Решение № 646 от 04.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 31.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000414 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, с която обжалва решение № 26 000 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 118/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, с което е осъдил „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД, следните суми: 36 570.32 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 7 029.63 лева, за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, сумата от 3 466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати сумата от 5 299.70 лв, направени разноски по делото.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, несъобразено със събрания доказателствен материал, както и последния не е разгледан и анализиран в 1 съвкупност. Оспорва извода на съда по отношение на обвързващата сила на методиката за отчитане на отпадачните води, тъй като не е съобразил уговореното между страните в договора по отношение на начина на отчитане. Твърди, че при сключването на договора не е утвърден образец на справките, поради което е необоснован извода на първоинстанционния съд по отношение на образци ИЕ9-041-1 и ИЕ9-041-2. Оспорва основателността на изложените претенции от ищеца, като твърди, че в производството същите са останали недоказани. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението, че дневникът на изразходваната вода и декларациите по чл.194б от ЗВод служат за документиране на различни по предназначинието си данни и не могат да се използват за определясне на количествата пречистени промишлени води. Те служат за отчитане на цялото количество отнета вода от водовземното съоръжение, поради което задължението за отчитане на взетата вода не е съответно на задължението по договора за пречистване на отпадни води. В тази връзка твърди, че констатираните от вещото лице разлики са ирелевантни. Твърди, че в производсктвото е установено загуби в резултат на настъпили аварии на територията на промишлената площадка и по трасето на водопровода, което не е възприето от съда, който се е позовал само на извода на експертизата, че не може да се определи прецизността на отчитането на такива загуби. Твърди, че с определението си съдът е разпределил доказателствената тежест като е вменил на ответника, че следва да докаже наличие на твърдени загуби във водопроводната мрежа, каквито не са посочени като количество в отговора на исковата молба, поради което за него съществува само задължението да установи такива аварии, но не е да установи количествата води, които са изгубени. Твърди, че в производството ищецът не е установил какви количества води е пречистил, нито че е заплатено по-малко от ответника. Твърди, че ако настоящият състав не възприеме изложените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, то същото е незаконосъобразно в частта, в която съдът е присъдил лихвата, тъй като не е изпадал в забава, предвид липсата на издадени от ищеца фактури. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и двете инстанции.

Въззиваемият „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД оспорва жалбата. Твърдят, че същата е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е съобразено със закона, както и че ответникът се опитва да черпи права от липсата на регламентация в договора между страните. От факта, че ответникът не е отчитал загуби към ищеца, прави извод, че ответното дружество неточно е отчитало месечните количества отпадъчни води.

Оспорва твърденията за неправилно разпределяне на доказателствената тежест, както и твърди, че твърдяните от ответника загуби са останали недоказани. Твърди, че съдът е напривил обоснован и законосъобразен извод, че единствено количествата установени с пломбираните водомери могат да се приемат за точно и обективно отчетени, като на тези количества вещите лица изготвят експертизите си. Твърди, че загубите имат своето времево и количествено измерение, което установяване от ответника при условията на главното и пълно доказване е необходимо условие за да бъде прието възражението за основателно.

2

Оспорва и твърденията за неизпадане в забава на ответника, като твърди, че основанието за извършено плащане е извършването на услугата, а не издаването на фактурата. Твърди, че след постановяване на решението е получил предложение с приложен проект за споразумение, с което ответникът е предложил да се задължи да заплати сума, представляваща ½ от присъдената. Твърди, че с това предложение ответникът е признал дължимостта на ½ от сумите, както и че дружеството признава, че не е отчитало правилно и точно количествата отпадни води. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 26 000 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 118/19 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО ко“ ЕООД, следните суми: 36 570.32 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г., за пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 7 029.63 лева, за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, сумата от 3 466.49 лева с ДДС, представляваща неплатени услуги по договор № 15-52- 001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева, за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати сумата от 5 299.70 лв, направени разноски по делото.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че същите са сключили договор № 15-52-001 от 01.08.2015 г. и Анекс от 31.05.2018 г. към него, по силата, на който ищецът е поел задължението да пречиства промишлени отпадъчни води. Не се спори между страните, , а по делото е признато и за безспорно установено, че по издадените фактури от 2017 г. е извършено плащане.

