Решение № 117 от 19.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. М., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500079 по описа за 2024 година

Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение № 493 от 01.11.2023г. , постановено от РС М. по гр. дело № 1252/2023г. В ЧАСТТА, с която в производство по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено вземане на „В и К“ ООД гр.

М. срещу Г. А. Г. от гр. М. в размер на 240.78 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумираната вода, лихва за забава от 32.21 лв. за периода от 17.07.2020 година до 20.01.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2023 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 379 от 29.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 675/2023 година по описа на Районен съд М. и Г. А. Г. е осъден да заплати сумата 26.80 лв. разноски за заповедното производство, както и разноски за исковото в размер 77 лв. държавна такса и 182.20 лв. депозит вещо лице.

Въззивната жалба срещу решението е подадена от Г. А. Г. , чрез пълномощник адвокат М. Л. с твърдения за неправилност и необоснованост на решението, в която насока за изложени подробни доводи с искане за отмяна и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски. Поддържа неправилност извода на съда, че между страните е налице облигационно правоотношение по доставка на питейна вода и други услуги с позоваване на разпоредби от Наредба № 4/2004г. . Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение с твърдения, че в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по факти, на които страните не са се позовали, като по делото липсват твърдения и доказателства ответникът да не е осигурявал достъп за реално отчитане показанията на водомера . Оспорен е извода на съда за установена извършена доставка на ВиК услуги в имота в исковия период на претендираната стойност предвид оспорената 1 карнет книга за абоната.

Въззиваемата страна с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна при наличен правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на районен съд М. е валидно, а в обжалваната част и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, Закона за водите , Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и Общите условия за получаване на услугите В и К от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014г. .

Допустимостта на производството пред РС М. , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 675/2023 г. по описа на МРС , по което в полза на ищеца е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника Г. А. И. за сумата 287.18 лева незаплатена стойност за консумирана вода, за сумата 32.87 лева законна лихва за забава за периода 18.08.2020г.

27.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 26.80 лева разноски по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е оспорена с възражение, поради което и на заявителя е указана необходимостта да предяви в срок иск за установяване вземанията, в изпълнение на които указания е подадена исковата молба с предмет установяване съществуването на вземанията му срещу ответника , отразени в заповедта за изпълнение, ведно със законните последици.

С обжалваното решение съдът е приел за установени вземанията на ищеца , като е съобразил и извършено в хода на делото плащане от страна на ответника, довело до изменени на исковете за главница и лихва по реда на чл. 214 ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че Г. А. И. е абонат на ВиК М. ЕООД с абонатен № 0700041 за обект апартамент № 4 с адрес ул. Х. № 4А гр. М. в сграда етажна собственост с поставен в банята на жилището водомер № 8314, пломбиран. Карнет книга за обекта се води на името на ответника от 13.08.2018г. . Видно от същата реално отчитане на показанията на водомера с подпис на абоната е извършвано на 17.12.2018г., 14.02.2019, 15.04.2019г. ,14.06.2019г, 13.09.2019г., 13.07.2020г., 16.05.2022г. . Карнет книгата като частен свидетелстващ документ е оспорена от ответника без изрично оспорване автентичността на подписите на абоната при реално отчитане показанията на посочените по-горе дати . Съгласно чл. 193,ал.3 ГПК тежестта на доказване неистинността на подписан 2 частен документ се носи от страна , която го оспорва. По делото не е установено от страна на ответника, че подписите на карнет книгата не са положени от него, поради което и възраженията за липса на облигационна връзка между страните с предмет доставка на ВиК услуги за посочения обекта са неоснователни. За исковия период 17.07.2020г. – 20.01.2023г. според записаните в карнет книгата показания на водомера съответстват на фактурираните от доставчика цени , отразени и в сметка 411 , водена от ищеца, като според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза задължението на ответника е в размер на 287.18 лева. Законната лихва върху всяка неплатена в съответния срок месечно дължима сума е 32.87 лева за периода 18.08.2020г. – 27.03.2023г. . Представен е и протокол от 12.03.2020г. за проверка изправността на общия водомер в етажната собственост, подписан от представител на същата Р.Ц.. От приложената по делото справка за облога и плащанията на частен абонат Г. А. И. за периода 17.07.2020г. – 20.01.2023г. се установява общо задължение 686.12 лева , от което са платени 445.43 лева , като дължима е сумата 240.78 лева. Последните три плащания според справката са от 29.08.2023г. , извършени в хода на делото. Съобразявайки плащанията ищецът на основание чл. 214 ГПК е изменил исковете си за главница и лихва , като претендира плащане на сумата 240.78 лева главница и 32.21 лева лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:

