Решение № 1378 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330114639 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.

*******************************************, чрез адв. Е.И., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, и двамата със седалище и адрес на управление гр.

София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.

2, офис 40-46, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно договор за паричен заем № **********, сключен с първия ответник и договор за предоставяне на гаранция № **********, сключен с втория ответник, както и осъдителни искове за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати сумата от 50 лв. – платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № **********, получено в периода **********, а „Файненшъл България“ ЕООД да заплати сумата от 50 лв. – платено възнаграждение за гаранция по договор за предоставяне на гаранция № **********, получено в периода **********

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на всеки от осъдителните искови чрез увеличение на размера на съответния иск, като искът за неоснователно платена сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********** е увеличен от сумата от 50 лв. на сумата от 1 053,73 лв., а искът за неоснователно платена сума за възнаграждение за гаранция по договор за предоставяне на гаранция № **********, е увеличен от сумата от 50 лв. на сумата от 590,72 лв.

1

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2022г. между страните /ищеца и първия ответник/ бил сключен договор за паричен заем № **********. С договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40 % се нарушавали добрите нрави. Съдебната практика приемала, че такава е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. В случая лихвата надхвърляла повече от три пъти законната лихва. Договорът за потребителски кредит бил уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която била съществен елемент от договорното съдържание, имало за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от договора, тъй като ГПР от 49,03 % бил различен от действително приложения. Освен това уговореното възнаграждение за фирмата поръчител представлявало скрито оскъпяване на кредита, извършено в нарушение на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Съдържа се позоваване на съдебна практика. Нищожен бил и сключеният договор за поръчителство, като съдебната практика била константна, че противоречи на добрите нрави договарянето, че възнаграждение на поръчителя ще плати кредитополучателят, вместо кредитора. Длъжникът не получавал никаква престация по договора, поради което било налице нееквивалентност на поетите задължения. Позовава се ищецът на Директива 2008/48. Освен това договорът за поръчителство имал акцесорен характер и след като кредитната сделка била нищожна, договорът не бил породил правно действие. Направено е искане за прогласяване нищожността на двата договора.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на исковата молба. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва, доколкото заемодателят не предоставя средства, придобити чрез публично влогонабиране, поради което счита, че не следва да се обсъжда съответствието на тази цена с добрите нрави. Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в разпоредбата на чл. 4 от договора не са предвидени разходи по кредита. Счита, че разноските, свързани със задължението за предоставяне на обезпечение не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита. Поддържа, че възнаграждението на дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и съответства на посочения в договора. Сочи, че в договора за кредит не е предвидено задължение за 2 заплащане на възнаграждение за обезпечение, като изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 ЗПК, доколкото на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация, преди последният да бъде обвързан от договора за паричен заем. Оспорва изложените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК другият ответник „Файненшъл България“ ЕООД също е депозирал отговор на исковата молба, като счита предявения установителен иск за недопустим, тъй като за ищецът липсвало интерес от съединяването на този иск с осъдителен такъв на същото основание. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че основният предмет на дейност на ответното дружество е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа, че разпоредбите на ЗПК са неотносими към договорите за поръчителство. Счита, че правоотношението по договора за поръчителство е самостоятелно и е възникнало между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като разпоредбите на чл.

138 ЗЗД и сл. са относими в отношенията между тях. Поддържа, че ищецът е имал възможност да избира между три вида обезпечения, които да предостави. Счита, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е записано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство и всеки дееспособен потребител е могъл да разбере икономическите последици от сключване на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, като възнаграждението е определено след извършена преценка на риска. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави и тъй като приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че обявяването на основния договор води до прекратяване на поръчителството, но в случая дори да се установи, че договорът за кредит е недействителен – потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което докато има главен дълг – договорът за поръчителство не може да се приеме за нищожен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е представен екземпляр от сключения Договор за паричен заем № ********** от **********, въпреки, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е бил задължен да стори това по реда на чл. 190 ГПК, като 3 са му указани и последиците по чл. 161 ГПК, а именно, че доколкото не оспорва съществуването на договора, то съдът ще приеме, че същият е със съдържание, посочено в исковата молба. С оглед на представения Погасителен план към Договор за паричен заем № **********, от който са видни размера на погасителни вноски, компонентите, който се включват в тях, и начина на тяхното изплащане, както и предвид представения Договор за предоставяне на гаранция № ********** и прието заключение по ССчЕ, за които ще стане въпрос по-долу, съдът намира на основание чл. 161 ГПК, че между ищеца, като кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитодател, е сключен процесния договор за кредита, с който на К. А. Т. е предоставен паричен заем в размер от 3000 лв., при фиксиран ГЛП по заема 40 %, и посочени ГПР от 49,03 % и обща дължима сума – 4405,44 лв.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ********** от **********, сключен между К. А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1090,56 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ********** от ********** Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е и заключения по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда. Съгласно същото размера на ГПР по кредита, на база заложени параметри по процесния договор, а именно само разходите за лихва, е 49,03 %, като при изчисляването му е отчетено само вземането за възнаградителна лихва. С включено възнаграждение на дружеството поръчител процента на разходите на годишна база нараства на 91,01 %.

Представена е справка от „Изи Асет Мениджмънт” АД, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, и от която е видно, че длъжникът по кредита е заплатил за погасяване на своите задължения сумата от общо 2037,76 лв., от които 1 053,79 лв. са отнесени за погасяване на възнаградителната лихва, а 1 313,89 лв. за погасяване на главницата по кредита. Налице е и аналогична справка от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в която се сочи, че дружеството е получило сумата от 590,72 лв. по договора за поръчителство. Предвид начина на заплащането им – от длъжника по кредита чрез кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД заедно с погасителните вноски по договора за кредит, съдът намира, че тази сума е дължима именно на ищеца Т..

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца К. А. Т. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ********** от **********, при което ищеца има качеството на 4 кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ********** от ********** И при двата договора К. А. Т., в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, в посочения в Договор за паричен заем № ********** от ********** годишен процент на разходите, в размер на 49,03 %, е включено само вземането за договорна лихва като разход по кредита, но не и възнаграждението по договора за поръчителство, в който случая ГПР би бил 91,01 %. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 4405,44 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1090,56 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.