Решение № 45 от 08.02.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр. Д., 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500012 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 19808/14.11.2022 год. на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***, представлявано от изпълнителния директор Т. Г., срещу решение № 1007/28.10.2022 год. на Д.кия районен съд по гр. дело № 792/2021 год., с което е признато за незаконно наложеното на В. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., *** наказание „уволнение“ и извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЛС-0571/13.01.2021 г. на изпълнителния директор на „***“ АД, като В. П. С. с ЕГН ********** е възстановена на предишната работа на длъжност „***“ при „***” АД.

Със същото решение ДРС е осъдил „***” АД да заплати на В. П. С. разноски по делото в размер на 780 лева, представляващи сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд е осъдил „***“ АД да заплати по сметка на Д.ки районен съд държавна такса по исковете в общ размер на 100 лева, определена по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /50 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ 1

+ 50 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ /.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена по пощата на 11.11.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен. Същият е започнал да тече съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК на 28.10.2022 г., когато решението е обявено в регистъра на съдебните решения.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Въззивникът намира решението за неправилно, поради погрешно прилагане на материалния и процесуалния закон, като същото противоречи на действителното правно положение и събраните по делото доказателства.

Според представителя на „***“ АД представените по делото електронни карнети от информационната система на дружеството установяват твърдените нарушения на трудовата дисциплина, извършени от страна на въззиваемата, поради което са доказани предпоставките за ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност.

Оспорва се изводите на съда в обратния смисъл, като се настоява, че работодателят е спазил изискванията на КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се доводи за липсата на мотиви по съществото на спора, тъй като районният съд не е изложил съображения относно фактите по делото; не са посочени фактите и обстоятелствата, въз основа на които съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, преценил и анализирал събраните по делото доказателства, обосноваващи извода за наличието на пълно неизпълнение от страна на В. П. С. на трудовите задължения, установени в длъжностната й характеристика. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове. е

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна.

2

Въззиваемата настоява, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция – служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Производството по гр. Дело № 792/2021 г. по описа на Д.кия районен съд е образувано по искова молба на В. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, чрез упълномощения адвокат М. Г., с която срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***, представлявано от изпълнителния директор Т. Г., са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на наложеното на ищцата от работодателя – ответник по делото, наказание „уволнение“ и извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЛС-0571/13.01.2021 г. на изпълнителния директор на „***“ АД, както и за възстановяване на С. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ при „***” АД.

По повод възражението на жалбоподателя, че предявените искове са „недопустими“, поради предявяването им извън посочения от закона срок, същото е неоснователно:

Посочената искова молба е подадена в законоустановения съгласно чл.

358, ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен срок. Т рудовото правоотношение между страните е прекратено с обжалваната заповед, която е връчена лично на ищцата на 13.01.2021 г. срещу подпис, а исковата молба е предявена в РС - Д. с вх. № 614 на 15.03.2021 г. В случая двумесечният срок за предявяване на исковете е изтекъл на 15.03.2021 г., тъй като 13.03.2021 г. и 14.03.2021 г. са 3 били неприсъствени дни, съответно събота и неделя, поради което срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден /чл. 60, ал. 6 от ГПК/. Предвид изложеното правото на В. П. С. да претендира съдебна защита срещу наложеното й дисциплинарно наказание не е погасено по давност.

С. излага твърдения за незаконност на уволнението, формиращи основанието на предявения иск и в чиито рамки е съсредоточена търсената съдебна защита предвид диспозитивното начало в гражданския процес. В конкретния случай изложените аргументи са свързани със следните оспорвания:

Процесната заповед е немотивирана, доколкото не са описани обективните факти, обосноваващи правното основание, мотивирало наложеното дисциплинарно наказание. Според ищцата не е налице извършено от нейна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ. Описани са и допуснати от работодателя процесуални нарушение на изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание: липса на мотиви; неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 189, ал. 1 от КТ.

На следващо място липсва конкретност и яснота относно нарушенията на трудовата дисциплина, които се твърди, че ищцата е допуснала при изпълнение на трудовите й функции, в тази връзка работодателят в мотивната част на атакуваната заповед е посочил: неизпълнение на трудово задължение, изразяващо се в: липса на *** съгласно определения график; не връчване на абонатите на предписания за периодична проверка и за осигуряване на достъп от страна на абонатите до ***ните възли.

