Акт от 23.02.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 77/2011
- Подписан
- 23.02.2011
Цитирани разпоредби
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 285 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
Решение № 226
Номер
226
Година
22.11.2013 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
10.25
Година
2013
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Тонка Гогова Балтова
Секретар:
Светла Веселинова Радева
Мария Кирилова Дановска мл. съдия Даниела Радева
Прокурор: като разгледа докладваното от мл. съдия Даниела Радева
Въззивно гражданско дело номер
20135100500298 по описа за
2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 66/19.07.2013 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 434/2013 г. по описа на съда. Решението се обжалва в отхвърлителната му част от ищцата А. И. В. с твърдения, че същото е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Въззивницата сочи, че по иска, основан на заемно правоотношение, безспорно била доказана дължимостта на претендираната сума предвид установената истинност в откритото производство по чл. 193 от ГПК на изходящата от наследодателя на ответницата разписка. Твърди, че неправилно били интерпретирани от съда ±видетелските показания, част от които, независимо че били допуснати и събрани от съда, били приети за недопустими в решението на основание чл. 164 от ГПК. По отношение на иска, основан на договор за поръчка, въззивницата счита, че не ставало ясно от съдебното решение в какво се изразява неоснователността на предявената претенция в частта, в която е отхвърлена, както и че бил неправилен изводът на съда за неоснователност на разходите за погребение като извършени след смъртта на доверителя, поради прекратяване на договора с факта на смъртта. Счита, че направените разноски по погребението й се следват, тъй като били направени в полза на наследниците на починалия Ю. М.. Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което да уважи исковете в частта, с която са отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответницата по въззивната жалба Д. Ю. Ю. е подала отговор, в който чрез упълномощен процесуален представител оспорва същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ответницата по въззивната жалба чрез процесуалния си представител е подала и насрещна въззивна жалба против обжалваното съдебно решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за сумата от 992,49 лв. В тази му част решението се обжалва като недопустимо и неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата счита, че поради неправилна правна квалификация от страна на съда недопустимо е бил разгледан иск, основан на договор за поръчка, тъй като при поръчката се касаело за правни, не за фактически действия, а не било установено от доказателствата да е бил сключен такъв договор. Освен това счита, че пълномощното не доказвало ищцата да е платила с нейни средства посочените суми по приходна квитанция № 157/14.02.2012 г. и по преводно нареждане № Р01276/14.02.2012 г. Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли исковете в частта, с която са уважени. Претендира разноски.
Ответницата по насрещната въззивна жалба чрез процесуалния си представител оспорва същата в срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК, като излага съображения, че липсвали твърдения в жалбата, обосноваващи недопустимостта и неправилността на решението. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата А. И. В., редовно призована, не се явява и не се представлява, депозира писмена молба-становище, в която заявява, че поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната такава. Въззиваемата Д. Ю. Ю., чрез упълномощения си представител, в съдебно заседание поддържа насрещната въззивна жалба и оспорва жалбата, подадена от насрещната страна.
Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. И. В. с предявени против Д. Ю. Ю., в качеството й на законен наследник на Ю. Ю. Муса, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за заплащане на сума в размер на 8 000,00 лв. като общо дължима въз основа на многократно сключвани договори за заем в устна форма, съединен с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за заплащане на сума в размер на 4 000,00 лв. като общ размер на разходи, направени от ищцата от името и за сметка на наследодателя на ответницата в периода 16.02.2011 – 17.02.2012 г., в които се включвали: разходи за транспорт (100,00 лв.); заплащане на придружител в болница (420,00 лв.); заплащане на лице за полагане на грижи в Г. З. (200,00 лв.); закупуване на шест броя банки (системи) – 750,00 лв.; 30,55 лв. за закупуване на кислород в бутилка – голяма – един брой, както и разходи за болкоуспокояващи – аулин и морфин, които са правени всекидневно; разходи по погребението му (655,60 лв., включващи 10,00 лв. – такса за погребение на Мюсюлманското настоятелство, 45,60 лв. – общинска такса за превоз на покойник, и 600,00 лв. – допълнителни разходи за храна и други); разходи по апартамента на Муса (включващи 299,94лв. – местни данъци и такси, 32,00 лв. – такса за издаване на кадастрална схема, и 80,00 лв. – такса за изготвяне на оценка на имот от лицензиран оценител).
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН, а иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН е уважил частично за сумата от 992,49 лв. и за периода 16.02.2011 – 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Съдът е отхвърлил иска за разликата над сумата от 992,49 лв. до пълния предявен размер от 4 000,00 лв. С решението страните са осъдени да заплатят и разноски по делото съразмерно с уважените и отхвърлените части от исковете.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като подадени в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид наведения в насрещната въззивна жалба довод за недопустимост на иска за заплащане на парична сума, претендирана като дължима по договор за поръчка, следва да се отбележи, че правното основание на иска се определя от твърденията на ищеца, а не от събраните по делото доказателства и въпросът дали е налице или не договор за поръчка е такъв по основателността на иска, а не по неговата допустимост.
По същество съдът констатира следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените по делото акт за смърт № 0010/17.02.2012 г. и удостоверение за наследници с изх. № 641/23.10.2012 г., че ответницата Д. Ю. Ю. е единствен наследник по закон на своя баща Ю. Ю. М., починал на 17.02.2012 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответницата е приела наследството.
