Решение № 33 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20213100502457 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. №297197/31.08.2021г. от М. Д. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********, двете с адрес: ***************** срещу решение №262366/26.07.2021г. по гр.д.

№2059/2021г. на ВРС, 53 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя, както следва: за разликата над 7 000 лева до предявения размер от 15 000 лева, предявен като частичен иск от 45000 лв., представляващи неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия; за разликата над 2 000 лева до предявения размер от 5 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в психични проблеми, вследствие на негативни преживявания и състояния на емоционален стрес, като всички описани вреди са пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, рег. № ******, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, и лек автомобил марка и модел „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по полица № BG/02/119000270323, със срок на валидност до 16.10.2019 г., като ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Тойота Корола Версо“, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1

3 552,51 лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за изплащане на главницата, начислено за периода от 06.08.2019 г. до 10.02.2021 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като не е определен справедлив размер на обезщетенията. Сочи се, че съдът не е направил подробна преценка на всички обективни обстоятелства по делото, характера на увреждането на ищцата и периода на възстановяване от физическите и психически травми. Твърди се също неправилност на извода на съда за недължимост на обезщетение за забава, считано от датата на ПТП.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв. Е.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се сочи, че обезщетенията са определени от първоинстанционния съд в справедлив размер, както и че възражението относно дължимостта на обезщетение за забава е неоснователно с оглед специалната норма на чл.429, ал.3 от КЗ. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********, двете с адрес: ***************** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева – частичен иск от 45 000 лева - неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия и сумата от 5 000 лева – частичен иск от 15 000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в психични проблеми, вследствие на негативни преживявания и състояния на емоционален стрес; всички описани вреди – пряка и непосредствена последица от настъпило на 06.08.2019г. застрахователно събитие – ПТП, около 19:00 часа, в град Варна, между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, рег. № ******, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, и лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по полица № BG/02/119000270323, със срок на валидност до 16.10.2019г., като ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола Версо“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 11.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3 552,51 лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за изплащане на главницата, начислено за периода от 06.08.2019 г. до 10.02.2021г.

Ищцата твърди, че на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, в който пътувала и се движел по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ бил ударен от лек автомобил 2

„Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** идващ от ул. „Пенчо Славейков“, който не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ Сочи, че за настъпилото ПТП от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1490.

Заявява се, че вследствие на удара на двете превозни средства, ищцата загубила равновесие и паднала в автобуса, като изпаднала в шок и силна уплаха, а по-късно вечерта започнала да изпитва болки в областта на гърдите. Твърди се, че на следващия ден – 07.08.2019г. ищцата посетила Спешен център на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където й била поставена диагноза „травма на гръден кош“, вследствие на фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия. Сочи се, че вследствие на посоченото увреждане ищцата получила трайно затруднение в движението на снагата за период – по-дълъг от шест месеца, през който непрекъснато приемала обезболяващи медикаменти и била подпомагана от своята майка при извършване на обичайните си физиологични нужди. Заявява се, че и към момента ищцата се изморява бързо, изпитва болки в ребрата при смяна на времето и при движения настрани.

В исковата молба е посочено, че ищцата е с диагноза „параноидна шизофрения“ от 1997г. и поддържа психичното и емоционалното си здраве с помощта на медикаменти.

Заявява се, че вследствие на инцидента емоционалното й състояние се влошило, у нея се събудили състояния на страх и безпомощност, започнала да се чувства непълноценна, появили се безсъние и редуващи се състояния на афект и буйства с емпатия и депресивна тревожност, започнала да изпитва страх да се качва в автобус, да стои на спирка, да пресича улица.

Твърди се, че ответното дружество било уведомено от ищцата за настъпилото застрахователно събитие с нарочно уведомление, ведно със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, получени от ответника на 04.09.2021г., по повод на които била заведена щета № BG1021119000270323. Сочи се, че по претенцията и до момента не било платено дължимото от ответника обезщетение.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции като основателни и доказани. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка и модел „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** настъпването на процесното ПТП и участниците в него. Твърди се, че не е установено виновно противоправно поведение на водача на посочения лек автомобил с акт, обвързващ съда със задължителна сила. Оспорват се механизма на настъпване на ПТП, причинната връзка между последното и уврежданията на ищцата, вида на същите и протеклия оздравителен процес. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и началната дата на 3 претенцията за обезщетение за забава.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.226 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

От събраните по делото констативен протокол и с оглед липсата на спор между страните относно това обстоятелство настоящият състав приема, че по безспорен начин се установява факта на настъпило на на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, ПТП между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, който се движел по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ и лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** идващ от ул. „Пенчо Славейков“, който не спрял на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ и поради това ударил автобуса.

Констативният протокол, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ документ, обвързва съда с материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните органи са отразили непосредствени впечатления. С оглед на установеното съдът приема, че извършеното от деликвента действие е в нарушение на приложимите разпоредби на ЗДвП /чл.13, ал.1 във връзка с чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП и съответно е противоправно.

В тежест на ответника е да опровергае законово установената презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които да се изведе категоричен извод за това, не са събрани в производството, въпреки указаната на страната доказателствена тежест. От заключението по назначената пред първата инстанция САТЕ се установява, че причина за 4 настъпване на ПТП е навлизане на лекия автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** в платното за движение на ул.“Отец Паисий“ и в траекторията на движение на автобус „Соларис Орбино 12“ с рег.№ ******, от ул.“Пенчо Славейков“, където н неговата посока е налице знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице. В случая причинната връзка се установява от лист за преглед на пациент в спешно отделение от 07.08.2019г. и заключението на вещото лице, от което се установява, че травматичното увреждане може да се получи по описания механизъм, като е възможно в началото болката да не е силна поради неразместени костни краища.