Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 03.05.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 176/2023
Вид
Решение № 298
Подписан
03.05.2023
В сила
24.10.2023
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 190, ал. 2, т.1 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1, т.3 · Закон за горите
  • чл.273, ал.1 · Закон за горите
  • чл.274, ал.1 · Закон за горите
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Благоевград, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200176 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. В. У. с ЕГН ********** от с. Д.о, общ. С. против Наказателно постановление № 2210200407/12.01.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 190, ал.2, т.1, във вр. чл.188, ал.1, т.3, във вр. чл. 191, ал.1, във вр. чл.257, ал.1, т.3 ЗГ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП нарушение. Навежда се несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, с е представлява от адв.М., която поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи. Допълва, че съставеният АУАН не съдържа данни за време, място и извършител на нарушението.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Вълкова, която счита за необосновани изложените във въззивната жалба възражения. Сочи, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което моли същото да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е специалист лесовъд при Община Симитли.

На 14.11.2022 г. свидетелите М. Г. и В. В., извършили проверка на отдели 472„л“ и 508„в“ района на с. Сенокос, попадащ на територията на ТП ДГС „Симитли“, в които 1 констатирали извършването на сеч на немаркирана дървесина. Служителите на РДГ установили, че в намиращия се наблизо временен склад има дървесина, която поради оставените следи от изтегляне приели, че е отсечената от отдели 472„л“ и 508„в“.

Установено е, че в отдел 508„л“ са отрязани 9 броя бял- борова дървесина, която липсва, а в отдел 472„л“ са отрязани 21 броя бял-борова дървесина, възлизаща на 13пл.м3.

При извършения на място визуален оглед, също бил направен извод за съответствие между намиращата се във временния склад дървесина и диаметъра на пъновете от отдели 472„л“ и 508„в“. След извършена проверка в информационните масиви на ИАГ, проверяващите установили, че за отдели 472„л“ и 508„в“ не са издавани позволителни за сеч, като разрешителното за сеч на съседните отдели е издадено на името на жалбоподателя.

Г. и Воденичаров приели, че жалбоподателят не е осъществил контрол, свързан с откриване, предотвратяване и спиране на незаконната сеч, като по този начин е извършил нарушение на чл.190, ал.2, т.1, във вр. чл.188, ал.1, т.3, във вр. чл. 191, ал.1, във вр. чл.257, ал. 3 ЗГ.

При така направените констатации, Г. в присъствието на свидетелите В., Ж. и на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН №000508/30.11.2022 г.

Въз основа на съставения АУАН, на 12.01.2023 г. е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 16.01.2023 г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Г., В. и Ж., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДГ с изх.

№РДГ02-1914/02.03.2023 г. с приложение заверено копие на свидетелство за професионална квалификация с рег. №341/02.12.2005 г. на М. Г. и заверено копие на свидетелство за зрелост и квалификация Н №002307 – средно образование на М. Г., Писмо от РДГ с изх. №РДГ02-2556/23.03.2023 г.; Писмо от Община Симитли с изх.

№11-03-251-1/31.03.2023 г. ведно с копие на трудов договор №104/04.08.2014 г. и допълнително споразумение към трудов договор №135/11.08.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „младши специалист Лесовъд“; Трудов договор №98/16.11.2020 г. и допълнително споразумение към трудов договор №134/11.08.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „старши специалист – Управление на горски територии и земеделски имоти“; Писмо от Община Симитли с изх. №11-03251-1/31.03.2023 г., Писмо от РДГ Благоевград с изх. №РДГ02- 821/27.01.2023 г.;

Заверено копие на известие за доставяне с дата на получаване 16.01.2023 г.; Заверено копие на рапорт от В. В. с резолюция с рег. №РДГ02-10240/30.11.2022 г.; Заверено копие на покана от РДГ; Заверено копие на АУАН серия Е 2021 г., №000508/30.11.2022 г.; Заверено копие на констативен протокол серия Е 2021г., №409476/30.11.2022 г.;

Заверено копие на констативен протокол серия Е 2021 г., №409469/30.11.2022 г.;

