Решение № 193 от 04.12.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 694/2025
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 или 3 · Кодекс на труда
- чл.63 ал.1 или 2 · Кодекс на труда
- чл.63 ал.1 или 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. Кърджали, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200694 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2500144 от 30.07.2025г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено имуществена санкция в размер на 1500лв. на „Елфор“ООД с ЕИК 115625440 със седалище и адрес на управление гр.София, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят „Елфор“ООД го счита за неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че А.Б. е попълнил в Декларацията данни, които не отговарят на действителността, поради предварително оформените полета в нея, ниското ниво на образованост и стресът от проверката. Призовката от 09.04.2025г. била нередовно връчена на Д.А., но въпреки това още на 10.04.2025г. дружеството са представили изисканите документи и е оказало пълно съдействие на контролните органи, въпреки че документите се намирали в гр.Пловдив, което обстоятелство доказвало, че представените граждански договори били сключени преди извършената проверка и не били с цел да прикрият трудово правоотношение.
Твърди, че в гражданските договори са уговорени всички необходими 1 реквизити, изисквани за договор за изработка и поръчка по смисъла на ЗЗД, а именно конкретен резултат, срок на извършване, еднократно възнаграждение.
Настоява още, че от всички събрани в производството документи, справки, обяснения и т.н. било непонятно, необосновано и неподкрепено по какъвто и да е начин заключението, че „Елфор“ООД има качеството на работодател спрямо А.Б.. Вярно било, че на това лице е проведен начален и ежедневен инструктаж, но това е по силата на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., която задължава да бъде извършен такъв и от всеки който възлага работа, какъвто е и случая по сключения граждански договор. Жалбоподателят твърди още, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е квалифицирано нарушението по начин, който е неясен, неточен и нарушава правото на защита да се разбере за кое точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата обстоятелства.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В ход по същество пледира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че дружеството жалбоподателя е извършил визираното в процесното постановление на трудовото законодателство. Налице били всички елементи на трудово правоотношение между дружеството „Елфор“ и работника А.М.Б..
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и с оглед изхода на спора да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
2
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 09.04.2025г. около 13.00 часа свидетелите Л. И., К. С. и Д. В.- инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка във връзка с изпълнение на годишния план на ДИТ- Кърджали за осъществяване на контрол по изпълнение на задълженията за осигуряване на здраве и безопасност при работа и законосъобразното възникване и осъществяване на трудовите правоотношения при извършване на строително- монтажни работи. По този повод проверили обект, който се намирал в гр.Кърджали кв.Възрожденци в района на бившия завод „Сердика“ в близост до бензиностанция „Петрол“, който представлявал място, което в бъдеще ще бъде тротоар на улица от второстепенната улична мрежа в урбанизираната територия на гр.Кърджали.
На този обект се извършвали земни работи по изкопаване на канал за полагане на кабели за външно електрическо захранване на нова жилищна сграда.
