Решение № 507 от 04.06.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, ……. 2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ

ИВА НЕШЕВА

При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Станислав Стойков, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 5539 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по въззивен протест срещу присъда от 20.02.2018г. на СРС, НО, 20-ти състав, постановена по НОХД №23768/2011г., с която подс. И.М.А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206,ал.3,пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че на 11.06.2009г., в гр. София, противозаконно присвоил чужда – на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД (с изпълнителен директор Р.Н.П.) движима вещ – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е350“ с рег №*******, рама № ******, на стойност 42 520,00 лв.(четиредесет и две хиляди петстотин и двадесет лева), който владеел в качеството си на едноличен собственик и управител на лизингополучателя - „С.-К.“ ЕООД по договор за лизинг № 009468-001/29.09.2008г., като транспортирал лекия автомобил на 11.06.2009г. през границата на Република България, и обсебването е в големи размери.

Изложени са оплаквания за необоснованост на присъдата поради обстоятелството, че са били събрани всички възможни и необходими доказателства, въз основа на които се доказва извършеното от подсъдимия А. деяние.

Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна, като не са правени никакви доказателствени искания.

В закрито заседание въззивният съд е преценил, че за изясняване на делото не се налага разпит на свидетели, вещи лица и подсъдимия.

В открито заседание представителят на СГП поддържа изцяло така подадения протест, като излага аргументи, обуславящи виновността на подс. А.. Релевира доводи, че в нарушение на договора за лизинг подс.А. е напуснал територията на РБ, като паралелно е преустановил плащането на лизинговите вноски, а след това е предприел и действия по разпореждане с процесната инкриминирана вещ. Счита датата, посочена в обвинителния акт, за резонна и няма причина подс.А. да не бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Пледира за осъдителна присъда, чието наказание, с оглед личността на дееца, да бъде от порядъка на 1 (една) година „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 (три) години.

Защитата на подсъдимия – адв. Т. – счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при пълен анализ на доказателствената съвкупност. Твърди, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие безспорно се е доказало наличието на гражданско-правни отношения, въз основа на които счита изводите на първостепенния съд за правилни. Моли съдът да потвърди така постановената присъда.

В откритото съдебно заседание по делото подсъдимият А. не се явява. Производството както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд протече при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Поради невъзможност за призоваване на подсъдимия и осигуряване присъствието му в съдебната зала, правото му на защита беше обезпечено чрез надлежното му представляване от страна на адв. Т. във възиввното производство, и авд.К. и адв. А. – в първоинстанционното.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

За установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателсва и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е постановена при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие съдът е положил значителни усилия за разкриване на обективната истина, като е изисквал съдействието на различни органи, за да изясни всички правно значими обстоятелства. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от контролираната инстанция:

Подсъдимият И.М.А. е роден на *** г. в Сирия, неосъждан, ЕГН **********.

„И Е.Д.А.Л.“ ЕООД /с последващо наименование „И А.Б.А.Л.“ ЕООД/ било собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 350“, рама №*******, с per. № *******/и имало издадено СРМПС/.

В СГС още преди 2000 - та година било регистрирано „С.-К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, управлявано и представлявано от И.М.А., който бил и едноличен собственик на капитала на дружеството.

На 29.09.2008 г. бил сключен договор за лизинг

№009468-001, между „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД /като лизингодател/ и „С.-К.“ ЕООД /като лизингопролучател/, за лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 350“, рама №*******, с per. № *******/употребяван, с дата на първоначална регистрация началото на 2005 г./. Договорът бил подписан от И.М.А.

„за лизингополучателя“, а като обезпечение „С.-К.“ ЕООД - представлявано от А., издало и той подписал като „издател“ запис на заповед на лизингодателя. В декларация по Закона за мерките срещу изпиране на пари посочил за произхода на паричните средства във връзка с договора за лизинг, че те са оборотни средства.

