Решение № 228 от 09.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Благоевград, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500822 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 225/29.06.2023г., постановено по гр.д. № 647/2022г. по описа на РС Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба с вх. № 10573/16.08.2023г., от адв. Д. В. М., като пълномощник на В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу първоинстанционното решение, в частта му в която В. А. В. е осъдена да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Д. С. Д., по предявения насрещен иск- сумата 2 500лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021г., както и сумата от 507.36лв., представляваща начислена и незаплатена договорна лихва по договора, за периода от 04.01.2022г. до 02.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба- 04.08.2022г. до окончателното изплащане на дължимото.

Поддържа се с въззивната жалба, че в тази част от съдебното решение, дължима е само сумата за главница в размер на 2 500лв., на основание чл. 23 от ЗПК.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, в обжалваната му част, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Поддържат се доводи за необоснованост от събраните по делото доказателства.

Поддържа се с въззивната жалба, че Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021г., е 1 изцяло нищожен, поради явни нарушения на чл.11 ал. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК и след като същият е нищожен, жалбоподателката следва да основание чл. 23 от ЗПК, да върне единствено и само чистата стойност на договора. От назначената по делото ССЧЕ пред РС Петрич е установено, че В. А. В. е изтеглила сумата от 2500 лева-главница и до момента не е погасила нито една вноска, което на основание чл. 23 от ЗПК, води до уважаване по основание и размер насрещния иск, за сумата от 2500 лева.

Във връзка с изложеното, излагат се подробни мотиви за нищожността на Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021г.:

Поддържа се на първо място нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Приема се, че противоречаща иа добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че така уговорения ГЛП в размер на 40.32 %, който надвишава 4 пъти размера на законната лихва, не противоречи на добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Цитира се със жалбата практика на ВКС: /Решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. 1106/2003г. на ВКС. 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д.

315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009г. по гр.д. 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. 6295/2014г. на ВКС, 4 г.о./ С жалбата са изложени доводи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите/ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В чл.11, ал. 4 от процеения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.37%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - начислената неустойка по чл. 6 от договора, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на 2 разходите/ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК- ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От назначената по делото ССЧЕ пред РС Петрич, се установява, че ако в процента на ГПР се включат всички разходи, то действителния такъв би нараснал на 141.68%. Същата е приета ог съда без възражения от страните и следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена.

Сочи се с въззивната жалба, че с преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020г. е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК- за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

При изложените основания, поддържа се с въззивната жалба, че Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Предвид което и съгласно разпоредбата чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В насока на гореизложеното е практиката на Окръжен съд Благоевград, обекгивирана по Договори за кредит: Решение № 612 от 13.11.2022г., по в.гр. д. № 537 /2022г. на Окръжен съд – Благоевград, което се цитира с въззивната жалба.

Иска се от състава на ОС Благоевград да отмени Решение № 225/29.06.2023г. по гр.д № 3

674/2022г. по описа на Районен съд Петрич, само в частта с която В. А. В. е осъдена по насрещния иск, като същата следва да заплати само сумата от 2500 лева, представляваща главница на основание чл.23 от ЗПК.

Претендират се с въззивната жалба, разноските направени пред РС Петрич, при разглеждането на делото като първа съдебна инстанция.

С въззивната жалба е направено особено доказателствено искане: на основание чл. 241 от ГПК съдът да разсрочи изпълнението на решението за търсената сума от 2500 лева- на 25 месечни вноски по 100лева., тъй като въззивницата В. А. В. е лице с финансови затруднения. Пред РС Петрич са приложени и предоставени редица медицински и други документи, удостоверяващи материалната затрудненост и тежкото здравословно състояние на В. А. В.. В тази връзка, излагат се доводи, че са налице всички предпоставки на чл.241 от ГПК за уважаване на особеното искане.

С въззивната жалба не са направени други доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез пълномощника и адв. А. Н., с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от въззивния съд да я остави без уважени и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като законосъобразно, правилно и обосновано от доказателствената съвкупност.

С писмения отговор се излагат доводи, че жалбоподателят напълно неоснователно и неправилно претендира за неправилност на първоинстанционното решение, като се основава на грешните изводи на първоинстанционният съд че са неоснователни твърденията за недействителност на процесния договор за паричен заем.

Поддържа се от въззиваемата страна извода на първоинстанционният съд, че процесния договор не е недействителен, за което е изложил подробни мотиви в решението си.

Така поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПK, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.

Изложени са доводи, че по смисъла па § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК, лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП. а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11 т. 9 от ЗПК/ Решение № 1285 от 27.10.2017г. на ОС П. по в. гр. д. № 1764/2017г./. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информации но чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

4

Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че изискването в чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК за посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна па лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти е неприложимо в настоящия случай, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК.