Определение № 994 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601597 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от П. И. З. чрез защитника му адв.Е.Б. срещу Определение постановено на 23.02.26г. с рег. №4093/04.03.2026г. по НОХД №2025111016414/2025г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 15-ти състав по чл.248 ал.1 т.6 от НПК, с което е оставил без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава и е потвърдил мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ по делото.

В подадената жалба се твърди, че обжалваното Определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че обоснованото предположение по делото по отношение на подзащитния му се гради върху неправилно експлоатирана информация възпроизведена в показанията на един полицейски служител, както и че същото не е било надградено в хода на процеса. Опасност от укриване по отношение на З. никога не е била констатирана сочи процесуалния представител. Защитникът изтъква, че З. е с обременено съдебно минало, но опасността от извършване на престъпление вече не е с такъв висок интензитет, че да налага престой на З. в арестните помещения. Настоява се, че мярката за неотклонение е непропорционална. Другите две подсъдими лица са с по-леки мерки за неотклонение и от датата на извършване на деянията предмет на обвинителния акт до момента на задържане на П. З. бил изминал един период от време, за които няма данни за противообществени прояви от страна на подсъдимото лице. Освен гореизложеното се акцентира, че близките на подсъдимия са тежко ограничени в контактите си с него доколкото живеят в гр.Горна Оряховица и им е трудно да го посещават.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.6 от НПК и е подадена от активно легитимирано лице, доколкото адв.ББ. е процесуален представител на подсъдимия.

При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 19.11.2025г. е образувано НОХД №2025111016414/2025г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 15-ти състав по внесен обвинителен акт срещу П. И. З. с обвинение за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и срещу В.М.А. за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и М.Г.М. с обвинения за извършване на престъпления по чл.210, ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК. На 09.12.25г. е било проведено разпоредително заседание и съдебното производство по делото е било прекратено на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, както и мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на П. З. е била потвърдена. С определение на СГС по ВНЧД№138/20.01.26г. определението от 09.12.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 16414/25г. по описа на СРС, 15-ти състав по чл.248, ал.1 т.3 от НПК е било отменено. Потвърдено е било определението по чл.248, ал.1, т.6 от НПК от 09.12.2025г., с което съдът се е произнесъл относно мярката за неотклонение на подс. П. И. З. и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В проведеното разпоредително заседание на 23.02.2026г. в присъствието на необходимите лица съдът се е произнесъл по въпросите, по които е следвало да се произнесе съгласно чл.248 НПК. В становището си по чл.248 ал.1 т.6 от НПК касателно мярката за неотклонение на подс.П. З. съдът е посочил че на настоящия етап и въз основа на цялостната доказателствена съвкупност продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимият З. е възможно да е съпричастен към извършване на деянието, за което е привлечен да отговаря в настоящото производство. Констатирал е, че подсъдимият е бил задържан под стража с протоколно определение от 09.06.2025 г. по НЧД № 8338/2025 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и към датата на съдебното заседание е бил задържан за срок от осем месеца и четиринадесет дни. Определил е срокът като разумен и не е споделил аргументите за необосновано забавяне на производството и за неритмичното му провеждане. Преценил е, че намаляването на интензивността на опасността от извършване на престъпление с оглед периода на търпене на мярката за неотклонение не е до степен, която да изключи същата като форма на процесуална принуда в правната сфера на подсъдимия З.. Изтъкнал е, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, механизма на извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, засяга множество пострадали на значителна възраст и е с висок размер на инкриминираните съставомерни имуществени вреди. Аргументирал е, че нови обстоятелства от социален, медицински или семеен характер касателно подсъдимия, които да карат съда да ревизира мярката му за неотклонение, не са събрани и е потвърдил мярката за неотклонение на подсъдимото лице.

2

Въззивният съд се съгласява с направената правна преценка от страна на първостепенния съд за наличието на обосновано предположение касателно така повдигнатото обвинение по отношение на З.. Аргументът на първата инстанция, че поначало не е необходимо наличието единствено на преки доказателства, които да уличават дадено лице в извършване на престъпление, като обосновано подозрение за съпричастността на лицето към извършване на дадено деяние би могло да бъде изведено и въз основа на непрекъсната верига от косвени доказателства е верен и в достатъчна степен относим към доказателствената съвкупност събрана касателно така повдигнатото обвинение на подсъдимия. В тази връзка настоящата инстанция преценява като неизводимо като преценка от събраните доказателства становището на защитника отстоявано и пред въззива, че обосновано предположение по делото по отношение на подзащитния му се гради единствено върху неправилно експлоатирана информация възпроизведена в показанията на един полицейски служител, както и че същото не е било надградено в хода на процеса.