Посочените е, че тези нарушения са констатирани на 14.12.2020 г. от техническия организатор Ж. В. и са обективирани в Докладна записка с вх. № ***-3764/23.11.2020 г., която записка е цитирана и в процесната заповед.

Според същата ищцата е нарушила служебните си задължения по т.2.1, т.4.9 и т.4.10 от Инструкция относно основни функции и задължения на ***, като тези задължения не са описани в издадената заповед и не е ясно дали съответстват на изложеното в докладната. С. сочи, че екземпляр от цитираната инструкция не е била връчена със заповедта за уволнение и същата не е била в състояние при връчване на заповедта да разбере в какво 4 точно се изразява извършеното от нея нарушение. Посочените в точките задължения не са описани нито в докладната записка на Ж. О., нито в поканата за даване на обяснения.

Ищцата счита, че при провеждане на дисциплинарната процедура от страна на работодателя са допуснати нарушения разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, според която преди налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника за евентуално извършените от него дисциплинарни нарушения. В случая дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на ищцата за неизпълнение на следните трудови задължения: не е извършвала реално ***, не е връчила предписания за периодична проверка на *** както и не е връчила предписания за осигуряване на достъп, а поисканите обяснения от страна на работодателя касаят други обстоятелства: посочени са множество дати като срещу всяка дата са цитирани по няколко клиентски номера. Предвид обема на информацията, съдържаща се в поканата за даване на обяснения и краткия срок от един ден, в който ищцата да даде своите обяснения. В същото време на ищцата е даден срок само от един ден да предостави своите обяснения.

При положение, че през този ден ищцата е следвало да изпълнява и трудовите си задължения по отчитане на ***, се оказва, че работодателят е лишил С. от възможността да направи обстойна проверка в базата данни в дружеството за всеки отделен случай и да даде коректни обяснения. В поканата, с която са поискани обяснения от ищцата, не фигурира искане за даване на обяснения защо не е извършила ***, на кои точно обекти или абонати, на кои дати, съответно не е посочено и кога е трябвало да се извърши реалния отчет, който ищцата не била извършила, не са посочени абонатите, чиито *** не са реално отчетени.

Ищцата отрича, че виновно е изпълнявала трудовите си задължения, напротив – работодателят е злоупотребил с правата си като вместо да създаде условия за изпълнение на трудовите задължения на работника, той е наказал същия за неизпълнение трудови задължения. Ответникът не е отчел фактите и обстоятелствата относно създадената от самия него организация на работа на отчетниците с измервателни уреди и практическата невъзможност същите да изпълняват възложените им с длъжностната характеристика задължения.

С. твърди, че батериите на предоставените от ответника таблети не 5 могат да издържат дори и половин работен ден без необходимостта да бъдат заредени отново. След като устройството изключвало, поради липсата на заряд в батерията му, ***ът продължавал да обхожда абонатите, но вече нямал достъп до информацията от таблета, при което не можел да установи дали ***, който отчита следва да премине периодична проверка или не. Дори не можело да се установи дали *** е реално отчетен през предходния месец или е бил на самоотчет или е бил без достъп. В тази връзка следва да се приеме, че работодателят не е създал и условия за връчване на предписания за осигуряване на достъп.

Според В. С., когато тя не е намерила абонат на адреса, който е трябвало да отчете, е нямало на кого да връчи предписанието. В базата данни вписвала „без достъп“, но след това тя нямала никаква възможност да връчи предписание, както и не е отчитала ***те съвместно, заедно с друг ***.

Въпреки разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Общите условия на ответното дружество, според която: когато абонатът или пълнолетен член на домакинството не може да бъде намерен на адреса, предписанието следва да се изпраща чрез куриер, такова задължение не се включвало в трудовите задължения на ищцата. Оспорват се твърденията на работодателя, че за отчетените реално *** от страна на ищцата, същата не е издала предписания.

В тази връзка се сочи, че съобразно дадените указания отчетниците са нямали право повече от три последователни месеца да вписват „без достъп“ и показания от самоотчет. Когато С. е имала достъп до информация било чрез таблета, било от абонатите, и е установявала, че вече са изминали три месеца, в карнета е вписвала реален отчет без в действителност да е отчела ***а.