Решение № 1002 от 23.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Варна, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110117393 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Ч. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б. против Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: УПИ №ІV-225 в кв. 20, а по действащ регулационен план в кв. 30, при граници: УПИ №ІІІ-256, УПИ ІХ-254; УПИ №ІV-250.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Б. УПИ №ІV-255, в кв. 20, с площ от 541 кв.м, а по действащ регулационен план в кв. 30, при граници: УПИ №ІІІ-256, УПИ ІХ-254; УПИ №ІV-250, като твърди, че имотът е придобит от него чрез неформален договор за покупкопродажба от 25.08.2007 г. по силата на който А. К. А. и Ю. К. П. му продават процесния имот, като на същия ден му предават и владението над имота. Сочи, че от 1975 г. имотът се е владял от В. М. Г. и нейните наследници, като имотът е бил деклариран от В. М. Г. и същата си е плащала данъците. След смъртта на В. Г. нейните наследници му продали имота на 25.08.2007г. По отношение на процесния имот никога не е имало претенции и той го владее повече от 10 години.

Излага, че след предприета от него процедура по реда на чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС за извършване на обстоятелствена проверка на имота и признаване на правото му на собственост от Областна Дирекция АКРРДС му било издадено Удостоверение №ОП-21-9400-550/1/26.11.2020 г., с което го уведомяват, че за процесния имот има съставен акт за държавна собственост.

1

Ответникът, чрез пълномощник Областен управител на Варненска област, упълномощено с писмено пълномощно, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото.

В постъпилия отговор ответникът излага, че намира иска за недопустим и неоснователен. Сочи, че при наведени твърдения, че имотът не е държавен, следва да се ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото - физическо или юридическо лице и че ищецът е своил имота именно спрямо това лице. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като Държавата се легитимира като собственик на процесния имот, съгласно Акт за държавна собственост № 460/05.05.1986г., издаден от Общински народен съвет село Аврен, на основание Заповед №101/18.01.1935г., съставен за застроено дворно място с площ 541кв.м., предоставен за оперативно управление на Общински народен съвет с.Аврен, Варненски окръг, местонахождение: с. Б., кв. 20, парцел VI, пл. номер 217, при съседи: изток: улица, запад - XII -217, север -1V-216, юг-VII-316, като за имота е посочено, че има отстъпено право на строеж на В.

М. Г. с Удостоверение № 1213 / 20. 12. 1977г.

Сочи, че от издаденото Удостоверение изх. №ОП-21-9400-550(1)/26.11.21г. от Областна администрация Варна е видно, че за посочения в заявление № ОП-21-9400550/22.11.21г. недвижим имот, съставляващ имот с пл. №255, включен в УПИ IV-255 с площ 541 кв.м. в кв.30 по действащия регулационен план на с. Б. одобрен със заповед №169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителен комитет на общински народен съвет Аврен за улична и дворищна регулация, при граници: улица, УПИ III-256, УПИ IX-254, УПИ VI-251, УПИ V-250, описан в скица № 753/02.09.2021г., издадена от община Аврен, за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост.

В скица №753/02.09.2021г., издадена от община Аврен не е посочен собственик на описания по-горе недвижим имот.

В удостоверение №ГП-627/20.09.2021г., издадено от община Аврен е посочено, че УПИ IV-255 в кв.30 по действащия план на с. Б. отговаря на УПИ VI-217 в кв.20 по предходен план на с. Б., одобрен със заповед №100 от 18.01.1935г. за улична и дворищна регулация.

В издаденото удостоверение от Областна администрация Варна, както и в удостоверението, издадено от община Аврен е изрично посочено, че за имота има съставен АДС № 460/05.05.1986г. за застроено дворно място с площ 541 кв. м., съставляващо УПИ VI-217 в кв.20 по плана на с. Б., община Аврен.

С оглед на така удостоверените обстоятелства, подкрепени с приложените по делото и към настоящия отговор писмени доказателства, счита, че имотът - обект на настоящия спор, е държавна собственост на основание Заповед № 101/18.01.1935г., за което е издаден Акт за държавна собственост № 460/05.05.1986г., издаден от Общински 2 народен съвет село Аврен.

Сочи, че в исторически план и в най-ново време винаги е съществувала законова забрана за придобиване на държавни имоти по давност.

На първо място излага, че такава е имало в ЗБОП от 1934г, като съгласно чл. 222 и чл. 223 от цитирания закон, е предвидена забрана за придобиване на държавни и общински имоти по давност. Този закон е бил в сила до 1948г, когато е отменен с новоприетия Закон за бюджета и отчетността по бюджета. Една година по-рано била приета новата Конституция на HP България и общинската собственост на практика била одържавена. С новоприетия тогава Закон за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 7.12.1948г (отменен 17.12.1951г), в чл. 3 от цитирания закон било предвидено, че държавните имоти не могат да се придобиват по давност.

С ДВ бр. 92 от 1951 г. бил приет сега действащия Закон за собствеността, който в чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. През 1990г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази редакция останала до 1996г, когато с ДВ бр. 33 тази забрана се разпростряла единствено относно вещите публична държавна и общинска собственост.

В сила от 01.06.1996г. влезли ЗДС и ЗОС, които предвиждат частна държавна и общинска собственост да се придобива по давност. Със Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС), влязъл сила от 31.05.2006г., в § 1 от заключителните разпоредби са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост. След няколко удължавания разпоредбата на § 1 от ЗДЗС е все още в сила и всички срокове за придобивна давност върху държавни имоти са спрени - към момента до края на 2022г. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на 01.06.2006г и спирането на давностните срокове от 31.05.2006г прави практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Твърди, че легитимирането на държавата като собственик на имота, описан подробно в АДС № 460/05.05.1986г. и правната невъзможност да се придобие по давност държавен имот води до неоснователност на предявения от Д. Ч. С. иск.

