Решение № 260513 от 27.11.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н

И Е

№ ..... гр.Плевен, 27,11,2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА ***А при секретаря Цецка

Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ***А гр.д.№2789 по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от С.Г.К., ЕГН **********,***, против Б.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** ***. В молбата се твърди, че на 04,01,2017 г. между страните бил сключен договор за правна защита и съдействие, с предмет – оказване на правна защита и съдействие – образуване и водене на изп.дело срещу ***“, за събиране на дължимата се на ищеца сума от длъжника-ЕТ, в размер на 6399,27 лева, като било подписано и адвокатско пълномощно. Твърди се, че с оглед пълномощното отв.П. образувал изп.д.№1/2017 г. по описа на ЧСИ ***. Ищецът сочи, че поради предстоящо отсъствие от страната, на 21,06,2017 г. депозира пред ЧСИ молба, с която направил волеизявление всички постъпили суми по изп.дело да бъдат превеждани по служебната сметка на адв.П.. Твърди се, че след удръжка на всички такси и разноски, на 13,07,2017 г. ЧСИ превел на ответника сумата от 6071,27 лева, която към настоящия момент не е заплатена на ищеца.

Твърди се, че е образувано ч.гр.д. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6071,27 лева, получени от ответника при и по повод на правомощията му като адвокат по изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ *** по служебната му банкова сметка, ***еца в качеството му на взискател по посоченото изп.дело. В с.з. проц.представител на ищеца – ***, моли съда да уважи претенцията, като сочи, че сметката, по която са преведени парите е адвокатска – за разноски, и парите по нея не са на титуляра на сметката и следва да бъдат предадени с отчет. Твърди се, че всички дължими суми от ищеца на ответника по договорите за правна помощ са платени, което е и отразено в самите тях, и няма доказателства ответника да е предавал каквито и да било суми на ищеца. Претендират се разноски. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, ***развива подробни съображения в подкрепа на претенцията си, идентични с изложените в ИМ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че за завеждане на гр.д. по чл.19 от ЗЗД пред ПлОС - №31/2016 г., ищецът го е упълномощил, но от договореното възнаграждение в размер на 2000,00 лева били платени само 200,00 лева. Сочи се, че в последствие делото било обжалвано пред ***, пред който ответникът представлявал ищеца, но дори не му било заплатено горивото на автомобил. Сочи се, че след влизане в сила на решението на Апелативния съд, ищецът му предал сумата от 2346,99 лева за държавни такси, които били внесени.

Ответникът твърди, че за образуване на изп.дело №1/2017 г. пред ЧСИ *** било уговорено адв.възнаграждение в размер на 850,00 лева, от които били платени само 100,00 лева. Отделно от това се сочи, че по искане на ищеца ответникът му завел и гр.д.№4017/2017 г. на ПлРС, с присъден хонорар в размер на 850,00 лева, който отново бил незаплатен от ищеца. Твърди се, че за събиране на дължимите суми, присъдени по гр.д.№4017/2017 г. на ПлРС, ответникът се снабдил с ИЛ и присъединил вземането към изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***, като уговорения хонорар по това действие – 440,00 лева, също не бил заплатен. Отделно от това се твърди, че в началото на м.август предал на ищеца сумата от 2000,00 лева, но тъй като имал доверие на ищеца, не му поискал разписка. Сочи се, че не дължи никакви суми на ищеца и моли съда да отхвърли иска. В с.з. ответникът моли съда да отхвърли иска. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, ответникът сочи, че самият ищец е заявил в с.з., че е предоставил сметката на адв.П. пред ЧСИ, „за да се разплатим“. Твърди се, че разноски не следва да се присъждат, тъй като няма представен списък с разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна Видно от приложеното ч.гр.д. №950/2020 г. на ПлРС е, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. Съдът е уважил искането, като е издал заповед №747/06,03,2020 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 6071,27 лева главница, ведно със законна лихва от 20,02,2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 121,43 лева, срещу която заповед ответникът е възразил в срок.

От представеното копие на Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г. се установява, че ищецът е упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в завеждане на ИМ по чл.19 от ЗЗД срещу ***“, пред РС Плевен. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 2000,00 лева и е платено в брой при сключване на договора.

От представеното копие на Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 04,01,2017 г. се установява, че ищецът е упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***“, за сумата от 6399,27 лева. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 850,00 лева и е платено в брой при сключване на договора.

От представеното копие от Молба до ЧСИ *** от С.К., чрез адв.Б.П. по изп.д.№1/2017 г., вх.№3191/21,06,2017 г., е видно, че е поискано от ЧСИ сумите, постъпили по изп.дело, да бъдат преведени по служебната банкова сметка ***.П. ***, и след пълното погасяване на вземането изп.производство да бъде прекратено.

От представеното копие на платежно нареждане от

13,07,2017 г. се установява, че ЧСИ *** е наредил по сметката, посочена в молбата от 21,06,2017 г., сумата от 6071,27 лева, с основание – „изп.дело №001/2017“.