Преценени са били адекватно и съгласно чл.56, ал.3 от НПК доказателствата събрани срещу подсъдимия от първата инстанция. Подс. З. е привлечен за тежко умишлено престъпление включващо в себе си общо седем деяния с пет пострадали лица на значителна възраст.

Подсъдимият З. е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ фактически от 07.06.2025г. от който момент до настоящия са изтекли малко повече от девет месеца.

Първата инстанция е констатирала, че в съдебна фаза не е налично ограничение каквото съществува в досъдебното производство съгласно чл.63, ал.4 от НПК касателно срока на търпене на въпросната мярка за неотклонение и е определила срока на задържане като разумен. Основателно е съждението, че преценката на разумността на срока се преценява от гледна точка на сложността на провежданото разследване, броя на деянията, свидетелите и фактическата сложност на установяваната деятелност. В казусната конкретика делото би могло да бъде определено като такова с фактическа и правна сложност, последното с оглед конструкцията на така повдигнатите обвинения и броя на деянията формиращи престъпните състави, за които е повдигнато обвинение на подсъдимите, включително и на З..

Касателно наличието на опасностите ревизиращата инстанция формира идентични изводи с проверяваната. Не се установявала опасност от укриване по делото касателно П. З., нито при вземане на мярката за неотклонение на подсъдимия, нито към настоящия момент.

Анализирайки опасността от извършване на престъпление защитникът изтъква като аргумент, че от периода на обвинението предмет на настоящето дело до задържането под стража на неговия подзащитен не са налице данни за каквито и да било противообществени прояви. Настоящата инстанция, ще възрази, че това обективно не е вярно, доколкото подсъдимия видно от свидетелството му за съдимост е осъден по НОХД№384/25г. на РСГ.Оряховица със съдебен акт влязъл в сила на 12.06.25г. за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК осъществено на 04/05.06.2025г. Този факт съпоставен с факта, че по отношение на подсъдимия са налице общо осем влезли в сила присъди на различни съдилища основно за престъпления срещу собствеността или за общоопасни престъпления охарактеризира подсъдимия като личност със завишена степен на 3 обществена опасност. Последното осъждане касателно подсъдимия преди деянието, за което му е било повдигнато обвинение по настоящето дело е с Определение по

НОХД№1199/2017г. на РС-Казанлък, с която му е било наложено наказание ЛОС за срок от една година и десет месеца при първоначален „Строг“ режим за престъпление по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. В тази връзка обструкциите от страна на адв. ББ. за непропорционалност на въпросната мярка за неотклонение касателно подсъдимото лице не се споделят от въззива. Пропорционалността на мярката за неотклонение предполага ненарушаването на баланса за защита на обществения интерес с ограничаване на правата на подсъдимото лице извън нужното съобразно целите на мярката по чл.57 от НПК. Пропорционалността на мярката за неотклонение не предполага идентичност на мерките за неотклонение на всички подсъдими, доколкото мярката за неотклонение има законово закрепена цел по отношение на всеки подсъдим, взема се съобразно изброените критерии по чл.56, ал.3 от НПК и се преценява в съчетание с другите мерки за процесуална принуда. Поради всичко изтъкнато дотук втората инстанция намира, че опасността от извършване на престъпление касателно подсъдимия З., дори да се е снижила /съпоставена към момента на вземане на съответната мярка за неотклонение/ не се е редуцирала в достатъчна степен, че да обоснове изменение на мярката за неотклонение на подсъдимото лице в по-лека такава.

Не са налице данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия, което да изключва пребиваването му в местата за лишаване от свобода, както и наличието на непълнолетен син не е обстоятелство налагащо промяна на становището на съда, доколкото е налице и друг родител, който полага грижи за детето. Касателно сторената обструкция от защитника за затрудняване режима на лични контакти на подсъдимия с неговите близки следва да се даде отговор на защитника, че този въпрос се разглежда именно при преценката на съпоставката на обществения интерес и резултата от ограничаване на правата на задържаното лице и в случая не обосновава промяна на окончателния извод на съда в полза на подсъдимия. Не се установяват и от материалите по делото други обстоятелства от хуманитарно естество налагащи промяна на мярката за неотклонение на подс. П. З..

При горните мотиви СГС намира, че определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно в частта относно произнасянето на съда по чл.248 ал.1 т.6 НПК и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийски градски съд, XVII-ти въззивен състав,на основание чл.249 ал.3 от НПК и чл.345 ал.1 пр.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.02.26 г. с рег.№4093/04.03.2026г по НОХД №2025111016414/2025г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав постановено на 23.02.26г. с рег.

№4093/04.03.2026г., с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия П. И. З. и е потвърдил мярката му за неотклонение 4

„Задържане под стража“.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 15-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5