Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1410 от 05.01.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2809/2021
Вид
Решение № 1410
Подписан
05.01.2022
В сила
05.01.2022
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20211000502809 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба от Столична Община срещу решение № 264201/ 24.06.2021 г. по ч. гр. д. № 5542/ 2021 г. по описа на СГС, ГО, I V Е въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата на страната срещу извършеното по реда на чл. 460 ГПК разпределение по протокол от 26.03.2021 г. по изп. д. № 20208440401107 на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ.

Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. С жалбата се поддържа оплакването срещу мотивите на съда, с които е прието, че вземането за такса „битови отпадъци“ не следва да се удоволетворява по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като в цитираната разпоредба са посочени само данъчните задължения и е недопустимо разширителното й тълкуване и по отношение на местните такси.

Частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в указания от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

САС напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд разбиране, че вземането за такса „битови отпадъци“ не се ползва с привилегия, да се изплаща по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Задължението за такса битови отпадъци, макар и определено с нормата на чл. 162, ал.

2, т. 3 от ДОПК като публично общинско вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/ не дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци. Нормата на чл. 136 ЗЗД е била обект на изменения и допълнения от законодателя след 1993 г. при действието на сегашната Конституция, но не е намерено за необходимо в гражданския процес да се предоставят привилегии на общините за техните публични вземания, така както е сторено това за държавата, като различен от общините правен субект. Без значение дали това е в резултат на законодателно недоглеждане или причините са други, съдът не може да не се съобрази с това, тъй като той само прилага 1 законите, такива каквито са. Ето защо, вземанията за такса „битови отпадъци“ по ЗМДТ на общините не са привилегировани вземания, а същите са хирографарни. Нещо повече, тези вземания, след като не са задължения към фикса, т. е. те не са вземания на държавата /а на общините/, същите не подлежат на удоволетворяване и по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, където са включени само вземания на държавата.

В обобщение, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264201/ 24.06.2021 г. по ч. гр. д. № 5542/ 2021 г. по описа на СГС, ГО, IV Е въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2