Определение № 1333 от 18.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1333 гр. Благоевград, 18.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Милена Каменова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501089 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 11790/04.08.2026 г., подадена от „............., ет. 5, ап. 14, представлявано от В С, действащо чрез пълномощника юрк. Т В, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 441/15.07.2026 г., издадена по ч.гр.д.№ 948/2026 г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че с издадената по заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е присъдено на заявителя 200 евро адвокатско възнаграждение. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не следва да е дължимо, а в случай, че се приеме за дължимо, поддържа, че е прекомерно, с оглед размера на претенцията и реално извършената юридическа дейност. Наведени са доводи, че в заповедното производство, съдът има възможност и служебно да намалява претендираното адвокатско възнаграждение при издаване на заповед за изпълнение, като съобрази размера на вземането, като може да го определи и под минималните размери, посочени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовава се на чл.16 от Регламента (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно който съдът или правораздавателният орган не 1 присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска, какъвто и настоящият случай. Чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата също предвижда адвокатско възнаграждение да е в справедлив и обоснован размер.

Твърди се в жалбата още, че дружеството-жалбоподател не е дало повод за иницииране на съдебно производство, като преди да получи заповедта за изпълнение не е било търсено от заявителя, нито е информирано, че последният има каквито и да е финансови претенции към "М" АД. Твърди се и че не е отправяна извънсъдебна претенция, нито са предприемани каквито и да било действия за доброволно уреждане на отношенията, поради което не може да се приеме, че е поставено в забава или е отказало изпълнение. В тази връзка се твърди, че приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който разноските следва да останат в тежест на ищеца.

На следващо място се поддържа, в случай, че се приеме присъденото адвокатско възнаграждение за дължимо, че е прекомерно с оглед размера на претенцията и реално извършената юридическа дейност, като са изложени подробни аргументи.

Иска се да бъде уважена подадената жалба, като не се присъжда адвокатско възнаграждение на насрещната страна за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а при условията на евентуалност същото да бъде редуцирано до размер, който е справедлив и разумен.

Препис от жалбата е връчен на заявителя, който в указания срок е подал отговор на частната жалба чрез процесуален представител- адв. И. Т..

Поддържа се в отговора становище, че определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е правилно и законосъобразно, същото не е израз на съществено надценяване на положения труд, а съответно на извършеното представителство по делото. Изложени са подробни съображения в тази насока.

Оспорва се твърдението на частния жалбоподател, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй като не бил дал повод за образуване на заповедното производство. Твърди се, че в настоящия случай, с поведението си длъжникът е станал причина за завеждане на делото и по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК няма право на разноски, а следва да възмезди заявителя за направените в процеса разноски. Липсата на предходна 2 извънсъдебна покана не е самостоятелно основание за освобождаване от разноски. Чл. 78, ал. 2 от ГПК не въвежда общо изискване кредиторът винаги да отправя предварителна покана като условие за присъждане на разноски.

Оспорва се и като неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа се, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Окръжен съд-Благоевград намира, че частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване на препис от частната жалба на осн. чл. 276 от ГПК.

Независимо от изложеното по-горе, производството следва да се прекрати, като преждевременно образувано, а делото следва да се върне на Районен съд – Разлог, по следните съображения:

Ч.гр.д. № 948/2026г. по описа на РС-Разлог е образувано въз основа на заявление, подадено от Ц. Й. Д. ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу "М" АД ЕИК: 201127485, като същото е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 441//15.07.2026 г., с която е разпоредено длъжникът "М" АД ЕИК:

201127485, седалище и адрес на управление **********, да заплати на кредитора Ц. Й. Д. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата:

61,68 EUR (шестдесет и едно евро и 68 цента), представляваща друго – Процесното вземане представлява неоснователно заплатени от заявителя на длъжника "М" АД суми без правно основание по клаузи за договорна лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 151634 от 21.12.2021 г., сключен с "М" АД, които клаузи за договорна лихва и неустойка са изначално недействителни поради тяхното неравноправие и платените суми по тях са заплатени при липса на основание., ведно със законната лихва за период от 14.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 200,00 EUR (двеста евро).

