Определение № 548 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№7390/18.09.2025г., подадена от В.

В. М., чрез адвокат Г. К., срещу Решение №134/11.08.2025г., постановено по г.д.№136/2024г. по описа на Районен съд-Девня, II състав, с което е отхвърлен предявеният от В. В. М. иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ против Районен съд-Варна и Прокуратурата на Република България, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца, сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена по реда на чл.68 ЗМВР принудителна полицейска регистрация, ведно със законна лихва, считано от 23.02.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и неразбираемо и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че в решението не са изложени мотиви за възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Поддържа се, че не е обследван и съществен въпрос за производството, а именно дали е било абсолютно необходимо извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца М. и била ли е тази мярка пропорционална на преследваната цел. Липсата на мотиви, обсъждането на доводите и твърденията на ищеца, както и излагането на собствени правни разсъждения в първоинстанционния съдебен акт, се третира като пречка за реализиране на правото на защита ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Отделно се сочи, че не се е доказало по безспорен начин да е налице причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и действията на съда, постановил определението, с което е разрешено извършване на полицейска регистрация 1 по реда на чл.68 ЗМВР. В условията на евентуалност се акцентира, че претендираният размер на обезщетение от страна на ищеца е прекомерен и следва да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

В предоставения от съда срок, в уточняваща молба с вх.

№2545/26.01.2026г., въззивната страна е конкретизирала, че правният й интерес от насочване на исковата претенция и към Прокуратурата на Република България се извлича от обстоятелството, че органът, който упражнява ръководство и надзор върху разследването е именно прокурорът.

Поради което и той е бил длъжен да прецени липсата на необходимост за извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца. Сочи се, че още на този ранен етап от развитието на наказателното производство е било ясно, че са налице предпоставките, същото да продължи по реда на диференцираната процедура на Глава 28 НПК. С оглед горното се изтъква, че единствената цел е била да се упражни репресия спрямо ищеца. Допълва се, че ако прокуратурата бе осъществила обективна и съвкупна оценка на събрания по делото доказателствен материал, то не би следвало М. да бъде привлечен към наказателна отговорност и спрямо него да бъде приложена държавна принуда.

Обобщава се, че районният съд е постановил акт, който не подлежи на обжалване, по искане на свързан с досъдебното производство орган, който е под прякото ръководство на прокуратурата, което обоснова надлежната процесуална легитимация на ответниците в настоящото производство.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№2552/2025г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026г. от 13:00ч., за която дата и час да се призоват страните по делото, включително и по телефона.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на въззивната страна препис от отговора на въззивната жалба, а на насрещната страна - Прокуратура на Република България и Районен съд - Варна, препис от уточняваща молба с вх.№2545/26.01.2026г.

2

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№7390/18.09.2025г., подадена от В.

В. М., чрез адвокат Г. К., срещу Решение №134/11.08.2025г., постановено по г.д.№136/2024г. по описа на Районен съд-Девня, II състав, с което е отхвърлен предявеният от В. В. М. иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ против Районен съд-Варна и Прокуратурата на Република България, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца, сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца М. неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена по реда на чл.68 ЗМВР принудителна полицейска регистрация, ведно със законна лихва, считано от 23.02.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и неразбираемо и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че в решението не са изложени мотиви за възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Поддържа се, че не е обследван и съществен въпрос за производството, а именно дали е било абсолютно необходимо извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца М. и била ли е тази мярка пропорционална на преследваната цел. Липсата на мотиви, обсъждането на доводите и твърденията на ищеца, както и излагането на собствени правни разсъждения в първоинстанционния съдебен акт, се третира като пречка за реализиране на правото на защита ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Изтъква се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Отделно се сочи, че не се е доказало по безспорен начин да е налице причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и действията на съда, постановил определението, с което е разрешено извършване на полицейска регистрация 1 по реда на чл.68 ЗМВР. В условията на евентуалност се акцентира, че претендираният размер на обезщетение от страна на ищеца е прекомерен и следва да бъде намален.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

В предоставения от съда срок, в уточняваща молба с вх.

№2545/26.01.2026г., въззивната страна е конкретизирала, че правният й интерес от насочване на исковата претенция и към Прокуратурата на Република България се извлича от обстоятелството, че органът, който упражнява ръководство и надзор върху разследването е именно прокурорът.

Поради което и той е бил длъжен да прецени липсата на необходимост за извършване на полицейска регистрация спрямо ищеца. Сочи се, че още на този ранен етап от развитието на наказателното производство е било ясно, че са налице предпоставките, същото да продължи по реда на диференцираната процедура на Глава 28 НПК. С оглед горното се изтъква, че единствената цел е била да се упражни репресия спрямо ищеца. Допълва се, че ако прокуратурата бе осъществила обективна и съвкупна оценка на събрания по делото доказателствен материал, то не би следвало М. да бъде привлечен към наказателна отговорност и спрямо него да бъде приложена държавна принуда.

Обобщава се, че районният съд е постановил акт, който не подлежи на обжалване, по искане на свързан с досъдебното производство орган, който е под прякото ръководство на прокуратурата, което обоснова надлежната процесуална легитимация на ответниците в настоящото производство.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№2552/2025г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026г. от 13:00ч., за която дата и час да се призоват страните по делото, включително и по телефона.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на въззивната страна препис от отговора на въззивната жалба, а на насрещната страна - Прокуратура на Република България и Районен съд - Варна, препис от уточняваща молба с вх.№2545/26.01.2026г.

2

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.