В показанията си свидетеля Л. И. А. (директор на „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД) твърди, че работи в дружеството от средата на 2015 г.

В задълженията му влиза да отговаря за цялостната дейност на предприятието. Твърди, че аварии, включително и по водопроводите, се случват често. Последните може да се разделят на две части - едната част в завода и една част извън района на завода. За тези, които са в завода той получава информация своевременно и се отстраняват много бързо. Част от 3 водоснабдяването на предприятието, водопроводите, са разположени извън завода, където отстраняването им е по- сложно. Резервоарът, от който получават вода е на около 3 км от предприятието. Помпената станция, от която се черпи вода, също е на горе-долу същото разстояние. Връзката е тях е само по черни пътища, които при лошо време били доста трудно проходими. Работата се забавяла, когато се правят огледи се установявало някои неща - било с аварии, било по поддръжка на съоръженията. Твърди, че там реализирали повече загуби на вода, защото по- бавно и по- трудно се откривали проблемите. В района на завода били тривиални авариите - спукан водопровод, замръзнала тръба, особено през зимата. Авариите, свързани с помпената станция и с резервоара, били по-сложни- имало системи за управление на помпите, които от време на време отказвали, които са свързани с включване и изключване на помпата. Свидетелят твърди, че по- голям проблем възниквал, когато откаже системата, когато резервоарът е пълен и помпата не изключи. Тогава водата започвала да се излива от резервоара и преливала на полето, а всичко това се отчитало през водомерите, а реално не се ползвало от завода, защото изтичала в дерето. Според свидетеля, това е един от сериозните проблеми, които се случват периодично. Другият проблем бил свързан с пропуски по тръбопровода, който свързва резервоара с завода, който е около 3 км., минава през полето, през ниви и не винаги е достъпен за работа - когато има реколта не може да се контролира. Свидетелят твърди, че за тези аварии имало създаден дневник и там се описвало от персонала на цеха, който поддържал съоръженията, в какво се състои аварията, кога е настъпила, кога е отстранена и се прави оценка на количествата вода, които са загубени. След това завършвал с подпис на представител на цеха, най-често механика на цеха. След това, когато свидетелят се запознае с написаното там, се подписвал и той.

Твърди, че за една от двете години- 2017 г. и 2018 г., проблемите със системите за управление на помпите довели до големи загуби, които били около 50 хиляди куб.м.

Другата година били по-малко- не повече от 10 хиляди куб.м. Свидетелят твърди, че е трудно да се каже как точно са оценявали тези загуби. Когато имало загуби, те не минавали през водомера, но имало в завода разположени водомери, на входа на завода имало други водомери, които не са търговски и не са пломбирани от Басейнова дирекция, но за вътрешни нужди и за обща оценка на загубите, те били използвани и по този начин били констатирани загубите. Начинът на определяне на загубите не бил описан по никакъв начин. Имало Инструкция за определяне на водите, които се подават за пречистване, но инструкция за определяне на загубите нямало. Те не се контролирали от Басейнова дирекция. Тя контролирала общото количество, което било получено, а пречистените води били като резултативна величина от водомерите, които контролира Басейнова дирекция.

В показанията си свидетелят твърди, че промишлената вода не е по водомерните устройства. Количествата на различните видове компоненти вода се определял по следния начин: общото количество се определя по един общ водомер, който се контролира от Басейнова дирекция, който е пломбиран. Водата за охлаждане се контролирала от Басейнова дирекция, водомерите били пломбирани. Водата за питейнобитови нужди също се контролирала от Басейнова дирекция. Загубите били на база на това, което се описва в дневника. Когато се установи някакъв проблем, се ползвали водомерите за 4 оперативни нужди, като при съпоставяне на показанията, които били от тези водомери, се правели отипи да бъдат установени загубите. Нямало отчети и справки за водомерите за оперативни нужди. Свидетелят потвърждава, че приложеният по делото отчет за използваните водни количества от „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД за м.септември 2017 г., е от типа, който представят. Подписите били положени от лица, които били от тяхната фирма. Загубите от авариите не били отразявани като няма потребител, тъй като има колонка „потребител“. Според свидетеля, след като са загуби, те не са отивали към пречиствателната станция и съответно не са подавани, същите не са минавали през водомерите.