Заверено копие на разписка Серия О00А №000795 за отговорно пазене; Заверено копие на ръчно написна молба от А. У. от 01.11.2022 г.; Копие на трудов договор №104/04.08.2014 г. и допълнително споразумение към трудов договор №135/11.08.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „младши специалист Лесовъд“; Заверено копие на рапорт от М. Г. с резолюция с рег. №РДГ02 10023/24.11.2022 г.; Заверено копие на констативен протокол серия Е 2021 г., №409441/14.11.2022 г.; Заверено копие на констативен протокол серия Е 2021 г., №409442/14.11.2022 г.; Два броя карнет – опис; Заверено копие на рапорт от В. В. с резолюция с рег. №РДГ02-10806/14.12.2022 г.; Заверено копие на констативен протокол серия Е 2021 г., №409488/08.12.2022 г.;

2

Заверено копие на протокол от 16.12.2022 г. в изпълнение на заповед №РД 0521/21.02.2022г.; Заверено копие на заповед №РД49-199/16.05.2011 г.

Извършеният анализ на показанията на разпитаните свидетели Г., В. и Ж. и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства предпоставя извод за тяхното кредитиране в частта им относно обстоятелствата около извършената от тях проверка и направените в хода на същата констатации. В тази им част показанията на свидетелите са последователни, логични и намират опора в събраните по делото писмени доказателства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 16.01.2023г., а жалбата е от 25.01.2023 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от служител, отговарящ на предвидените с чл.274, ал.1 ЗГ изисквания, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен със заповед № ГД 49199/16.05.2011г. на министър на земеделието и храните на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на посоченото като нарушител лице.

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, ясно и прецизно, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания.

На първо място от съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП не става ясно кога е извършено на нарушението – дата или период от време. В акта и наказателното постановление е посочено датата на установяване на нарушението, която е недопустимо по тълкувателен път да бъде приета като дата на нарушението Отсъствието на дата на нарушението лишава санкционираното лице от 3 възможността да организира своята защита, като представи или поиска да бъдат събрани доказателства, както и да релевира възражения пред наказващия орган.

От друга страна липсата на дата на извършване на нарушението препятства извършване на проверка от страна на съда, както относно спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН, така и относно приложимото право, за които съдът следи служебно.

На следващото място избраният от актосъставителя и наказващия орган начин за описание на нарушението не отговаря на въведения със ЗАНН стандарт за осигуряване на яснота по отношение на фактическите рамки на административното обвинение и неговата правна квалификация, което е основна гаранция за осигуряване право на защита на наказаното лице.

Според словесното описание на нарушението в АУАН и НП жалбоподателят „като длъжностно лице не е изпълнил възложените му задължения от Закона за горите, не е извършил действия по откриване, предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горски територии или за премахване на последиците от нарушенията – сеч на немаркирани дървета в насаждения, за които няма издадени позволителни за сеч, в 472„л“ и 508„в“, общински горски територии, собственост на Община Симитли.“.

При тази формулировка на обвинението от фактическа страна не става ясно какво точно нарушение се вменява на жалбоподателя, тъй като липсва каквото и да било описание на всяко едно деяние, за което се твърди, че нарушителят е имал задължение, но не е упражнил произтичащите от качеството му на лице по чл. 190, ал. 2, т.1 ЗГ, контролни правомощия, а именно в какво точно се изразява санкционираното бездействие. В случая не са описани обстоятелства относно дължимите от У. действия по откриване, предотвратяване и спиране на незаконни дейности. Както актосъставителят, така и наказващият орган е следвало да посочат точните действия, които е следвало да бъдат извършени от санкционираното лице, т. е какво е следвало да извърши, а не е извършил. В този смисъл Решение № 587 от 12.10.2018 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 574/2018 г.

Ето защо съдът приема, че съдържащото се в АУАН и НП описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

Изложените съображения обуславят извод, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят на предвидените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание, като по този начин се засяга с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя, поради което НП, предмет на настоящия съдебен контрол следва бъде отменено.

Доколкото констатираните от районния съд нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са съществени в степен, предпоставяща отмяна на обжалваното наказателното постановление, съдът не намира за необходимо да обсъжда неговата материална законосъобразност.