Тримата свидетели установили на обекта да работят шест лица, от който трима като общи работници А.М.Б., Г.М.Т. и Е.М.Б., един багерист- Р.Ч., един ел.монтьор- Д.А., и един шофьор на камион- Р.С.К.. Първите трима извършвали дейност по зариване на канала за външно захранване под наблюдението на ел.монтьора Д.А.А., който канал бил изкопан предварително от багериста Р.Ц.Ч.. Използваният багер имал указателна табела на задното стъкло с изписан номер и фирмата на дружеството „Елфор“. Контролните органи предоставили на работещите декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата им дейност. Тримата заварени на обекта общи работници започнали да попълват декларациите, но по едно време двама от тях казали, че не били толкова грамотни, поради което А.М.Б. им довършил декларациите под тяхна диктовка, а те се подписали. Работникът А.М.Б. декларирал, че работи в предприятието „Елфор“ от един месец на длъжност общ работник с работно време от 8 часа до 17 часа със сключен трудов договор, но няма граждански такъв, като получава месечно 1500лв., като последното възнаграждение е получил през месец март 2025 година, което е изплатено по банков път, че има почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден от един час. В т.9 работникът А.Б. отбелязал, че е получил копие на заверено уведомление, а в т.10 написал, че „заривахме канал по време на проверката“. По повод на проверката тримата проверяващи свидетели връчили призовка по чл.45 ал.1 от 3
АПК за представяне на документи на следващия ден на Д.А., по повод на което още на следващия ден били представени такива на електронния адрес на дирекцията, но между тях нямало трудов договор с А.М.Б.. При служебно направена справка в информационната система на ГИД проверяващите свидетели И., С. и В. установили, че нямало данни за сключен трудов договор между дружеството „Елфор“ООД и лицето А.М.Б. към 15.04.2025г., но имал сключен трудов договор с друго дружество- „Мазачите“ ЕООД с дата на договора 13.02.2025г., който бил безсрочен трудов договор с основно възнаграждение 540.00лв. на длъжност общ работник, строителство на сгради при условията на непълно работно време 4 часа. По този повод свидетелката Л. И. изпратила писмо до управителя на „Мазачите“ЕООД, при което на 23.05.2025г. получила отговор от управителя, че дружеството няма сключен договор за предоставяне на услуги с „Елфор“ООД и не е възлагана работа на тези тримата общи работници да работят на обект експлоатиран от дружеството „Елфор“ООД. На датата 10.04.2025г. „Елфор“ООД представили по електронен път граждански договор от 07.04.2025г. сключен между А.М.Б. и дружеството жалбоподател за извършване на работа на обекта представляващ външно ел. захранване на нова жилищна сграда намираща се в гр.Кърджали кв.Възрожденци, в който било договорено да се извърши ръчно изкопаване на канал за кабели със срок от 07.04.2025г. до 11.04.2025г. По този повод свидетелката Л. И. изискала от дружеството „Елфор“ООД да представи всички документи във връзка с гражданския договор, при което били изпратени констативен протокол за извършена работа и касов ордер за извършено плащане на А.Б. на 14.04.2025г. При тези факти контролните органи приели, че между „Елфор“ООД и А.М.Б. е налице трудово правоотношение установено на 09.04.2025г. като дружеството не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето А.М.Б. преди постъпването му на работа, поради което на 06.06.2025г. свидетелката Л. И. в присъствието на колегите си К. С. и Д. В., както и на управителя на дружеството жалбоподател, съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подписан без възражения. На 10.06.2025г. в ДИТ- Кърджали постъпило писмено възражение срещу съставения акт.
Същото не било уважено и на 30.07.2025г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Елфор”ООД- София административно 4 наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л. И., К. С. и Д. В.; Акт за установяване на административно нарушение от 06.06.2025г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2515692/06.06.2025г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 09.04.2025г.;
Декларации съдържащи сведение по чл.402 от КТ от 09.04.2025г.- 6 бр.;
Справки от информационната система на ИА ГИТ; Граждански договор от 07.04.2025г. ведно с Констативен протокол и РКО; Справка от ТР за актуално състояние на „Елфор”ООД; извадка от Книга за инструктаж; Трудов договор № *******г.; Възражение срещу АУАН от 10.06.2025г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Л. И., К. С. и Д. В., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и тримата са очевидци извършвайки проверката по работни места и установили А.М.Б. да извършва трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя. Не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира представените от жалбоподателя Граждански договор от 07.04.2025г., Констативен протокол от 14.04.2025г. и Разходен касов ордер от 14.04.2025г., тъй като същите не са относими към констатираното полагане на труд от страна на А.М.Б. в полза на „Елфор”ООД.
Настоящият състав не ги кредитира с доверие и приема, че са били съставени за нуждите на производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият действително установените отношения между санкционираното дружество и Б..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи 5 следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и за това следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл.1 ал.2 от КТ казва, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От доказателствата по делото безспорно се установи, че А.М.Б. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Елфор”ООДСофия на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ.