Решение № 4734 от 05.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100500201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20049789/22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 38408/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 168 състав, по предявения от Б. П. Х. срещу П. Р. Х. и Н. Р. Х. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е възстановена запазената част на Б. П. Х., ЕГН **********, от наследството на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., в размер на 87 178,56 лева, като е отменено, на основание чл. 30 ЗН, дарственото разпореждане, извършено от наследодателя И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., с Нотариален акт № 80, том I II, рег.

№ 2040, дело № 449/2009 г. от 22.10.2009 г. на нотариус Б.К., вписан под № 073 в регистъра на НК с район на действие РС – Радомир, в полза на Р. П. Х., ЕГН **********, на 5/12 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.

Касилаг, общ. Радомир, обл. Перник, с площ по нотариален акт 750 кв. м., а по скица 1 164 кв. м., съставляващ имот с пл. № 193 по кадастралния план на с. Касилаг, кв. 18 по регулационния план на селото, за сумата от 1 760.00 лева, за възстановяване на запазената част на Б. П. Х., ЕГН **********, от наследството на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г.; е намалено дарение, извършено от наследодателя И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999 г. от 19.07.1999 г. на нотариус Л.Л., с рег. № 044 на НК и район на действие Софийски районен съд, в полза на Р. П. Х., ЕГН **********, на недвижим имот – 1/4 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо /по документ за собственост/ УПИ XIII – 490, кв. 153 в местността „Лозенец“ по плана на гр. София, при граници: З.К., Г.С., улица, А.С., съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.

София, ул. ****, ведно с ½ от източния близнак, построен в дворното място на 79,50 кв. м., състоящ се от сутерен и етаж, със сумата от 85 418.56 лева, за 1 възстановяване на запазената част на Б. П. Х., ЕГН **********, от наследството на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г.; е постановено, на основание чл. 36, ал. 1 ЗН, връщане в наследството на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., на дарения с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999г. от 19.07.1999 г. на нотариус Л.Л., с рег. № 044 на НК и район на действие Софийски районен съд, в полза на Р. П. Х., ЕГН **********, недвижим имот – 1/4 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо /по документ за собственост/ УПИ XIII – 490, кв. 153 в местността „Лозенец“ по плана на гр. София, при граници: З.К., Г.С., улица, А.С., съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на

Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, ул. ****, ведно с 1/2 от източния близнак, построен в дворното място на 79.50 кв. м., състоящ се от сутерен и етаж, и на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, Б. П. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на П. Р. Х., ЕГН **********, и Н. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 61 508.88 лева, представляваща половината от разполагаемата част от наследството на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., поради връщане на имота в наследството на И.Б. Х., представляващ 1/4 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо /по документ за собственост/ УПИ XIII – 490, кв. 153 в местността „Лозенец“ по плана на гр. София, при граници: З.К., Г.С., улица, А.С., съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, ул.

****, ведно с 1/2 от източния близнак, построен в дворното място на 79.50 кв. м., състоящ се от сутерен и етаж, за възстановяване на запазената част на Б. П. Х., ЕГН **********.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците П. Р. Х., ЕГН **********, и Н. Р. Х., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на ищеца Б. П. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 2 230,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която е определен способът за възстановяване на запазената част на ищеца Б. П. Х., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН е постановено връщане в наследството на И.Б. Х. на дарения с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999 г. на нотариус Л.Л., с рег. № 044 на НК, в полза на Р. П. Х., недвижим имот – 1/4 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК, ведно с 1/2 от източния близнак, построен в дворното място на 79.50 кв. м., и на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 61 508.88 лева – половината от разполагаемата част от наследството на И.Б. Х., поради връщането в наследството на дарения имот, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. П. Х., чрез адвокат Н.В., САК. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че макар правилно решаващият районен съд да е остойностил наследствената маса, оставена от И.Б.

Х., в размер общо на 279 067 лева, и законосъобразно да е изчислил размера на запазената /93 022,23 лева/ и накърнената част /87 178,56 лева/ на Б. П. Х. от наследството на общия наследодател, в противоречие със закона и със съдебната практика съдът е определил способа за възстановяване на запазената му част, прилагайки правната норма на чл. 36 ЗН.

Позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д.

№ 138/2015 г. на ВКС, II ГО, въззивникът счита, че в конкретния случай най-правилният способ за възстановяване на запазената му част от наследството на И.Б. Х. е чрез отделяне на идеална част от процесните имоти, съответстваща на стойността на накърнената на ищеца запазена част, т. е. чрез възстановяване в негова полза на 85418,56/265620 идеални части от дарените с Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999 г. на нотариус Л.Л., с рег. № 044 на НК, в полза на Р. П. Х., недвижими имоти. Поддържа, че исканият способ е най-справедлив, доколкото смисълът на законовите разпоредби, регламентиращи възстановяването на накърнена запазена част, не е да възникват парични задължения в полза на наследника, упражнил правото си по чл. 30 ЗН. При тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с 2 което въззивният съд да се произнесе съобразно петитума на въззивната му жалба.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – ответниците П.

Р. Х. и Н. Р. Х., чрез адвокат О.С., са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата изцяло. Излагат доводи за неоснователност на завените с въззивната жалба на ищеца съображения за неправилност на решението в обжалваната от него част и молят за оставяне на жалбата без уважение.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба и от ответниците П. Р. Х. и Н. Р. Х. , чрез адвокат О.С., САК. Излагат се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение. Доводите за недопустимост на решението се обосновават с твърдения за произнасяне на районната инстанция свръхпетитум. Посочва се, че въпреки волята на ищеца да не атакува наследствените права на Б. Х. – съпруга на Р. П. Х., от процесните недвижими имоти, отправяйки искане към съда за намаляване на дарственото разпореждане на общия наследодател в полза само на ответниците – до размера на 1/9 идеална част от процесната жилищна сграда – имот с идентификатор *** /източен близнак/, и 1/18 идеална част от дворното място – имот с идентификатор ***, находящи се в гр. София, ул.

****, незаконосъобразно решаващият районен съд се е произнесъл по начин, засягащ правата и на Б. Х. /равняващи се според въззивниците на придобитата от нея по наследство от Р. П. Х. 1/3 от вещните права на последния върху дарените недвижими имоти/. При същите съображения евентуално се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като се твърди, че по същество с крайния си акт районният съд е постановил намаляване на дарственото разпореждане по отношение на идеални части, които е приел, че принадлежат на ответниците, а същите всъщност са били придобити по наследство от трето неучастващо по делото лице – Б. Х.. При тези нарушения на закона съдът е достигнал до погрешен извод за неприложимостта на нормата на чл. 36, ал. 1 ЗН в разглеждания случай и липса на основания за задържане на дарените имоти от ответниците по делото. При тези аргументи се моли за обезсилване на първоинстанционното решение и процедиране съобразно правомощията на въззивната инстанция по чл. 270, ал. 3ГПК, евентуално за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което въззивният съд да се произнесе съобразно петитума на въззивната жалба на ответниците. Претендират се сторените разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – ищецът Б. Р. Х., чрез адвокат Н.В., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата изцяло. Излага доводи за неоснователност на завените с въззивната жалба на ответниците съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и моли за оставяне на жалбата без уважение.

В проведеното на 24.04.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът – ищец Б. Р. Х., редовно призован, представлява се от адвокат Н. Л..

Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Няма нови доказателствени искания. Моли за отмяна на решението в обжалваната от него част и произнасяне съобразно петитума на въззивната му жалба. Претендира сторените разноски съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК, който представя в съдебно заседание.

В проведеното на 24.04.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивниците – ответници П. Р. Х. и Н. Р. Х., редовно призовани, представляват се от адвокат О.С.. Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Няма нови доказателствени искания. Моли за отмяна на решението и за произнасяне съобразно петитума на въззивната жалба на ответниците. Претендира разноски само за платена държавна такса за въззивно разглеждане на делото.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.

30, ал. 1 ЗН.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът Б. Р. Х. и ответниците П. Р. Х. и Н. Р. Х. са наследници по закон на И.Б. Х., починала на 03.10.2015 г., като ищецът е неин син, а ответниците са деца на починалия преди нея неин син – Р. П. Х. /починал на 3

02.06.2014 г./. С Нотариален акт № 148, том 1, рег. № 1551, дело № 127/1999 г. на нотариус Л.Л., с рег. № 044 на НК и район на действие Софийски районен съд, И.Б. Х. и П.С. Х.

/родители на ищеца/ са дарили на Р. П. Х. /техен син и брат на ищеца/ притежаваната от тях в режим на СИО ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО с площ 687 кв. м., съставляващо /по документ за собственост/ УПИ XIII – 490, кв. 153 в местността „Лозенец“ по плана на гр.

София, съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. София, ул.

****, ведно с ИЗТОЧНИЯ БЛИЗНАК, построен в дворното място на 79,50 кв. м., съставляващ имот с идентификатор по КККР ***, с адрес: гр. София, ул. ****, площ 171 кв. м., етаж 1. На 03.10.2015 г. И.Б. Х. починала, като преди смъртта си, по силата на посочения нотариален акт се разпоредила със собствената си идеална част от имота в режим на СИО, с което ищецът твърди, че е била накърнена запазената му част от нейното наследство. Уточнява, че баща му П.С. Х. е починал на 11.12.2005 г. и към запазената част от неговото наследство няма претенции. Поддържа, че запазената част от наследството на майка му съобразно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН и броя низходящи, които тя е оставила, възлиза на 2/3 – или съответно 1/3 идеална част от къщата, и 1/6 идеална част от дворното място. Поддържа, че неговата запазена част е 1/3 част от имуществото или 1/6 идеална част от къщата и 1/12 идеална част от дворното място. Сочи, че неговият брат е починал, като оставил за свои наследници своите деца – ответниците П. Х. и Н. Х., както и преживяла съпруга – Б. Х.. Счита, че наследниците на брат му са получили в повече с по 1/3 от 1/3, т. е. всеки от тях е получил в повече по 1/9 част от наследството на И.Б. Х., отколкото му се полага. Спрямо преживялата съпруга на Р. П. Х. – Б. М. Х., не насочва претенцията си, доколкото последната не е наследник по закон на И.Б. Х. и за да предяви срещу нея иск по чл. 30 ЗН ищецът следва да е приел наследството по опис, което в случая не е сторено.