Решение № 14708 от 27.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14708 гр. София, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110126145 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, чрез адв. П.П., срещу „Мимком“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 18700 лева, представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20187810400989 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им чрез прихващане с насрещно вземане на ищеца към „Ковекс“ ЕООД в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 8958 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 82 състав.

В исковата молба се твърди, че за процесните суми в общ размер на 18700 лева бил издаден изпълнителен лист от 12.12.2018 г. в полза на „Ковекс“ ЕООД. В същото време банката имала вземане срещу посоченото дружество в общ размер на 320347,14 лева, за което бил издаден изпълнителен лист от 24.02.2016 г. С оглед обстоятелството, че между ищеца и „Ковекс“ ЕООД съществували две еднородни, насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, на 12.12.2018 г. банката направила надлежно изявление за прихващане до размера на по-малкото. Същото било изпратено до „Ковекс“ ЕООД чрез ЧСИ С.Х. и било редовно връчено на дружеството на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.12.2018 г. С това вземането на 1

„Ковекс“ ЕООД към банката в размер на 18700 лева било погасено изцяло. В тази връзка възразява, че към датата на сключване на договора за цесия от 17.12.2018 г. между ответното дружество и „Ковекс“ ЕООД цедентът не е бил кредитор на банката и не е притежавал прехвърленото вземане, тъй като същото вече е било погасено чрез извършеното прихващане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Мимком“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д. С..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че на 17.12.2018 г. между „Ковекс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за прехвърляне на вземанията в общ размер на 18700 лева, за които на 12.12.2018 г. бил издаден изпълнителен лист. Още същия ден – на 17.12.2018 г. „Юробанк България“ АД било уведомено за извършената цесия и цесионерът „Мимком“ ЕООД депозирал молба пред ЧСИ Г.Д. за образуване на изпълнително дело по издадения изпълнителен лист. Производството по изпълнително дело № 20187810400989 било спряно по силата на поискано от банката и допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че изявлението за прихващане било достигнало до „Ковекс“ ЕООД на 13.12.2018 г.

Същото било връчено на управителя на посоченото дружество на 27.12.2018 г., т.е. след като вземането вече е било валидно прехвърлено на ответното дружество. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Юробанк България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Т.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че приетите по делото писмени доказателства били достатъчни за постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Счита, че банката спазила процедурата по уведомяване на насрещната страна, а останалите аргументи били подробно изложени в исковата молба. Не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „Мимком“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да го отхвърли по мотивите, изложени в депозирания отговор. Изразява становище, че дори ищецът да е изпратил уведомлението за извършеното прихващане на 12.12.2018 г., същото било получено от цедента много по-късно. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че на 12.12.2018 г. в полза на „Ковекс“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист срещу „Юробанк България“ АД за сумата в общ размер на 18700 лева, 2 представляваща направените по т. д. № 5382 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, по възз. т. д. № 2265 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, и по т. д. № 1592 по описа за 2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение разноски; както и че банката имала вземане срещу „Ковекс“ ЕООД за сумата в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20168790400507 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч. Посочените обстоятелства са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

От приложено към исковата молба изявление за прихващане от 12.12.2018 г. се установява, че ищцовото дружество отправило до „Ковекс“ ЕООД изявление за прихващане на задължението си по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. в размер на 18700 лева със своето насрещно вземане за сумата в общ размер на 320347,14 лева по изпълнителен лист от 24.02.2016 г. до размера на по-малкото. След извършеното прихващане оставала разлика в размер на 301647,14 лева, дължима от „Ковекс“ ЕООД към „Юробанк България“ АД, а вземането на посоченото дружество към банката било погасено изцяло. Писменото изявление за прихващане било депозирано за връчване на „Ковекс“ ЕООД в кантората на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, на 12.12.2018 г. Видно от представена разписка, съдебен секретар Х.С. посетил адреса на управление на дружеството на 13.12.2018 г. в 10,30 ч., като не открил лице, което да приеме книжата със задължение да ги предаде на адресата. Връчителят разговарял с човек от съседен офис, който казал, че от дружеството скоро не били отваряли и не ги е виждал. С удостоверение изх. № 70815/19.12.2018 г. ЧСИ С.Х. приела, че били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което разпоредила документите да се приложат по делото и да се считат за редовно връчени на „Ковекс“ ЕООД на 13.12.2018 г.

Не се спори по делото, че на 17.12.2018 г. между „Ковекс“ ЕООД и ответното дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) с предмет вземанията на цедента срещу банката по изпълнителния лист от 12.12.2018 г. Видно от уведомление с вх.

№ 1494/ 17.12.2018 г., на същата дата цедентът „Ковекс“ ЕООД уведомил длъжника „Юробанк България“ АД на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, както и че занапред „Мимком“ ЕООД се явявал надлежният кредитор да получи изпълнение.

Не се оспорва и обстоятелството, че на 17.12.2018 г. по молба на ответника, в качеството му на цесионер на вземането по изпълнителния лист от 12.12.2018 г., било образувано изпълнително дело № 20187810400989 по описа на ЧСИ Г.Д. с взискател „Мимком“ ЕООД и длъжник „Юробанк България“ АД. С писмо изх. № 00079/03.01.2019 г.

ЧСИ Г.Д. уведомил ответника, че с резолюция от 02.01.2019 г. производството по изпълнителното дело било спряно по силата на издадена в полза на „Юробанк България“ АД обезпечителна заповед по гр. д. № 80277 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65 състав. Съобщението било връчено на процесуалния представител на ответника на 03.01.2019 г.

3

От разписката към придружително писмо изх. № 69298/12.12.2018 г. на ЧСИ С.Х. се установява, че изявлението за прихващане на „Юробанк България“ АД било връчено лично на управителя на „Ковекс“ ЕООД – С.Щ. в кантората на съдебния изпълнител на 27.12.2018 г.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По обективно съединените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението. Процесуално легитимирани страни в производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК са страните в изпълнителното производство – ищец е длъжникът, който твърди пълно или частично погасяване на вземането, чийто носител е ответникът – взискател. По своя характер искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен и се основава на твърденията на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт. Този иск е средство за защита на длъжника в хода на висящ изпълнителен процес срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки.

Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, респ. настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Освен това следва да бъде посочено, че предмет на исковата защита по чл. 439 ГПК не са разноските в изпълнителния процес, тъй като същите не се обхващат от силата на пресъдено нещо на решението, което се изпълнява. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е единствено вземането по изпълнителното основание, което установява правото към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните.

В настоящия случай ищецът се позовава на изявление за прихващане, отправено след влизане в сила на решението, с което в полза на „Ковекс“ ЕООД са присъдени разноски в общ размер на 18700 лева. В съдебната практика се приема, че за да е допустим искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тази хипотеза, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебно решение относно пасивното вземане (вземането, което се изпълнява принудително). Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се проверява в производството по чл. 439 ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила съдебно решение, с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на установяване на активното вземане и от начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е 4 могло да бъде извършено – когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо (вж. Решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2248/2019 г., І т. о., ВКС).

При съобразяване на цитираната съдебна практика и с оглед обстоятелството, че изявлението за прихващане е направено от „Юробанк България“ АД на 12.12.2018 г., т. е. след влизане в сила на съдебното решение относно пасивното вземане (това на „Ковекс“ ЕООД към банката), то предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.