Предоставянето на В и К услуги по смисъла на чл. 1,ал. 2 от Закона за регулиране водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ се осъществява от В и К операторите, какъвто е ищецът, при публично известни общи условия /ОУ/ , които се публикуват в най-малко един централен и местен ежедневник и влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане. Действащите такива за ищеца са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / ДКЕВР/ на основание чл. 11,ал. 7 от ЗРВКУ , в сила от 11.08.2014г. . Заплащането на услугите "В и К" се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери- чл. 22 и чл.

23 от ОУ. Съгласно тези разпоредби отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за период не подълъг от три месеца , като изключение е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване – два пъти годишно . В чл. 23,ал. 4 е предвидено , че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.

За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за исковия период по делото са представени заверени от ищеца копия на водената от него партида, в които на посочените по-горе дати ответникът като абонат е полагал подпис при реално 3 отчитане показанията на водомера му съгласно изискванията на чл. 23,ал. 4 от приложимите ОУ . Заплащал е фактурираното количество доставена и измерена до обекта му вода и такса канализационно услуги съгласно чл. 32 и сл. от ОУ, като за исковия период са начислени задължения за доставка на вода и канализационни услуги в обща размер 686.12 лева , от които са платени 445.43 лева , като дължима е сумата 240.78 лева. Липсват доказателства ответникът да е оспорил пред ВиК оператора качеството си на потребител на ВиК услуги за апартамент № 4, като извършваните от него действия по заплащане фактурирано и отчетено , включително и в негово присъствие с положен подпис в карнет книгата количество доставена вода установяват наличие на валидно учредена облигационна връзка по сключен при общи условия договор за доставка на ВиК услуги. Безспорно е установено, че апартаментът е жилище в сграда етажна собственост и е присъединен към мрежата на ВиК оператора с монтиран водомер. Липсват доказателства определената дължима сума за ВиК услуги да е оспорена пред оператора с писмено възражение по реда на чл. 34 от ОУ, нито такива, установяващи възражения относно монтираното в обекта средство за търговско измерване - водомер . Срокът за плащане съгласно чл. 33,ал.2 от ОУ е 30 дневен от издаване на фактурите, като при забава се дължи законна лихва съгласно чл. 86,ал.1 ЗЗД – чл. 44 ОУ, размерът на която е установен от вещото лице на сумата 32.87 лева, претендирана с исковата молба в размер на 32.21 лева.

Предвид гореизложеното се установява наличие на облигационна връзка между страните по силата на сключен при ОУ договор за ползване на ВиК услуги, ползвани такива от ответника в исковия период , за които се дължи сумата 686.12 лева, от която е платена 445.43 лева или е налице установено задължение в размер на 240.78 лева , което се дължи ведно със законна лихва в размер на 32.21 лева.

Изводите на въззивния съд по основателността на исковите претенции съвпадат с направените такива от първостепенния съд с обжалваното решение, поради което и решението на РС М. като правилно следва да се потвърди.

С оглед цената на исковете, всеки един под 5000 лева, въззивното решение предвид разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 493/01.11.2023г. на районен съд М. , постановено по гр. дело № 1252/2023г. по описа му в частите, с които са признати вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 675/2023г. , КАТО ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5