Решение № 2435 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108856 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против Д. К.

Н., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с № ********* от 29.01.2018 г., по партиди: М*********, М*********, М********* и М*********.

Сочи, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/ прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

По договора били използвани следните услуги, активирани със съответните приложения:

По партида М ********* е предоставена услуга, чрез Приложение № 1 от 29.04.2019 г., за срок от две години, за мобилна услуга с номер 0*********. Твърди, че за периода от 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. е доставил на ответника електронни съобщителни услуги по договора в размер на 17.59 лева.

Твърди още, че към горепосочения договор по тази партида е закупено устройство на изплащане, за което страните сключили Договор от 29.04.2019 г. за апарат Huawei P2064GB Twilight+mSD 32 GB, с първоначална вноска в размер на 21.98 лева и 23 последващи равни месечни вноски. Твърди, че за периода от 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. е дължима сумата в размер на 21.98 лева – неплатени лизингови вноски, както и предсрочно изискуеми 1 лизингови вноски в размер на 285.74 лева, или претендира сумата в общ размер на 307.72 лева – неплатени лизингови вноски.

Тъй като за периода от 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. ответникът не е заплатил дължимите суми за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, Договорът е прекратен на 19.02.2020 г. предсрочно от оператора, а на ответника е начислена неустойка в общ размер на 429.71 лева.

Ето защо претендира сумата в общ размер на 325.31 лева, за периода от 12.02.2020 г. – 01.04.2020 г.

По партида М ********* е предоставена услуга, чрез Приложение № 1 от 29.01.2018 г., за срок от две години, за фиксиран интернет с номер 101000437245. Твърди, че за периода от 09.01.2020 г. – 08.03.2020 г. е доставил на ответника услуга по договора, поради което претендира сума в размер на 25.71 лева.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, Договорът е прекратен предсрочно от оператора, а на ответника е начислена неустойка в общ размер на 100 лева.

Ето защо претендира сумата в общ размер на 125.71 лева, за периода от 12.02.2020 г. – 04.05.2020 г.

По партида М ********* е предоставена услуга, чрез Приложение № 1 от 17.07.2018 г., за срок от две години, за мобилна услуга с номер 0*********. Твърди, че за периода от 09.01.2020 г. – 08.04.2020 г. е доставил на ответника електронни съобщителни услуги по договора в размер на 58.58 лева.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за електронни съобщителни услуги, Договорът е прекратен предсрочно от оператора, а на ответника е начислена неустойка в общ размер на 70.25 лева.

Ето защо претендира сумата в общ размер на 128.83 лева, за периода от 12.02.2020 г. – 03.05.2020 г.

По партида М ********* е предоставена услуга, чрез Приложение № 1 от 01.07.2019 г., за срок от две години, за мобилна услуга с номер 0*********. Твърди, че за периода от 16.01.2020 г. – 15.02.2020 г. е доставил на ответника електронни съобщителни услуги по договора в размер на 17.59 лева.

Твърди още, че към горепосочения договор по тази партида е закупено устройство на изплащане, за което страните сключили Договор от 01.07.2019 г. за апарат Huawei P20 Pro DS Black, с първоначална вноска в размер на 26.98 лева и 23 последващи равни месечни вноски. Твърди, че за периода от 16.01.2020 г. – 15.02.2020 г. е дължима сумата в размер на 26.98 лева – неплатени лизингови вноски, както и предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 404.70 лева, или претендира сумата в общ размер на 431.68 лева – неплатени лизингови вноски.

Тъй като за периода от 19.02.2020 г. – 08.04.2020 г. ответникът не е заплатил дължимите суми за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, Договорът 2 е прекратен на 19.02.2020 г. предсрочно от оператора, а на ответника е начислена неустойка в общ размер на 573.54 лева.

Ето защо претендира сумата в общ размер на 1022.81 лева, за периода от 19.02.2020 г. - 08.04.2020 г.

Претендират се и мораторни лихви, както следва: обезщетение за забава в размер на 34.63 лева – за периода от 04.03.2020 г. – 10.02.2023 г., начислена върху сумата от 119.47 лева – неплатени предоставени електронни съобщителни услуги; обезщетение за забава в размер на 213.15 лева за периода от 04.03.2020 г. – 10.02.2023 г., начислена върху сумата от 739.40 лева – неплатени суми за устройство по договор за изплащане и обезщетение за забава в размер на 342.03 лева за периода от 20.02.2020 г. – 10.02.2023 г., начислена върху сумата от 1173.50 лева – неустойки за прекратяване на рамковия договор.

Относно неустойките, ищецът ги претендира за предсрочното прекратяване на договорите, поради неизпълнение, по договорите за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни такси, както и представляващи отстъпката от цената на устройстватапо договорите за лизинг, както и цена на невърнато оборудване по ценова листа – по договорите за услуги.

За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение № 1715 от 14.03.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2996/2023 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът възразил, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаване на исковете, като иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „А1 България” ЕАД има вземания срещу ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете.

Изразява становище, че процесният договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, идентифициран с № ********* от 29.01.2018 г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи, че по силата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и 3 правна страна, следното:

Видно от приложеното частно гр. дело № 2996/2023 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройство за посочените телефонни номера, именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; както и изправността си по договорите, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми. По отношение на претендираните неустойки – уговорките за дължимост на неустойки в конкретен размер при неизпълнение на поети от ответника задължения.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично основателни, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, идентифициран с № ********* от 29.01.2018 г., както и, че претендираните от ищеца услуги за процесния период са предоставени от ищеца на ответника и процесните устройства са предоставени от ищеца и съответно ползвани от ответника по процесните договори /виж Определение № 14336 от 19.12.2023 г. и протоколно определение от 29.02.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото – договори и приложения, а именно:

Договор с № ********* от 29.01.2018 г.;

Приложение № 1 от 29.04.2019 г. за мобилна услуга с номер 0*********;

Договор за продажба на изплащане от 29.04.2019 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата за апарат Huawei P2064GB Twilight+mSD 32 GB;

4

Приложение № 1 от 29.01.2018 г. за ползване на услуга Мтел домашен интернет;

Приложение № 1 от 17.07.2018 г. за мобилна услуга с номер 0*********;

Приложение № 1 от 01.07.2019 г. за мобилна услуга с номер 0*********;

Договор за продажба на изплащане от 01.07.2019 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата за апарат Huawei P20 Pro DS Black, се установява, че по силата на Договор с № ********* от 29.01.2018 г. между страните (ищецът с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като съобразно т.3.2 от договора, същият урежда условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и други, се описват в приложения, представляващи, неразделна част от договора. От своя страна всяко от представените приложения съдържа описание на съответния тарифен план, ценови условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Така сключеният договор, ведно с подписаните към него приложения, които индивидуализират отношенията и уговорките между страните, откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като същият включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги. Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил, което обстоятелство по делото не е спорно, и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирани неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право /чл. 26 от ОУ/.