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по 3 реда на чл. 410 ГПК № 441/15.07.2026 г. е подадено възражение по чл.414а ГПК от длъжника - "М" АД. В същото е посочено, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечния срок от връчването , че след извършена проверка на процесния договор за потребителски кредит установили, че доколкото задължението е било погасено предсрочно, недължимо платена от заявителя сума е в размер на 2.56 евро, а не както е посочено от заявителя – в размер на 61.68 евро над главницата. Към датата на подаване на възражението дружеството е заплатило същата ведно със законна лихва от 14.07.2026 г. до датата на плащането, по посочената в заповедта банкова сметка. Признава за недължимо платена и подлежаща на възстановяване сумата от 2.56 евро, за разликата между 61.68 евро и 2.56 евро оспорва като недължима, тъй като не е била заплащана никога. Претендира се да бъде присъдено за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение – 150 евро. Прилага доказателство да плащане на сумата от 2.59 евро, от които: 2.56 евро, представляваща неоснователно заплатена от заявителя сума без правно основание, ведно със законна лихва от 14.07.2026 г. до окончателното заплащане. Твърди още, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството, като прави при условията на евентуалност и възражение за прекомерност.

Заповедният съд е приел, че възражението е изцяло по чл. 414 а ГПК, като е връчил препис от възражението по чл. 414а ГПК на заявителя, който в дадения законоустановен 3 дневен срок е депозирал становище по възражението на длъжника, включително и относно оспорване дължимостта на разноските и техния размер.

Към момента на изпращане на делото на въззивна инстанция, както и към момента на произнасянето, липсва произнасяне на заповедния съд по възражението и постъпилото становище съгласно чл. 414а, ал. 5 от ГПК.

Предвид изложеното въззивния съд счита, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно администрирана от заповедния съд и е изпратена на горната инстанция, поради което производството по делото следва да се прекрати.

Това е така, доколкото се установява, че освен частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, по делото е подадено и 4 възражение по чл. 414а ГПК за плащане в срока за доброволно изпълнение от длъжника - "М" АД, в което са изложени твърдения, че е изпълнил задължението си, за което е издадена заповедта за изпълнение. Към възражението са приложени и доказателства за изпълнение на това задължение.

В чл. 414а, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е предвидено, че длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, може да възрази, с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като представи доказателства за това, както и той може да оспори и присъдените разноски. Производството по чл. 414а от ГПК, макар да е част от заповедното, има своя самостоятелност и специфики. В него именно се осъществява целта на заповедното производство - да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно. Това "произнасяне" на съда предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка твърденията на страните и преценка на ангажираните доказателства. След като е образувано производство по чл. 414а от ГПК, компетентен да се произнесе по претенциите както главни, така и акцесорни, е единствено заповедният съд по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК, като нормата на чл. 414а, ал. 5 ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. По възражението по чл. 414а от ГПК заповедният съд се произнася съобразно процесуалното поведение на заявителя по чл. 414а, ал. 5, изр. 1-во от ГПК ако не е подал становище и по чл. 414а, ал. 5, изр. 2-ро от ГПК, ако е подал становище.

Конкретно за разноските е въведено изрично правило - чл. 414а, ал. 3 от ГПК, указващо възможността на длъжника именно тук да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на разноските на заявителя - за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски.

Следователно на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК длъжникът може да сезира заповедния съд за преразглеждане на въпроса за разноските по заповедта, като произнасянето на последния по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК е обуславящо за преценката налице ли е предмет на евентуално подадената частна жалба по чл.

413, ал. 1 от ГПК.

Поради това при подадено възражение по чл. 414а от ГПК и проведена 5 процедура по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК.

В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

Нормата на чл. 414а от ГПК е приета и е влязла в сила след постановяване на задължителните указания дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС – ДВ бр. 86 от 2017 г., но настоящия състав счита, че горните указания и направения въз основа на тях извод са относими и към нейното приложение. Това е така, тъй тя предвижда още една възможност на длъжника да оспори пред заповедния съд дължимостта на вземането по заповедта, но не поради несъществуването му, а поради плащането му в срока за доброволно изпълнение, като с възражението, той може въпреки признанието и плащането, да наведе оплакване за недължимост разноските, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски. С оглед изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението на длъжника, в т. ч. за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски, и по постъпилото становище на заявителя, респ. да изпълни задължителните указания, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.