От представената в заверено копие нот.покана от

11,12,2018 г., връчена на ответника на същата дата от нот.***, рег.№681 на НК, се установява, че ищецът е дал тридневен срок на ответника да му преведе сумата от 6071,27 лева, получена по изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***.

От представеното в заверено ксерокопие Писмо по

Телепоща от 17,12,2018 г., изпратено от ответника до адв.***като пълномощник на ищеца, се установява, че същияте възразил срещу нотариалната покана, твърдейки за наличие на задължения на ищеца към него, както и предаването на ищеца на сумата от 2000,00 лева в началото на м.август 2017 г.

От представеното копие на Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 15,05,2018 г. се установява, че ищецът е упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***, за сумата от 3684,70 лева. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 440,00 лева и е платено в брой при сключване на договора.

От показанията на св.***се установява, че през

2017 г. ответникът провел няколко семейни тържества, и при запитване от свидетеля има ли нужда от финансова подкрепа споделил, че няма, тъй като очаквал хонорарите от няколко дела. Свидетелят сочи, че познава и двете страни, и знае, че са имали служебни взаимоотношения.

От показанията на св.***се установява, че знае от ищеца, че ответника има да му дава пари.

От показанията на св.***се установява, че знае от ищеца, че ответникът му е водил някакви дела и му дължи пари.

В обяснения, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, ищецът сочи, че не е имал задължения към ответника, и самия ответник го посъветвал да даде неговата банкова сметка ***редствата, ще се разплатят.

В обяснения, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, ответникът сочи, че сметката, по която е преведена сумата от ЧСИ ***, е адвокатска – за такси и хонорари. Заявява, че самият С.К. предложил сумите, събрани по делото, да бъдат превеждани по служебната банкова сметка ***, а като се прибере в страната да му се предаде остатъка от сумата, която има да получава.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а според ал.2 - довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ето защо, за да проведе успешно доказване на съдебно предявеното от нея вземане, ищцовата страна следва да установи по делото упълномощаването на ответника и неговото съгласие да образува и води изп.д. срещу ***“ /изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***/, образуването на това изп.дело и съответно получаването на сумите по изп.дело.

От представените и приети по делото писмени доказателства –Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 04,01,2017 г., се установява, че ищецът е упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***“, за сумата от 6399,27 лева. Съдът приема, че ответникът се е съгласил да извърши възложените му правни действия и образувал е такова изпълнително дело, като е посочил по него своя служебна банкова сметка, ***ми – видно от Молба до ЧСИ *** от С.К., чрез адв.Б.П. по изп.д.№1/2017 г., вх.№3191/21,06,2017 г. От представеното платежно нареждане от 13,07,2017 г. се установява, че ответникът е получил сума в размер на 6071,27 лева като събрана сума по изп.дело. Освен задължението да извърши възложените действия, довереникът дължи и отчет за изпълнението.

Задължението на довереника – ответник, да даде отчет, включва задължение да уведоми ищеца – доверител за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Следователно, за ответника е възникнало и задължението да предаде на С.К. получената по изп.дело №1/2017 г. на ЧСИ *** сума в размер на 6071,27 лева. Данни за изпълнение на това задължение, обаче, по делото не се събраха.

Ето защо съдът счита, че се установи дължимостта на посочената сума и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Следва да бъде отбелязано, че доводите на ответника, че е предал на ищеца сумата от 2000,00 лева в началото на м.август 2017 г. останаха абсолютно голословни и недоказани. Недоказани останаха и твърденията на ответника за дължими от страна на ищеца към него суми в общ размер на 3840,00 лева, представляващи хонорари по водени от ответника дела на ищеца, а именно – 1800,00 лева по Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г., 750,00 лева до договора за правна защита и съдействие от 04,01,2017 г., 440,00 лева по договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 15,05,2018 г. и 850,00 лева за водене на гр.д.№4017/2017 г. на РС Плевен. Както в Договора за правна защита и съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г., така и в договорите от 04,01,2017 г. и от 15,05,2018 г., изрично е посочено, се уговорения хонорар е платен в брой, няма вписване страните да са уговорили отложено плащане или разсрочено плащане на така уговорените адвокатски хонорари. Изявлението на ответника, че хонорарите не са му изплатени изцяло, остава напълно изолирано и недоказано.

При положение, че хонорарите на са били платени, е следвало това да намери отражение в договорите за правна помощ. Процесните договори са подписани от клиента /ищеца/ и от адвоката /ответника/, и в частта относно отразеното плащане на сумата от клиента за адвокатски хонорар договора има характер на разписка за получено от ответника възнаграждение в съответния размер. Договор за образуване и водене на гр.д. №4017/2017 г. на РС Плевен пък изобщо не е приобщаван като доказателство към настоящото дело.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6071,27 лева, видно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.