По делото е представен документ, наименован „разписка” и подписан от Ю. Ю. М. Автентичността на същия е оспорена по делото, като по откритото с протоколно определение от 31.01.2013 г. производство по чл. 193 от ГПК е установено, че подписите под „ЕГН”, срещу името на Ю. М и срещу текста „вярно от” са положени от Ю. М, а ръкописният текст е изпълнен от едно и също лице. Документът съдържа изявление на неговия автор, че дължи на А. И. В. парична сума в размер нÓ 8 000,00 лв. Т.нар. „разписка” е подписана и от лицето В. И. като свидетел.
Представено е и пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 29/05.01.2012 г. на помощник-нотариус при нотариус с рег. № 184 в регистъра на НК, съдържащо изявление на Ю. Ю. М. за упълномощаване на А. И. В. да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната като извършва следните примерно посочени действия: да съставя и подписва всякакви декларации от негово име; да го представлява и подписва на всякакви документи; да го представлява пред всички физически и юридически лица, общински и данъчни органи в Г. З., пред нотариус и/или съдия по вписванията, Поземлена комисия - Г. З., проектанти, архитекти, както и навсякъде, където е необходимо, като подава молби и получава всички необходими документи във връзка с издаването на нотариален акт; да го представлява пред всички съдилища, съдебни органи, служби по вписвания и нотариуси и се подписва, където е необходимо.
От представения от ищцата приходен касов ордер № 19/24.02.2012 г., издаден от Мюсюлманско настоятелство – Г. З., е видно, че за погребението на Ю. М. е заплатена такса в размер на 10,00 лв.
От платежно нареждане № Р01267/14.02.2012г. е видно, че ищцата е наредила сума в размер на 32,00 лв. по сметка на АГК и Кадастър с основание за плащане „Тарифа 14 – чл. 38, ал. 1, чл. 35, ал. 3”.
От приходна квитанция № 157/14.02.2012 г., издадена от Община З., е видно, че от името на Ю. М. по сметка на общината е заплатена сума в размер на 299,94 лв., представляваща местни данъци и такси за сграда, находяща се в Г. З., У. „. С. № *, В. „Б”, . *, ап. *.
От фактура № */14.02.2012 г., с доставчик на услугата - М. „П.. д. А. Ш.” и получател – Ю. М., е видно, че е закупен един брой кислород в бутилка за цена от 30,55 лв., заплатена в брой, за което е издаден фискален бон, приложен към фактурата.
От представената операционна бележка № 40/02.04.2012 г., издадена от Б. Д.” Е., Филиал З., е видно, че ответницата Д. Ю. е внесла по кредит сметка № 14992270 по персонален заем на Ю. М. в „Б. ДСК” ЕАД сума в размер на 8 016,42 лв., с основание за плащане - „окончателно погасяване на КТП на Ю. Ю. М.”.
От удостоверение с изх. № 665/19.11.2012 г., издадено от Б.Д.” ЕАД, Филиал З., е видно, че Ю. М. е имал в банката кредит в размер на 13 000 лв., разрешен на 04.01.2008 г., който към 19.11.2012 г. е изцяло погасен.
От приходна квитанция № 2927/02.04.2012 г. е видно, че по сметка на Община З. Д. Ю. е заплатила сума в размер на 29,89 лв., представляваща местни данъци и такси за сграда, находяща се в Г. З., У. „. С. № *.
По делото са събрани и свидетелски показания чрез разпит на лицата З. М., В. И., Г. К., В. Т., С. Я. и М. Ю..
От показанията на сестрата на Ю. М. – свидетелката З. М. се установява, че той е отишъл да живее в апартамента на ищцата А. В. след смъртта на баща им, като тя се грижела за него. Свидетелката сочи, че на 17.02.2011 г. Ю. М. „бил опериран от черния дроб”, тъй като имал рак. Той лично й бил съобщил за операцията в телефонен разговор. Свидетелката сочи, че няколко месеца по-късно М. бил и „в болницата в Г. П., където също лежал болен”. От показанията се установява, че ищцата го хранела и му купувала лекарства, както и че е поела разходите по погребението му след като починал в апартамента й в Г. З..
От показанията на свидетелката В. И. се установява, че Ю. М. и А. В. имали приятелски отношения, като през голяма част от времето М. живеел при ищцата и нейния съпруг „Х.” в апартамента им в Г. З., бУ. „Б.”, бл. *, независимо че разполагал със собствен апартамент в града. Твърди, че Ю. М. е помагал и при стоежа, „винаги е бил там”. Установява, че през 2011 г. М. се разболял, като състоянието му изисквало оперативно лечение. Свидетелката сочи и че „до преди да влезе на операция, до 17.02.2011 год., до месец януари, е работил в София”. Твърди, че ищцата се грижела за Ю. М. като поемала всички разходи по неговото лечение. В болницата в Г. Пловдив и след изписването му в Г. З. за него се грижел свидетелят Г. К., на който свидетелката И. сочи, че било плащано от ищцата. След смъртта на Ю. М. разходите по погребението също били поети от ищцата. Във връзка с процесната „разписка”, предявена й в съдебно заседание, свидетелката сочи, че на 15-и или 16-и февруари 2011 г. Ю. М. й представил посочения документ в присъствието на И. Т., който собственоръчно бил съставил („на един лист собственоръчно беше написал, надраскал, почерка му малко нечетлив”), и я помолил да го подпише като свидетел. Свидетелката заявява, че не е била свидетел и не е знаела „дали А. е давала пари на Ю.” докато Ю. не я извикал във връзка с процесната разписка.
Разпечатката съдържа 46 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3647395-b83e-4dcc-b31c-cac87d46c184