А. получил владението върху този автомобил, заедно с ключ и съответните документи за него. Съгласно този договор лизинговите вноски били платими всеки месец, като бил изготвен и съответен погасителен 60-месечен план. Според Общите условия по договора за финансовия лизинг, приети от А., когато активът е МПС, лизингополучателят ще го ползва само на територията на Р. България, като активът ще може да бъде използван извън България само след предварително писмено съгласие от лизингодателя, който ще издаде пълномощно с нотариална заверка на подписа; договорът може да бъде прекратен предсрочно от лизингодателя, поради неизпълнение от страна на лизингополучателя и последният е длъжен да върне актива на лизингодателя, но ако не направи това лизингодателят има право да обяви актива за откраднат или обсебен пред компетентните органи и пред застрахователя; лизингодателят има право да развали договора за лизинг с едностранно изявление в посочените в Общите условия по договора случай, в т.ч. и когато лизингополучателят не заплати дължимата и изискуема сума в рамките на 20 работни дни след падежа на такова плащане и/или лизингополучателят наруши която и да е разпоредба на договора за лизинг и Общите условия и същото не е поправено в срок от 5 работни дни от извършването му. Лизингодателят имал право, ако желае, в посочен срок след изтичане срока на договора и извършване на всички посочените в същия плащания, при спазване на посочената в договора процедура, да придобие собствеността върху актива, в противен случай бил длъжен да върне актива на лизингодателя не по-късно от падежа на последната лизингова вноска според погасителния план. А., освен първоначалната вноска по договора за лизинг, след подписването на договора и получаване от него владението на горепосочения лек автомобил, предмет на този договор, плащал и дължимите по него лизингови вноски до месец април 2009 г.

На 11.06.2009 г. А. със семейството си /И.В.Н.и двете деца Н.и А./, с лизинговия лек автомобил „Мерцедес“ с per. № ********, по шосе, през ГКПП „Кап. Андреево“ напуснали Р. България и влязъл в Р. Турция от когато /до приключване на съдебното производство по настоящето дело/ няма данни за завръщането му обратно в страната ни. На 02.10.2009 г. „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД изготвило уведомление до „С.-К.“ ЕООД за дължими и неплатени от последното вноски по договора за лизинг, и застраховки, и неустойка за забава, и с покана към „С.-К.“ ЕООД посочената в уведомлението сума да бъде платена в 3-дневен срок от получаване на поканата, в противен случай договорът за лизинг, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение, ще бъде прекратен и лизинговата вещ следва да бъде върната в срок до 2 дни от датата на разваляне на договора. Уведомлението било изпратено на адреса на „С.-К.“ ЕООД, посочен в договора за лизинг, но там не бил установен адресатът. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на „С.-К.“ ЕООД - управлявано и представлявано от А., и фактическа невъзможност на лизингодателя да осъществи контакт с лизингополучателя, договорът за лизинг №009468- 001/29.09.2008 г. бил едностранно прекратен от „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД.

За всичко това пълномощникът тогава на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД - С.В.Д./експерт „събиране на вземания/ на 29.01.2010 г. подал сигнал до СДВР. След това, през 2010 г., А. бил обявен за ОДИ. С телеграма от 16.07.2010 г. бил обявен за издирване и лекият автомобил „Мерцедес“ с per. № ********.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на св. И.Ш.(л.117-118 от СП), вкл. приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.46 от ДП),на св. Е.П.(118 от СП), от писмените доказателства: лизинговото досие на инкриминирания лек автомобил, съдържащо: договор за лизинг, общи условия на договора, погасителен план, запис на заповед, декларации по Закона за мерките срещу изпиране на пари, фактури/преводни нареждания, уведомление от лизингодателя до лизингополучателя, удостоверение от СГС за регистриране на „С.-К.“ ЕООД и др.; както и на: справка за издадени фактури и движение по сметка; фактура за платена такса пълномощно; справка за пътувания; справка за обявяване на МПС за ОДИ и справки относно издирването на същото; писмена справка от Д „МОС“ - МВР относно инкриминирания лек автомобил, в т.ч. и кореспонденция между специализираните полицейски служби, във връзка с която е изпратена от съда чрез МП на Р. България молба за правна помощ до съответните компетентни органи на Р. Ливан; справка за съдимост на подс. А.; както и заключението от приетата съдебно-оценителна експертиза.(л.49-50 от ДП).

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от контролираната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в протеста.