Решение № 162 от 16.10.2026, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 346/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Лидия Антоанова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Л. Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Л. Ант. Георгиева Гражданско дело № 20251880100346 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 03.09.2025 г., подадени от „...” ЕАД- гр. Б., ЕИК ... против В. И. Н., ЕГН: **********, с които са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 186, 89 евро (с левова равностойност от 365, 53 лв.), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена от длъжника доставена, отведена и пречистена вода за периода 03.08.2021 г.- 05.09.2024 г. за имот, находящ се в гр. П., общ. П., обл. Б., ул.
„...“ № ..., вх. ..., абонатен № .... и сумата от 24, 48 евро (с левова равностойност от 47, 87 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 24.09.2022г.- 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /08.11.2024г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 527 от 30.12.2024 г., по ч.гр.д. № 836/ 2024г., по описа на Районен съд- Своге, III- ти с-в.
1
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството ищец:
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 03.08.2021 г.- 05.09.2024 г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., общ. П., обл. ..., ул. „...“ № ...., вх...., абонатен № ....., е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 365, 53 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е собственик на 3/4 идеални части от имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, номер и дължима сума. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 47, 87 лв. за периода 24.09.2022г.- 31.10.2024г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот отчитането на стойностите на измервателното устройство е станало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на дължимите суми за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния имот, срещу ответника В. И. Н. и срещу И. Г. Д., като съсобственици на имота /и в качеството им на наследници на Г. Т. Н./, било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. Н. за горепосочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и срещу И. Г. Д. за съответната на правото й на собственост върху имота част от дължимите суми. Заповедта била връчена на длъжника В. Н., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, същата е депозирала възражение срещу заповедта. По отношение на длъжника И. Г. Д., издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции срещу В. И. Н.. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
2
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се исковата претенция за главното вземане по основание, като се посочва, че аргументи в тази насока ще бъдат изложени в открито съдебно заседание.
В проведените по делото открити съдебни заседания, ответницата В. Н. оспорва исковите претенции по основание и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове :
Относно допуснатото изменение на размера на исковите претенции с Протоколно определение от 15.09.2026 г. на РС – Своге, съдът счита, че същото се явява в противоречие със задължителните указания, дадени в т. 11б от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което за разликата в размера на иска за главница от 186, 89 евро /първоначалния размер на иска/ до 249, 19 евро /размера на иска след допуснатото изменение/ и за разликата в размера на иска за мораторна лихва от 24, 48 евро /първоначалния размер на иска/ до 32, 62 евро /размера на иска след допуснатото изменение/, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение на претенциите преди допуснатото изменение на исковете, следва да се посочи, че видно от приложеното ч.гр.д. № 836 по описа за 2024 г. на Районен съд Своге, III- ти с-в, образувано по депозирано от „...” ЕАД – гр. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 527/ 30.12.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника В. И. Н. на 06.03.2025 г., като в законоустановения едномесечен срок, същата е подал възражение по чл. 414 ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( указанията са получени на 07.05.2025 г., а исковата молба е входирана в съда на 06.06.2025г 3
). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че същият притежава качеството на клиент/потребител на услугите, предоставяни за имот с административен адрес- гр. П., общ. П., обл.
..., ул. „...“ №..., вх....., абонатен № ..., тъй като е собственик на 3/4 от обекта.
Следва да установи, че процесният имот е водоснабден. Следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода до горепосочения обект. Ищецът следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените и доставени количества вода и стойността на услугата (в случая- отчет на измервателното устройство по електронен път).
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост, са приети Справка от Община П. с изх. № 30-299-19 от 12.03.2026 г. / л. 113 /, Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси, издадено на името на В. И. Н. / л. 114 /, Удостоверение за наследници на Г. Т. Н. / л. 112 /. От посочените информационни източници се установява, че съсобственици на процесния имот са били Г. Т. Н. и неговата съпруга – ответницата В. И. Н.. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, Г. Н. е починал на 04.02.2020 г., като ответницата е негов наследник по закон, заедно с двете им 4 дъщери – Т. Г. Н. и И. Г. Д. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата В. И. Н. е титуляр на вещното право на собственост върху имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на услуги за процесния имот.
По делото е била назначена и изготвена съдебно- техническа експертиза.
От експертното заключение се установява, че вещото лице е посетило процесния имот с адрес: гр. П., ул. „...“ № ...., вх...., ет......, като е установил, че актуалния адрес е гр. П., ул. „...“ № ..., вх....., ет...... Посочено е, че ответницата е предоставила достъп до жилището на вещото лице, което е констатирало, че номера на партидата е ......., с титуляр: наследниците на Г. Т. Н. Регистрирано е едно измервателно устройство, което се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползването на мобилен компютър. В електронния карнет за абонатен номер ...., отчетите на водомера за процесния период са с осигурен достъп за три междинни периода и с данни „От клиента“ за останалите пет.
Експертът посочва, че обектът е водоснабден, като данните от отчитането на доставеното и консумирано водно количество са нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен номер ... в програмата на водния оператор.
Тези данни са възпроизведени в приложената справка – извлечение към делото. В експертното заключение е отразено също, че изразходваното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за посочения в исковата молба период е 117,00 куб.м., като има и количество „От разпределение“, равно на 0,77 куб.м. Посочено е, че общото количество, което следва да се заплати на водния оператор е 117, 77 куб.м. Отразено е също, че е бил спазен редът за определяне на количеството „От разпределение“. Вещото е посочило също, че програмата за отчитане на ищеца се поддържа от програмист, който следи дали тези „Бази данни“ са в актуално състояние, поради което е невъзможно да се издаде документ със сгрешени данни. В експертизата е отразено също, че всички цени в издадените фактури отговарят на одобрените цени за съответния период с Решения на КЕВР, както и че всяка една фактура, издадена от водния оператор е съобразена с изискванията на Закона за счетоводството. За процесния период са били издадени осем фактури за четири ценови периода, като не се налице плащания по нито една от фактурите.
От разпита на свидетеля К. П. М. ( л. 84- 85 ) се установява, че тя е приятелка на ответницата В. Н.. Свидетелката посочва, че за процесния 5 период ответницата е живеела в гр. С., както и че откакто е починал нейният съпруг, тя посещава процесния апартамент в гр. П. „по един, два дни“. Твърди също, че тя самата е посещавала последно имота през 2012 г., както и че в момента никой не живее в него.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна, логически последователна и непротиворечаща на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
Съобразно гореизложеното, то не е налице съмнение, че в процесния недвижим имот е налице монтирано измервателно средство. В обекта е поставен водомер, като съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, количеството доставена вода се измерва съобразно показанията на техническото средство. Установено е също, че изразходваното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за посочения в исковата молба период е 117,00 куб.м., като има и количество „От разпределение“, равно на 0,77 куб.м. Посочено е, че общото количество, което следва да се заплати на водния оператор е 117, 77 куб.м.