсобственост. Всеки е ползвал идеални части, а не реални такива. Счита ,че правилно съда е стигнал до правния извод, че ако претенцията за настъпила придобивна давност за ищците , хипотично тя е само върху следващата им се идеална част, а не върху целия етаж. Намира ,че правилно районния съд е уважил насрещния иск,допускайки съдебна делба на наследствения имот между всички наследници.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като претендира разноски.

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите Р. Л. О. и Л. Г. О. се явяват лично и с пълномощника си адв. В. И. ,който изцяло поддържа въззивната жалба.Моли въззивния съд да има предвид разпитания пред тази инстанция свидетел , който установява ,че бравата на етажа е била сменена ,което е безспорно доказателство ,че ответниците са искали да ограничат достъпа на всеки друг до този етаж. Претендира разноски за тази инстанция.Представя подробна писмена защита

Въззиваемите А. А. Ю. и Б. Б. О., редовно призовани ,не се 3 явяват ,а въззиваемият С. Б. Ю. се явява лично .И за тримата въззиваеми адв.Ф. Т. поддържа становище че обжалваното решение на районен съд – Девин е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди.Претендира разноски за настоящата инстанция.Представя писмена защита.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество вззивната жалба е основателна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд констатира ,че пред районен съдДевин е бил предявен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Р. Л. О. и сина и Л. Г. О. чрез адв. В. И., да се приезнае за установено по отношение на А. А. Ю., С. Б. Ю. и Б. Б. О., че ищците са изключителни собственици на основание давностно владение упражнявано от 1991г. до настоящия момент на първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два жилищни етажа със застроена площ от 80 кв.м., построена в недвижим имот УПИ * – 150, в кв. 11 по плана на с. О., общ.

Д., целият с площ от 160 кв.м., при граници: изток – улица; запад - улица и имот с пл. № *; север – улица; юг – имот, с пл. № *. В исковата молба се твърди , че с ответниците са наследници на Б. А. Ю., от с. О.,починал на 29.11.2009 г. Наследодателят им е притежавал и оставил в наследство недвижим имот: УПИ * - 150, в кв.11 по плана на с.О., общ.Д., целият с площ от 160 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и два жилищни етажа, със застроена площ от 80 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м., при граници: изток - улица, запад улица и имот с пл. № *, север - улица, юг - имот с пл. № *.

Ищците твърдят ,че от 16.12.1991г. първия жилищен етаж се е ползвал изключително от семейството им, което продължило около 15 години,като Р. О. и покойният и съпруг, когато заживели в къщата, първият жилищен етаж бил напълно необзаведен,като те го обзавели напълно.

Твърдят ,че в този етаж живели до преместването си в гр. П., което се наложило заради училището на ищеца /сина и / Л. О. в „Горския техникум“ в гр. Б., на въпреки това, продължили да го ползват през лятото, когато се местили в с. О., където обработвали ягоди по два-три декара и картофи.

Съпругът на Р. О. –Г. О., починал на 17.03.2021г и до тогава твърдят ,че ползвали жилището необезпокоявано от ответниците, а една година след смъртта му ответниците А. Ю. и С. Ю., ги поканили да подпишат документи за съставяне на нотариален акт за собственост и поискали от тях да им предадат ключа от етажа. Ищците твърдят ,че отказали да предадат ключа от първи жилищен етаж,защото същия е бил напълно обзаведен от тяхното семейство и отказали да подпишат документите за издаване на нотариален акт.

Ответниците в първата инстанция изцяло оспорват исковата претенция ,като твърдят ,че етажа е собственост на техния общ наследодател 4

Б. А. Ю., починал на 28.11.2009г. и съпругата му А. А. Ю., при равни идеални части по ½, при прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта и 1/2 идеални части за наследодателя, която следва да бъде разпределена при равни квоти между наследниците – съпруга и деца.

Смолянският окръжен съд констатира ,че ответниците не оспорват твърдението ,че ищците са живели на първия етаж от процесната къща ,но че този етаж е бил предоставен от Б. и А. Ю.и ,само за временно ползване.

Смолянският окръжен съд след като взе предвид всички гласни и писмени докзателства по делото ,намира ,че ищците по делото Р. О. и сина и Л. О. са доказали своите твърдения в исковата молба и предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК следва да бъде уважен,като в тази част решението на районен съд –Девин бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Категорично е установен факта, че процесния първи жилищен етаж , предмет на иска за собственост , представлява самостоятелен обект на собственост с отделен вход, сервизни помещения, спалня, хол и кухня.Безспорно е установено , че къщата е строена от наследодателя Б. А.