Излага още, че съгласно чл.5, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 114 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост/ ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. При положение, че имотът е държавна собственост, то същият не може да бъде придобит по давност.

3

Освен това излага, че лицето, от което ищецът твърди, че черпи своите права, а именно В. М. Г., видно от описания АДС, е било титуляр само на вещно право на строеж. Същото лице никога не е било собственик на поземления имот, чиято собственост ищецът твърди да е придобил. Тъй като никой не може да прехвърли права, които няма, то ищецът не би могъл от суперфициар, каквато е била В. М. Г., да придобие право на собственост върху земята. Няма данни В. М. Г. да е придобила от държавата право на собственост върху земята, върху която е имала учредено право на строеж.

Отделно от горното твърди, че от приложеното копие от действащия Регулационен план на с. Б., одобрен със заповед №169/14.06.1991 г., в границите на ПИ IV-255, кв. 30, който имот ищецът твърди, че притежава, е видно, че липсва каквато и да е постройка. След като при одобряването на този план през 1991 г. сграда в имота е липсвала, то титулярът на правото на строеж в имота - В. М. Г. очевидно, най-късно от 1991 г., а вероятно от по-ранен момент, не упражнява ограниченото си вещно право на строеж, не владее каквато и да е сграда в имота, поради липсата на такава. Очевидно владението върху сграда в имота е прекъснато за повече от 6 месеца, поради липса на сграда, което също счита, че сочи на неоснователност на твърденията, че някакви права са преминали от В. М. Г. към наследниците й и след това към ищеца.

Сочи, че фактът на липсата на упражнявано владение от В. М. Г. е виден и от записания в препис-извлечение от акт за смърт №1-1682/09.12.2006 г. на община Варна, район Одесос, постоянен адрес на починалото лице - гр. В.. Отделно от горното навежда твърдения, че покупко-продажбата на недвижим имот се извършва в строго определена от закона форма - нотариален акт, пред нотариус, с район на действие района, в който се намира недвижимият имот, предмет на продажбата. Видно от съдържанието на представения от ищеца договор в обикновена писмена форма и без заверки, не са изпълнени изискванията на закона - чл. 18 ЗЗД, във връзка с което, счита, че договорът за покупко-продажба на процесния имот от дата 25.08.2007 г., съставен в обикновена писмена форма, е нищожен поради липса на предписаната от закона форма, и не е породил вещно-транслативно действие в полза на ищеца. Към договора липсват представени доказателства за извършените плащания по покупкопродажбата. Оспорва датата на договора за покупко-продажба на процесния имот от 25.08.2007 г., съставен в обикновена писмена форма, като твърди, че същата не е достоверна, а договорът е съставен единствено за целите на настоящия съдебен процес.

Като неоснователни определя и твърденията, че ищецът владее имота.

В заключение излага, че придобиването на имота по давностно владение не се е осъществило поради забраната, съдържаща се в чл. 86 от Закона за собствеността.

Съгласно актуализацията на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска 4 собственост спира да тече до 31 декември 2022 година. Предвид цитираната правна норма, 10-годишна придобивна давност по отношение на държавни и общински имоти не може да изтече, което прави исковата претенция неоснователна.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., сключен между А. К. А., ЕГН ********** и Ю. К. П. ЕГН **********, в качеството им на наследници на В. М. Г., ЕГН **********, поч. на 09.12.2006 г., като продавачи и Д. Ч.

С., ЕГН **********, като купувач на следния недвижим имот: УПИ №ІV-255 (а съгласно Договор №1213/1977 г. – УПИ VІ – 216, 217) в кв. 20, с площ от 541 кв.м, находящ се в с. Б. при граници:УПИ №ІІІ-256, УПИ №ІХ-254, УПИ №ІV-250 и улица за сумата от 500,00 лв. Договорът е сключен в обикновена писмена форма.

Видно от препис-извлечение от Акт за смърт №1-1682 от 09.12.2016 г. на В. М.

Г., ЕГН **********, същата е починала на 09.12.2016 г. Съгласно Удостоверение за наследници изх.№10094/04.04.2016 г., издадено от Община Варна, след смъртта си В.

М. Г., ЕГН ********** е оставила за наследници А. К. А., ЕГН ********** – син и Ю.

К. П. ЕГН ********** – дъщеря.

Представено е Удостоверение №ОП-21-9400-550(1) от 26.11.2021 г., издадено от ОУ на Област Варна, от което е видно, че за посочения за в молба-декларация недвижим имот, съставляващ имот с пл.№ 255, включен в УПИ IV-255 с площ 541 кв.м. в кв.30 по действащия регулационен план на с. Б. одобрен със заповед № 169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителен комитет на общински народен съвет Аврен за улична и дворищна регулация, при граници: улица, УПИ ІІІ-256, УПИ IX-254, УПИ VI-251, УПИ V-250, описан в скица № 753/02.09.2021г., издадена от община Аврен, за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост. В скица № 753/02.09.2021г., издадена от община Аврен не е посочен собственик на описания по-горе недвижим имот. В удостоверение № ГП627/20.09.2021г., издадено от община Аврен е посочено, че УПИ IV-255 в кв.30 по действащия план на с. Б. отговаря на УПИ VI-217 в кв.20 по предходен план на с. Б., одобрен със заповед № 100 от 18.01.1935г. за улична и дворищна регулация. Има съставен АДС № 460/05.05.1986г. за застроено дворно място с площ 541 кв.м., съставляващо УПИ VI-217 в кв.20 по плана на с. Б., община Аврен.