Решение № 463 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502931 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №3670/10.08.2023г. по гр.д.№12636/2022г. по описа на ПРС,ХI гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3,вр. с чл.225 от КТ и процесната заповед за уволнине е призната за незаконосъобразна,жалбоподателя ищец е възстановен на длъжността,която е заемал преди уволнението,както и ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 8700лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 06.07.2022г.-06.01.2023г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-01.09.2022г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника,като е заемал длъжността „***“ и със заповед №109/05.07.2022г.,връчена му на 06.07.2022г.,е бил уволнен от заеманата длъжност поради съкращаване на щата на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ.Ищецът твърди,че на 06.07.2021г. е претърпял трудова злополука,която обаче не е била призната за трудова от работодателя и се наложило същия да води дело от административен характер за признаване 1 на злополуката за трудова,което с решение №718/20.04.2022г. на Административен съдПловдив била призната за трудова.Решението не е влязло в законна сила,но със заповед №43/17.09.2021г.,връчена му на 23.09.2021г. трудовото правоотношение между него и работодателя било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.Тази заповед е била отменена от съда и ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“.Със заповед №72/25.05.2022г. същия е започнал работа отново в предприятието,като на 15.06.2022г. му е било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 от КТ срещу заплащане на обезщетение,но не е постигнато споразумение между страните.На 06.07.2022г. на ищеца му е била връчена процесната заповед №109,която е атакувана към настоящия момент,като ищецът твърди да няма реално съкращаване в щата на предприятието,а същото да е извършено само по отношение на него.Ищецът твърди,че липсва извършен подбор в предприятието и неправилно е бил уволнен.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

В първоинстанционното производство са разпитани две групи свидетели,като първата група на работодателя са разпитани св.М.М.,ръководител ПТБ към момента на уволнението и Д.К.-главен инженер към момента на уволнението.От показанията на двамата се установява,че е имало заповед на Гл.Директор за извършване на подбор на лицата,заемащи длъжността „***“ и „***“,като критерийте били определени от ръководството на предприятието.След извършването на оценяването съобразно дадените критерии въззиваемия събрал най-малко точки от участващите в подбора,поради което бил съкратен.Св.М. лично участвал в комисията,извършила подбора и оценките са поставени съобразно посочените критерии.Св.К. сочи,че въззиваемия не може да работи в екип,с много труден характер е,поради което същия е бил съкратен.От страна на ищеца са били разпитани свидетелите И. И.-И. и К.М.,като от техните показания пък се установява,че подбора не е бил извършен съобразно представените критерии,като св.И. И. е заемала длъжността „***“ към момента на уволнението на ищеца.От показанията на св.М. се установява,че същия може да работи в екип,а посочената докладна с №66/24.06.2022г. не е била подавано от него и не е била подписвана от него.Ищецът бил подал заявление под същия номер за актуализация на заплатата.

В първоинстанционното производство са назначени две ССЕ,като от заключението на в.л.З. М. се установява,че след извършената от него проверка правилно са били поставени точките на участващите в подбора лица,както и че длъжностните характеристики на всички оценявани се припокриват,като единствено в длъжностната характеристика на „***“ има допълнителни задължения.Това заключение е било оспорено и е била назначена повторна ССЕ с вещо лице С.К.,което е изследвало и допълнителната квалификация на всеки един от заемалите длъжността „***“ към момента на извършването на съкращаването.

От изложеното дотук става ясно,че има извършен подбор,но този подбор не е 2 извършен правилно,тъй като на една част от критериите се придава по-голяма стойност,а на друга част от критериите по-малка.Работодателят,чрез назначената комисия,не е оценил правилно участниците в подбора,тъй като неправилно са били поставени оценки на квалификацията на заемащите длъжността,а освен това не е бил оценяван ищеца самостоятелно,а са му поставени оценки за работа в екип.Също така следва да се посочи,че наложените наказания на ищеца са изтекли и същите не е следвало да се вземат предвид при оценяването.

Настоящата инстанция намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК като следва потвърди пръвоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 1950лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3670/10.08.2023г. по гр.д.№12636/2022г. по описа на ПРС,ХI гр.с-в.

ОСЪЖДА „ГБС-Пловдив“ АД с ЕИК-115345761 със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Хр.Г.Данов“ №24 да заплати на Б. И. К. с ЕГН-********** от гр.Пловдив,ул.***,със съдебен адрес:гр.Пловдив,ул.*** чрез адв.З. З.-М. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1950лв./хиляда деветстотин и петдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3